Тя изхълца и здраво сви колене пред гърдите си. В притихналата съдебна зала се чуваха само хриповете на вехтия климатик и скърцането на писалки откъм журналистите.

— Разкажи ми за мъжете — каза доктор Сантяго.

— Толкова много мъже. И вечно се смеят.

— Защо се смеят?

— Не на глас. Не така, че да ги чуя. Но ми се смеят. Знаят го. Още щом ги погледна, разбирам, че знаят.

— Какво знаят, Криси?

— Знаят, че съм мръсна. — Тя се сви още по-плътно. — Кой би могъл да ме поиска?

— Какво те направи мръсна, Криси?

— Толкова отдавна. Толкова… Не помня.

Тя се унесе.

— Нека се върнем в онова време. Нека ти помогна да си припомниш. Виждала съм твои снимки. На тях имаш конска опашка и яздиш пони. На колко години си?

Мълчание.

— Криси.

— Захарчо.

— Какво?

— Аз съм на единайсет години и кончето ми се казва Захарчо. — Гласът стана детски. — Счупи си крака и татко трябваше да го застреля.

— Сигурно много си се натъжила.

Отново ридание.

— Какво друго те натъжава?

Никакъв отговор.

— Плаши ли те нещо?

— Звуците.

— Какви звуци, Криси?

— Нощем. В моята стая.

— Какво има в твоята стая?

— Той. Вратата се отпаря и той влиза. Чувам как подът скърца, макар че стъпва на пръсти. Леглото също скърца, но аз не издавам нито звук, защото той казва така. Гласът му е толкова груб. Грухти като прасе и толкова се поти, че цялото легло е мокро. Боя се, защото си мисля, че е ранен или болен.

Не смеех да дишам. Болката й ме удряше право в сърцето. И страдах напълно заслужено. След като бях опозорил доктор Шийн, той все пак се оказваше прав. Хари Бърнхард беше изчадие, изнасилило собствената си дъщеря. Толкова много усилия, а отново пристигахме там, откъдето започнахме. Криси имаше мотив, но не и законно основание да убие баща си.

— Завивам се през глава, за да не виждам — каза Криси. — Мисля си за остров със зелени канари и високи водопади. Нищичко не усещам чак до сутринта, когато ме боли там, отдолу. Казвам му, че боли, но той продължава да идва.

— Колко пъти се случи това, Криси?

— Не знам. Много пъти.

— Кой ти го причинява?

Ридание.

— Криси, кой идва в леглото ти нощем?

Този път хлипането заседна на гърлото й и тя се закашля.

— Криси, познаваш ли го?

— Да.

— От семейството ли е?

— Да.

— Баща ти ли е?

— Баща ми?

— Баща ти ли идва в стаята да те мъчи?

— Не, разбира се. Татко никога не би го сторил.

Какво? Времето в съдебната зала беше замръзнало. Нищо не помръдваше, само златисти прашинки танцуваха в лъча на една от лампите. Миг на кристална яснота, на ослепително напрежение, миг изсечен в мекия метал на паметта ми със закалената стомана на истината.

— Кой го прави, Криси?

Тя сякаш нямаше сили да отговори.

— Кой идва при теб нощем? Кой те плаши? Кой ти причини болка?

Криси неволно избърса една сълза с опакото на китката си. Жест на малко момиченце. Кротък, невинен и сърцераздирателен.

— Брат ми — изрече Криси. — Гай ми причинява болка. Винаги Гай.

Баба печеше скариди на скарата в задния двор. Вдигна една и я опита. Тлъста и сочна, маринована в бира. Скаридата, искам да кажа, не баба ми — тя си се маринова вътрешно с по-силни напитки.

Баба все още кроеше заговори как да лепне на Криси пет-шест кила отгоре. На кухненската печка къкреше яхния от патешко с наденица, а до нея вреше бобена чорба със сланина и чушки. Във фурната се претопляха панички с ориз и накълцан лук.

— Туй момиче е станало още по-кльощаво — прошепна ми баба преди малко, докато мъкнеше провизиите към кухнята. — Одеве я прегърнах и без малко да й се нанижа на кокалите като в онез виетнамски бамбукови капани. Как да не припада, щом яде като врабче?

Баба имаше право. Чарли Ригс ми бе казал, че Криси е на ръба на хипогликемията, затова трябва да се храни по няколко пъти на ден, и то не само със соев концентрат. В момента Криси дремеше сгушена на дивана. Наминах да я погледна, лекичко отместих кичур руса коса от очите й и влязох в кухнята, където Чарли правеше сос за скаридите. Отворих си една бира и седнах да слушам как Чарли тананика мелодии от мюзикли, докато сипва оцет в соса.

В гостната Кип гледаше по кабела „И правосъдие за всички“. Ал Пачино в ролята на адвокат, обезумял от идиотската правна система, подскачаше пред съдебните заседатели под изумения поглед на своя клиент Джон Форсайт, съдия, обвинен в изнасилване.

— Прокуратурата няма да види сметката на този човек — крещеше Пачино, — защото аз пръв ще му тегля секирата. Моят клиент трябва да иде право в шибания затвор! Тоя копелдак е виновен!

Имал съм такива клиенти. Всъщност повече от половината. Но никога не съм си позволявал подобни речи. А сега имах клиентка, заради която бих сторил всичко.

— Свърших каквото ме беше помолил — каза Чарли. — Не открих нищо ново в доклада от аутопсията, няма и да открия, та ако ще десет пъти да го чета. Но все пак имам новина. В моргата са започнали да съхраняват очна течност от труповете. Замразяват я за евентуални бъдещи тестове. Добрах се до пробата от Хари Бърнхард.

— И какво?

— Токсикологията дава отрицателни резултати. Утре сутрин ще взема данни от електролитния анализ. Освен това съм помолил кардиолога Ерик Пристовски да хвърли едно око на кардиограмата. Той е най-добрият специалист в страната по смущения на сърдечния ритъм и ако има някакво джиджи-биджи…

Наистина ли чух Чарли да казва джиджи-биджи?

— Браво — похвалих го аз. — Синди пък провери търговския справочник. Има три възможности, тъй че пратихме призовки и на тримата.

Чарли избърса длани в престилката, за която бях готов да се закълна, че идва от моргата, но можеше и да бъркам. Може пък петната да бяха от кетчуп и меласа.

— Заблуждават ли ме старческите очи — попита той, — или наистина зърнах днес Лари Шийн на първия ред в залата?

— Той беше. Със Соколов се споразумяхме да допуснем изключение от правилото за извеждане на свидетелите. Логично е. Щом ще разпитвам Шийн за отговорите на Криси под хипноза.

— Видях го, след като гръмна бомбата. Беше станал синкаво-жълт като вмирисана щука.

Аз напипах шишето.

— И аз го видях. Беше потресен от дън душа. Сто на сто нямаше представа, че старият му приятел Гай е изнасилвачът.

— Изненадан ли си?

— Отначало се изненадах. Винаги слагах Гай и Шийн в един кюп, но съм бил прав само отчасти. Гай иска парите на татенцето и пет пари не дава за Криси. Погледни какво й е сторил като дете. Знае, че Шийн мрази стареца и го обвинява за смъртта на Емили. Затова разказва на доктора как открай време подозирал, че баща му е изнасилвал Криси. Привидно това обяснява много неща и позволява на Шийн да се включи в нещо, което иначе никога не би сторил.

— Да програмира Кристина за убийство.

— Именно. Шийн наистина е създал фалшиви спомени, но с твърдото убеждение, че са верни.

— Как се отразява това на заключителната ти реч? — попита Чарли.

Реших да му дам образец и подхванах с висок, праведен глас.

— Когато започнахме този процес, всеки от вас вдигна ръка и се закле да издаде честна присъда. Сега трябва да изпълните своята клетва. Криси Бърнхард е обвинена в предумишлено убийство на своя баща. След броени минути съдията Стангър ще ви обясни, че предумисъл имаме при „убийство след съзнателно решение“. Но Криси не е взела решение да убие Хари Бърнхард. Лорънс Шийн го е взел. Тя се е опитала да убие човек, които не съществува, човек с кози рога и копита, човек-звяр, измислен от Лорънс Шийн, дяволът на неговото въображение, човек, когото той е ненавиждал и когото той съзнателно е решил да убие.

Чарли кимна одобрително.

— Дай да видим сега — каза той, докато сипваше кълцан лук в сместа от доматен сос, люти чушки и тайна съставка, за която искрено се надявах да не идва от онова заведение с вградени хладилни шкафове. — Ти доказа, че твоята клиентка е жертва първо на брат си, после на психиатъра. Това ще ти спечели съчувствието на заседателите, но докъде стигаш от правна гледна точка?