— Накъде биеш?

— Сърдечният удар може да няма нищо общо със стрелбата. Може би ще успея да накарам Соколов да я обвини само в опит за убийство, а не…

— Не можеш да поемеш защитата! Ти си свидетел.

— Освен мен има още стотина други плюс касета със запис от охранителната видеокамера. Вече разговарях със Соколов. Той каза, че предпочита да съм насреща му като адвокат, а не като свидетел.

— На твое място не бих го приел за комплимент.

— Соколов е бъркал и друг път. Освен това мис Кристина Бърнхард ме помоли да я защитавам.

— Ти какво, да не си й пъхнал визитна картичка в сутиена, докато е била в безсъзнание?

— Тя не носеше сутиен, Чарли. И бикини не носеше.

— Мили боже!

— Манекенките рядко носят бельо. Пречело на плата да се плъзга по кожата.

Чарли Ригс ме изгледа скептично.

— Откога стана такъв експерт по манекенките?

— Ръсти Маклийн ми обясни това-онова. Всъщност той ме нае. Като неин агент обеща да плати хонорара.

— Гледай да изкопчиш от тоя мошеник солиден аванс — посъветва ме Чарли, — инак няма да видиш и долар.

— С Ръсти сме стари приятелчета. Той ме е запознал с всички кръчми по Източното крайбрежие и с много от жените в тях.

— Дори и в Бъфало ли?

— Особено в Бъфало. Там, освен кръчми друго няма.

Чарли се изкашля неодобрително.

— Никога не съм вярвал на полузащитник, който не смее да прекоси средната линия.

В това отношение Чарли е като треньорите и генералите — много храбро понася чуждата болка.

— Чарли, повярвай ми, никой не обича да прекосява средната линия. Това е зона на сблъсъка.

Така си е. Никой не би желал да връхлети с пълна скорост срещу Дик Бъткъс, Джак Ламбърт или дори срещу вашия покорен слуга Джейк Ласитър, защитник с нежна душа и телосложение на булдозер.

— Не го упреквам, че се страхуваше — каза Чарли. — Просто не даваше всичко от себе си. С теб, Джейк, беше различно. Не ставаше за играч и толкоз. Но се отдаваше докрай и печелеше.

— Другият вариант беше да карам камион с бира — казах аз.

По онова време все още не ми бе хрумнало за адвокатска кариера, надявах се да си изкарвам залъка с честен труд. Но в едно отношение Чарли Ригс имаше право. Ръсти никога не използваше таланта си.

Ръсти Маклийн бе роден за спортист. Прочу се още като гимназист в Чикаго, спечели шампионската титла с отбора на „Нотр Дам“ и „Делфините“ даваха мило и драго, за да го примамят. Аз пък играх горе-долу добре в гимназиалния отбор на Корал Шорс, избутах като спортист следването в Пенсилванския университет и попаднах в „Делфините“ по някакво недоразумение. Вероятно в професионалния футбол ме задържаше само някакво перверзно желание да търпя болка или от време на време да я причинявам на някого от противниците. Играех в плътна защита, а напред ме изтегляха само когато контузените станеха толкова много, че треньорът беше готов да вкара дори Хулио Иглесиас.

Ръсти можеше всичко — да бяга, да скача, да играе тенис и с двете ръце. Когато за пръв път попадна на игрище за голф, отбеляза 79 точки. Но мразеше тренировките и обичаше веселбата. Едно скъсване на коленните връзки провали кариерата му, защото нямаше смелостта да изтърпи една година възстановителни процедури. Моята кариера приключи другояче. Връщах се на терена след операции на коляното, няколко счупвания и безброй изкълчени стави, но накрая просто не издържах срещу по-младите и по-талантливи играчи. Избрах да уча право вечерно, защото така денят ми оставаше свободен за уиндсърф.

Чарли помърмори още малко за бившия ми съотборник, след това се върна към протокола от аутопсията, прекъсвайки само колкото да натъпче лулата си и да я запали. Аз се изправих и застанах до панорамния прозорец с изглед към Бискайския залив и океана отвъд него. От трийсет и втория стаж виждах как миниатюрни триъгълни платна се плъзгат по вълните край Вирджиния Кий. Това е живот, а не да се занимаваш ден подир ден с убийства и кражби.

— Казвай, Чарли. Ще дадеш ли показания, че причината за смъртта е сърдечен удар?

— Няма такава работа! — възрази гръмогласно той. — Сърдечният удар е причинен от огнестрелните рани.

— Не бързай толкова — прекъснах го аз. — На тая възраст и с това състояние на артериите Хари Бърнхард е можел да получи сърдечен удар, когато и да било, нали?

— Но не го е получил, когато и да било. Сърдечната му дейност е спряла три часа и половина, след като твоята клиентка — ако наистина е такава — го застреляла в бара. За бога, застреляла собствения си баща!

— Няма ли поне да ми помогнеш за освобождаване под гаранция, Чарли? Извърти някак работите, та да я измъкнем от панделата.

Този път подскочиха и двете рошави вежди.

— Към лъжесвидетелство ли ме тласкаш?

— Не, просто казвах…

— Да излъжа на предварително заседание, сякаш това е по-малък грях, отколкото пред съда. — Погледът му бе остър като кинжал. — Клетвата си е клетва, Джейк.

Спомних си какво бе казал един журналист за опозорения и вече покоен адвокат Рой Кон: „Той лъже само под клетва“. Добре де, защо не? Без клетва и баба знае.

— Veritas simplex oratio est — каза Чарли. — Езикът на истината е прост. Но лъжите, извъртанията, клеветите неусетно те оплитат в паяжината си.

Мразя да споря с Чарли Ригс, защото винаги се оказва прав, а проклетата му северняшка почтеност най-често държи и мен в правия път.

— Съдебният състав се събира утре — казах аз. — Надявах се да уговоря Ейб Соколов за по-леко обвинение…

— Джейк, откога се знаете с Ейб?

— Още откакто той гонеше дребни джебчии, а аз бях зелено адвокатче и се учех как да замазвам фактите, да мамя съдебните заседатели и да преча на правосъдието.

— Тоест, откакто беше в служебната защита.

— Точно това казах.

— Значи познаваш Ейб, откакто си адвокат.

— То пък един адвокат…

Чарли Ригс приведе глава настрани и ме огледа като разочарован наставник.

— Добре де, Чарли — рекох аз, — знам накъде биеш. Ейб е голям дървеняк и би трябвало да съм наясно. Просто си мислех, че случаят е особен. Млада жена без полицейско досие, която не представлява заплаха за обществото…

— Вярно. Няма друг баща за убиване.

— Чарли, толкова години си работил за обвинението, че вече нямаш усет за честна игра. Станал си копой на прокуратурата.

— Копой ли? — Той изръмжа и замахна с лулата на среща ми. — Просто съм обективен, а ти не си.

— Естествено, че не съм! — Сега бе мой ред да повиша глас — Аз съм адвокат на Кристина Бърнхард, неин защитник срещу могъщата сила на прокуратурата и срещу всеки друг, решил да й причини зло.

— А какво заслужава според теб? Условил присъда, порицание, общественополезен труд?

Вдигнах рамене, сякаш исках да кажа: „Защо не?“

— Погледни истината в очите, Джейк. Захванал си се с процес за убийство, и то загубен от самото начало.

— Не ме подценявай, Чарли.

— Никога не съм те подценявал. Просто си мисля, че понякога не усещаш как навлизаш в зоната на сблъсъка.

Дъвчех зад бюрото сандвич с кюфте и салата, когато моята секретарка Синди влезе, намуси се и пъхна пръст в оранжевите си къдрици.

— Ако не хванеш рак от нитратите и бензопирена, сто на сто ще се гътнеш от пестицидите и тежките метали.

— Какво? — сепнах се аз и изръсих капка мазнина върху разгърнатата папка с иск за телесни повреди.

— Тази отвратителна мазна животинска плът, която ядеш, ще те убие. Излишъкът от белтъчини ще доведе до бъбречна недостатъчност, а антибиотиците в крайна сметка понижават съпротивата срещу инфекции.

— Добър апетит — рекох аз и протегнах мазния сандвич към нея.

— Знаеш ли, че производството на храни от животински произход изразходва двайсет процента от енергийните ни запаси? Знаеш ли, че седемдесет и пет процента от водата ни отива за отглеждане на добитък?