— Е, и?

— Този Тайра е чиновник, стажант-преводач, вече много добре владее японски.

— Тайра, а? Това да не би да е един грозен младеж, висок, със сини очи, с огромен нос и дълга коса с цвета на оризова слама.

— Да, да, навярно е той.

— Помня го от срещата им със старейшините. Продължавай.

— Мейкин чула, че стремително напредвал в нашия език, подпомаган от една кучка на име Фуджико, но още повече от тоя Хирага, който си бил пуснал коса като гай-джин и се обличал като тях. — Старецът се подвоуми — обожаваше да споделя тайни. — Изглежда, е внук на знатен шоя от Чошу, на когото някога разрешили да закупи чин гоши за синовете си, а един от тях е баща на Хирага и сега е кирадзуми. Младежът бил избран да се запише в едно тайно училище в Чошу, където научил английски, тъй като бил изключителен ученик. — Инеджин потисна усмивката си, като видя изражението на Йоши.

— Значи, съгледвачът не е гай-джин, а този Хирага?

— Не, господарю. Но можем да го използваме като второстепенен източник на сведения. Стига да се доберем до него.

— Един шиши да ни помага? — присмя му се Йоши. — Невъзможно.

— Как мина вчерашното ти посещение на фурансу кораб? Беше ли ти от полза, господарю?

— Мина интересно. — Нямаше как да опази в тайна подобни случки. Радваше се, че Инеджин се осведомява толкова бързо и толкова добре. Абе и пет-шест войници бяха присъствали на срещата. Чий ли език се бе развързал, след като си бяха пийнали? Нямаше значение. Следваше да го очаква. Не бе изтървал нищо злепоставящо.

— Абе! — провикна се Йоши.

— Да, господарю.

— Изпрати прислужничка с чай и саке. — Не продума нищо, докато не им ги поднесоха и Инеджин не ги прие с благодарност. Пресяваше съобщението, разпределяше сведенията и подготвяше кови въпроси и отговори. — Какво предлагаш?

— Защо да предлагам, след като ти вече сигурно си решил, господарю. Но ми хрумна, че ако английският водач изпрати ултиматум, ти си единственият подходящ посредник — само ти, господарю.

— Ах? И после?

— Покрай другото помоли да се срещнеш с този Хирага. Прецени го, току-виж, си го убедил да мине на наша страна. Използвай го за своя изгода. Това ще е най-подходящото време.

— Може и да си прав, Инеджин. — Вече се бе отказал от подобна мисъл заради много по-добра. Новото му хрумване подхождаше на плана, обсъден с Огама в Киото, както и на собствения му внушителен замисъл. — Или пък да го използваме като назидание за останалите. Залови Кацумата — той е главата на змията, наречена шиши. Ако Мейкин е средството да го заловим жив, толкова по-добре за нея.

В Ходогая — пътната спирка на Токайдо — Кацумата наблюдаваше тълпите от прозореца на една чайна.

— Потърпи, Такеда. Хирага няма да пристигне преди обяд.

— Мразя тази странноприемница — заяви Такеда. Селото се намираше в открито поле, в което почти нямаше къде да се скрият, а и бе разположено едва на три мили от Колонията в Йокохама. Бяха отседнали в чайната на Първата луна, същата, в която Кацумата и даймио Санджиро бяха останали, след като Ори и Шорин нападнаха гай-джин на Токайдо. — Ами ако не дойде? — Младежът раздразнено се почеса по главата. Не беше се бръснал, откак избягаха от Киото, и косата, и брадата му бяха наболи.

— Ще пристигне. Ако не днес, утре. Налага ми се да се срещна с него.

Двамата се криеха тук от седмица. Пътуването им от Киото бе мъчително, на косъм от смъртта.

— Сенсей, не ми харесва тая къща, нито промяната в плана. Ако ще продължаваме да се борим, трябва да идем в Йедо, инак по-добре да се разотиваме по домовете си.

— Щом искаш да си вървиш, върви си. Ако искаш да се върнеш в Чошу, върни се. Ако още веднъж ми се разхленчиш, ще ти наредя да се махаш! — скастри го Кацумата.

Такеда тутакси се извини и добави:

— Просто загубихме много бойци в Киото, дори не знаем как я карат шиши в Йедо. Толкова съжалявам, но все си мисля, че и ние като оцелелите следва да се разотидем по домовете си — аз в Чошу, ти в Сацума — и по-късно да се прегрупираме.

— Ходогая е подходяща за нас и тук сме на сигурно място. — Предупреден, че Йоши е обявил голяма награда за главата му, Кацумата бе решил да се държи благоразумно и да не продължава — Утре или вдругиден тръгваме — рече той, доволен, че този хлапак защитава тила му. — Първо Хирага.

Бе трудно и опасно, докато се свържат с него. Малцина имаха достъп до бариерите в Йокохама и до Йошивара на гай-джин. Непрекъснато се издаваха все нови пропуски и се определяха нови пароли. Навсякъде бродеха наказателни отряди с неограничени пълномощия. Около Йокохама гъмжеше от самурайски войски. Те почти бяха изолирали Колонията от останалата част от страната. Но преди три дни Кацумата откри една прислужничка, чиято сестра бе акушерка, и от време на време ходеше в Йошивара. За един златен обан тя се съгласи да отнесе съобщение на мама-сан в къщата на Трите шарана.

— Такеда, остани тук и наблюдавай. Чакай ме търпеливо.

Кацумата се спусна в градината и през главните порти излезе на Токайдо. Пътят бе претъпкан от сутрешни пешеходци, от паланкини, носачи, гадатели, писари, самураи и коне, яхнати от жени и самураи. Разговаряха, викаха, крещяха. Утрото бе мразовито. Всички носеха ватирани връхни дрехи, топли шалове и шапки. Неколцина самураи се втренчиха в Кацумата, но не предизвикателно. Походката му, мръсната му грива и брада, дългият му меч в ножницата на гърба и късият, затъкнат в колана, предупреждаваха любопитните да бъдат предпазливи. Очевидно бе нещо като ронин и следваше да го избягват. Кацумата седна на пейка в една крайпътна гостилничка, разположена в покрайнините на селото зад добре охраняваната бариера, откъдето се откриваше добър изглед към морето и към Йокохама.

— Чай. Погрижи се да е пресен и горещ.

Изплашеният съдържател хукна да изпълни поръчката.

В Колонията група конни търговци изтопуркаха по моста, любезно вдигнаха шапки или отдадоха чест с камшиците си за езда на стражата пред Северната порта. Отговориха им с нехайни поклони. Други търговци, войници, моряци, паплач от Пияния град вървяха пеша. Всички бяха наизлезли на празнична сутрешна разходка. Днес бе Нова година. За днешния следобед бяха запланирани конни надбягвания, а по-късно — футболен мач между армията и флота. Бе студено, но приятно. Духаше слаб ветрец, който отнасяше миризмата на зима, на гниещи водорасли и човешки изпражнения навътре към сушата.

Единият от ездачите бе Джейми Макфей. Хирага го следваше плътно. Шал покриваше почти цялото му лице, шапката му за езда бе смъкната до очите. Носеше добре скроени дрехи. Нито Тайърър, нито Сър Уилям бяха одобрили и дори не знаеха за тази разходка. Тя му бе подарък от Джейми, задето му бе превеждал при разговора с шоя и го бе снабдявал с търговски сведения.

Вчера Хирага му бе казал:

— Аз отговаря повече въпроси на езда, Джами-сама. — И бе добавил: — Трябва отиде… отиде Ходогая, срещне братовчед. Моля?

— Защо не, Накама, друже!

Макфей не бе ходил в селото от месеци, макар то да се намираше в района на Колонията, и се зарадва на този предлог. Малцина от търговците се решаваха да се отдалечат толкова без военен ескорт. Убийството на Кентърбъри и горчивата участ на Малкълм Струан не им излизаха от ума.

Днес Макфей се чувстваше добре. С последната поща бе получил официален отчет от своята банка в Единбург и бе открил, че състоянието му е по-добро, отколкото бе очаквал — повече от достатъчно да започне самостоятелна търговия, макар и скромна. Търговската къща се намираше в добри ръце и това го радваше. Новият управител на компания Струан Албърт Макструан бе пристигнал от Шанхай. Джейми се бе запознал с него в Хонконг преди три години, когато Макструан постъпи в компанията. След шест месеца обучение в Хонконг под ръководството на Кълъм Струан той бе заминал за Шанхай и там бързо бе поел поста заместник-директор.