— Става дума за доктора гай-джин в Канагава. Фурансу ми съобщиха, че бил направил чудотворни лекове. С твое разрешение ще накарам да го доведат тук.

— И без теб ще се свържа с него. — Анджо мъчително се приповдигна на един лакът. — Какво си се загрижил толкова за мен, след като ми желаеш смъртта?

— Не ти желая смъртта, тайро-доно, искам те в добро здраве. Много е важно да бъдеш здрав. — Йоши се владееше добре, макар да ненавиждаше този човек и тази стая с нейната смрад на смърт, диария и бълвоч. Същевременно се страхуваше, че криво си е направил сметките: това лесно можеше да се превърне в смъртоносен капан, стига само болникът да заповяда. — Защо да се мъчиш, след като могат да те излекуват? Освен това исках да ти съобщя, че узнах бойния план на гай-джин. Не на кораба. Малко преди това.

— Какъв план, а? Как го получи?

— Няма значение, важното е, че зная, а сега знаеш и ти. — Йоши му изложи същността на намеренията им съвсем точно, но пропусна сведението за десетте дни отсрочка след връчването на ултиматума.

— Значи трябва да се махаме оттук! — пискливо се извиси гласът на Анджо. Телохранителите напрегнато се размърдаха. — Роджу ще напусне незабавно и в пълна тайна. А ние ще се настаним в имението… в Ходогая. Щом се озовем на сигурно място, ще подпалим Колонията някоя нощ и ще ги изловим по долни гащи. Ама че кучета! Заслужават подла, безчестна смърт. Огънят ще ги подгони навън, ние ще избием успелите да избягат и ще се върнем тук, когато флотът отплава. А през пролетта ще ги чакаме подготвени. Ще подпалим Йокохама утре. — Очите на Анджо заискриха, по брадичката му се стичаше слюнка. — На теб се пада честта да поведеш щурма. Подготви го и предприемай пристъпа утре или вдругиден.

Йоши незабавно се поклони с благодарност.

— С радост приемам оказаната ми чест, а докато подготвям нападението, имам едно желание: твоето здраве стои на първо място. Нека доведа лекаря гай-джин тук, защото от нашите полза няма, а фурансу се кълнат, че гигантът бил чудотворен лечител. Ще го докарам бързо и без много шум още утре, стига да ми разрешиш. Защо да се мъчиш напразно? Той ще те излекува — увери го Йоши твърдо. — Няколко дни повече няма да попречат на мъдрото ти намерение за нападение. Докато оздравееш и поемеш командването, ще държим гай-джин в напрежение. Аз се нагърбвам с това, докато подготвям щурма.

— Как?

— Сам ще вляза в капана им.

— Каквооо? — Анджо леко се раздвижи, за да погледне Йоши в очите, но изпита такава болка, че прехапа устни. Едва не извика.

— Ще се изложа на опасност и ще се срещна с тях, придружен само от един-двама телохранители. На кораба открих, че те са на път да се нахвърлят върху нас, и то съвсем безсмислено. Трябва да предотвратим това на всяка цена, тайро. Те са опасни като стадо изгладнели акули. — Йоши го изрече с цялата искреност, на която бе способен. Всъщност вярваше в противоположното: гай-джин бяха съгласни да преговарят и да правят отстъпки. В действителност те не желаеха да се сражават, стига някой да не ги предизвика… като ги нападне най-глупашки. — Ще се изложа на подобна опасност — закачи той примамливата стръв с престорен страх. — Ако ме вземат за заложник, всички даймио ще се втурнат да те подкрепят. А и да не го направят, няма значение. И в двата случая забрави, че съм заложник, и ги нападни. Всичко това ще стане само ако ти разрешиш, тайро.

Настъпи потискаща тишина. Анджо се присви от нов пристъп. След това кимна в знак на съгласие и го отпрати с махване на ръка:

— Незабавно доведи лекаря гай-джин, незабавно подготви нападението.

Йоши се поклони смирено и с усилие се сдържа да не изкрещи от радост.

Канагава

Петък, 4 януари

Щом Йоши стигна до портата на Легацията в Канагава начело на неголямо шествие, Сетри Палидар, който командваше почетната стража, ревна: „За почест!“, и отдаде чест със сабята си. Войниците свалиха пушките си, взеха за почест и застинаха неподвижни: трийсет гвардейци, трийсет шотландци, неговият кавалерийски взвод от драгуни — всичките еднакво чевръсти.

Йоши отговори на поздрава с камшика си за езда и прикри тревогата си при вида на толкова много вражески войници с бляскави оръжия. Никога в живота си не бе оставал така беззащитен. Придружаваха го само Абе и двама телохранители също на коне. След тях вървяха един коняр и десетина потни, нетърпеливи носачи с тежък вързоп, преметнат върху два пръта. Останалата му стража чакаше отвъд преградата.

Целият бе облечен в черно: бамбукова ризница, лек шлем, широка в раменете блуза, два меча. Дори и жребецът му бе антрацитеночерен. Но украсените с пискюли парадни конски сбруи, поводите и чулът умишлено бяха яркочервени, за да изпъкне черният цвят. Докато минаваше край Палидар и завиваше през портите, той забеляза студените му сини очи, които му напомняха за умряла риба.

На стъпалата над отъпкания вътрешен двор той видя Сър Уилям със Сьоратар и Андре Понсен от едната му страна и адмирала, доктор Бабкот и Тайърър от другата — точно както бе поискал. Всички бяха облечени в най-хубавите си дрехи, с цилиндри и топли вълнени палта заради влажната утрин. Небето бе покрито с облаци. Изгледа ги втренчено, за момент задържа очи върху Бабкот, смаян от гигантския му ръст, спря коня и отдаде чест с камшика си. Те му се поклониха в отговор, а адмиралът отдаде чест.

Тутакси Сър Уилям, следван по петите от Тайърър, усмихнат слезе да го приветства. И двамата скриха изненадата си от малобройната охрана на Йоши. Конярят се втурна да хване коня му за юздите. Йоши слезе отдясно, както бе прието в Китай и следователно тук.

— Добре дошли, господарю Йоши, от името на Нейно британско величество — поздрави го Сър Уилям.

Тайърър преведе незабавно, и то много внимателно.

— Благодаря ви. Надявам се, че не ви създавам главоболия. — Йоши пое своята роля в ритуала.

— Не, ваша светлост, за нас е чест. Вие ни доставяте изключително голямо удоволствие. — Йоши забеляза напредък в произношението и речника на Тайърър и още по-твърдо реши да обезвреди предателя Хирага, който според сведенията на Инеджин бе известен под измисленото име Накама. — Заповядайте, ще пиете ли чай?

И двамата вече не се вслушваха в нищо незначещите изрази, а се бяха съсредоточили в отсрещната страна в търсене на указания, които биха могли да им помогнат.

— А, Серата-доно — рече любезно Йоши, макар и раздразнен, че го държат прав и му се налага да ги гледа от долу на горе. Техният ръст — а в повечето случаи гай-джин бяха с глава и нещо по-високи — го караше да се чувства дребен, въпреки че сред японците обикновено гледаше хората отвисоко. — Радвам се да ви видя толкова скоро. Благодаря ви. — Кимна на Андре, после на Сьоратар, който официално му се поклони.

Междувременно Понсен превеждаше.

— Моят господар Сьоратар ви приветства, ваша светлост, от името на своя приятел императора на фурансу Наполеон III. Чест е за него да ви бъде от полза.

Веднага, щом се сбогува с тайро Анджо, Йоши бе изпратил Мисамото с писмо до Сьоратар, в което го молеше да уреди бърза, официална, но много тайна среща със самия него, със Сър Уилям, с главнокомандващия флота, с лекаря от Канагава и с преводачите Андре и Тайърър. Не биваше да присъства никой друг. Той самият щеше да пристигне неофициално, с малоброен ескорт и бе помолил формалностите да бъдат сведени до минимум.

— Как схващаш всичко това, Анри? — бе попитал Сър Уилям, когато Сьоратар дотърча при него с току-що преведеното от Андре писмо.

— Не зная. Той е внушителен човек. Остана на борда на нашия флагман около четири часа, така че имахме възможност внимателно да го проучим. Навярно ще поискаш да прегледаш доклада ми.

— Благодаря ти. — Сър Уилям разбираше, че докладът ще е преработен и всички важни сведения ще бъдат изхвърлени. Той би сторил същото. Бе настинал леко и кихна. — Извинявай.

— В качеството си на настойник на наследника, на един от старейшините и потомък на старинно японско кралско семейство, свързано дори с Микадо — Императора, чиято роля, може би не знаеш, е само религиозна — Йоши има изключителни връзки и играе съществена роля в шогуната. Защо да не се срещнем с него?