Залагаше всичко на карта.

— Аптеката се намира на Артър Годфри Роуд. Работи денонощно. Опресних ли ви паметта?

— Не съвсем.

Синди бе отскочила да погледне намясто и сега исках да създам впечатление, че познавам аптеката като джоба си.

— Малко гише в стената с бронирано стъкло. Отпред висят слънчеви очила, до касата има рафт с бонбони против кашлица, а зад нея седи аптекарят.

Не питах нищо и той не отговори. Чакаше. Нека си чака. Нека се поти, нека трепери. Какво знае проклетият адвокат? Всичко знае, Шийн, и мога да го докажа.

— В стъклото има вградена подвижна поставка — продължих аз. — През нея се подават рецептите. От вътрешната страна има печат с автоматичен часовник, тъй че всяка рецепта се подпечатва, нали така?

— Не знам.

По шията му избиха червени петна и бях готов да се обзаложа, че сърцето му подскача. Ако го свържехме с кардиограф, писецът щеше да изрисува Хималаите.

Бавно и многозначително се върнах към масата на защитата, почнах да ровя из папките, сякаш дирех нещо изгубено. Усещах погледа му с гърба си. Нека се изпоти още малко.

— А, ето я, докторе. Може би това ще освежи паметта ви.

Понякога блъфирам, а понякога наистина имам каре аса.

— Ваша чест, мога ли да се приближа до свидетеля?

Съдията махна с ръка. По пътя пуснах копие върху масата пред Соколов, после подадох на Шийн малката правоъгълна бланка. Той я грабна.

— Можете ли да разпознаете това? — попитах аз.

Той кимна.

— Отговорете на глас, ако обичате.

— Доколкото виждам, това е бланка за рецепта от аптеката на плажния търговски център.

— А на нея стои вашият подпис, нали?

Той се вгледа, сякаш опитваше да разгадае тайния код на нацистите. Мълчеше. Чудеше се дали може да отрече. Надяваше се на чудо.

— Може би ще си спомните аптекаря, както той помни вас? — подканих го аз.

Вече блъфирах. Аптекарят беше на пътешествие до Барбадос, а не отвън в коридора. Не бях успял да го открия.

— Моят подпис е — призна най-сетне той.

— KCl — казах аз. — Какво означава това?

Гласът му бе спаднал до шепот.

— Калиев хлорид.

— За какво се използва?

— За много неща. Например за производство на изкуствени торове.

— Но онази вечер не се занимавахте с градинарство, нали, докторе?

— Това е безвредно съединение — глухо избъбри той. — Калий и хлор. И двете вещества се съдържат в човешкия организъм.

— Така ли? И ако някой бъде инжектиран с калиев хлорид, токсиколозите вероятно няма да открият това?

— Не мога да преценя.

— За какво друго се използва калиевият хлорид, докторе, освен за изкуствени торове?

— Използва се при сърдечни операции.

— И какъв е неговият ефект?

Той стрелна поглед към Джонас Блекуел, после отново към мен.

— Не съм специалист. Искам да кажа, не съм хирург.

— О, не бъдете толкова скромен. Лекарството се инжектира в сърцето, за да спре дейността му по време на сърдечна операция, нали така?

— Не съм сигурен.

— Готвехте ли се да извършите сърдечна операция през онази вечер?

— Не, разбира се.

— Но все пак написахте рецепта за сто милиграма калиев хлорид и ги получихте в единайсет и двайсет и седем по пътя към болницата, нали?

Той не отговори.

— Докторе!

— Да.

— Благодаря — казах аз.

Върнах се към масата и го оставих да стиска рецептата. Изглеждаше готов да я глътне.

— Доктор Шийн, ако си спомняте, онзи ден ви попитах дали упреквате Хари за смъртта на Емили Бърнхард.

— Спомням си.

— А помните ли какво отговорихте?

— Не точно дума по дума.

— Е, на мен ми се стори малко странно, затова нека да го обсъдим. Заседателите се приведоха напред. Държах ги в ръцете си. Държах и Шийн. Държах целия проклет свят точно както си исках. Синди ми подаде съдебния протокол, осигурен неофициално от услужливата стенографка срещу скромна сума, горе-долу колкото брутния национален продукт на малка карибска държава.

— Зададох ви следния въпрос: „И затова упреквате Хари за смъртта на Емили Бърнхард?“ А вие отговорихте: „Да. Не с пистолет или спринцовка, а като я лиши от достойнство, като я държеше затворничка в собствения й дом“ и тъй нататък, и тъй нататък. Кажете, какво означава това „Не с пистолет или спринцовка“?

— Просто израз. Означава, че не е било с оръжие.

— В такъв случай не би ли било по-точно „пистолет или нож“. Какво общо има спринцовката?

— Нож, спринцовка… Все едно.

— Но вие си мислехте за спринцовка. Та почнах да се чудя докторе, какво ли би рекъл Фройд? Защо си мислехте за спринцовка? Какви спомени се спотайваха във вашето подсъзнание?

— Нямам представа.

— Ако се върнем към вечерта на шестнайсети юни в аптеката на плажния търговски център, ще открием, че вие закупихте и спринцовка, нали така? Ако желаете, ще ви представя касов бон.

Стори ми се, че виждам как върху бръснатото му теме пулсира вена, но може би си въобразявах. Той изпъна шия, размърда я и отговори:

— Да, понякога инжектирам на пациентите си успокоителни, а от предишните дни знаете, че инжектирам и натриев амитал по време на хипноза. Бяха ми свършили спринцовките и затова…

Той не довърши.

— Значи на път към Хари Бърнхард, който беше прострелян, опериран и лежеше в интензивното отделение, вие спряхте да напазарувате — това ли е нашето обяснение, докторе?

— Ами… да.

— Но вие не инжектирате калиев хлорид на своите пациенти, нали, докторе?

— Не, разбира се.

— Какво би станало, ако инжектирате калиев хлорид на човек, който не е в операционната и не е поставен на изкуствено кръвообращение?

— Това ще предизвика късо съединение в сърдечните импулси.

— Тоест ще настъпи нарушение на сърдечния ритъм, нали, докторе?

— Да, струва ми се.

— И сърцето ще изпадне във вентрикуларна фибрилация, после ще спре, създавайки впечатлението, че човекът е починал от сърдечен удар.

— Не съм го направил!

— Не казах, че сте то направил.

— Прегледах доклада от аутопсията — каза Шийн, макар че никой не го питаше. Добре. Нека сам си надене примката. — В него нямаше никакви признаци за подобно нещо.

— Да, дори не се споменава за неизяснени следи от убождане по тялото, нали така?

— Точно така.

— Но ако калиевият хлорид бе инжектиран във венозната система, по тялото на Хари Бърнхард нямаше да останат следи от спринцовка, нали?

— Да, вероятно.

— Така ли го направихте, доктор Шийн? Инжектирахте ли калиевия хлорид направо в системата?

— Какво говорите? Не!

— Докторе, когато човекът, когото мразехте…

Мотив.

— … лежеше по гръб, замаян и упоен…

Възможност.

— … вие извадихте спринцовката и инжектирахте във венозната му система убийствена доза калиев хлорид, прав ли съм?

Средство.

— Не!

Той се озърна за помощ към съдията, но не срещна съчувствие.

— Когато калиевият хлорид достигна ръката му, той започна да се мята. Макар и все още упоен, усещаше изгарянето на калиевия хлорид, нали?

— Не! Не знам…

— Докторе, ще се изненадате ли, ако ви кажа, че пробите на очна течност, взети от Хари Бърнхард, разкриват повишено съдържание на калий?

— Съвсем не — каза той малко по-спокойно, облизвайки капка пот от горната си устна. Приветстваше този въпрос, защото разполагаше с отговор. — След смъртта съдържанието на калий се повишава. Това не е признак за хиперкалемия.

— До каква степен се повишава?

— Не знам точно, но със сигурност два пъти и дори повече, да речем от пет милиеквивалента на литър до десет или петнайсет.

— В такъв случай какво можем да си помислим, ако изследването покаже двеста милиеквивалента на литър, докторе?

Добрият стар Чарли Ригс…

— Не съм сигурен. Но вие не можете да докажете…

Той не довърши.

— А ако сега в залата влезе кардиолог с изключителен опит в смущенията на сърдечната дейност, който е изследвал кардиограмата на Хари Бърнхард и е установил несъмнени признаци за калиево отравяне? Какво ще кажете, докторе?