Той предпазливо доразви своята тема, сладкодумно отговори на въпросите, направлявайки Хирага, помагайки му, ласкаейки го. Благоразумно го наливаше с ракия и знания, впечатлен от неговата интелигентност, часове наред впримчваше въображението му и така — до залез-слънце.

— Парите, значи? Да ти призная, шоя… — колебливо започна Хирага, натежал от пиенето, главата му се пръскаше от множеството нови и обезпокояващи идеи, които бяха с разрез с повечето му вкоренени убеждения — да ти призная, парите никога не са ме интересували. Никога не съм разбирал много-много от тях — само от липсата им. Оригна се и едва не се задави. — Предполагам, че ще успея, да, Тайра ще ми разкаже. — Опита се да стане, но не можа.

— Да ти предложа първо баня, а, а после ще повикам масажистка? — Шоя с лекота го убеди, извика един прислужник на помощ и предаде Хирага в силни, но грижливи ръце и скоро самураят захърка й потъна в забрава.

— Браво, Ичи-чан — прошепна съпругата му, когато останаха насаме, и го озари с усмивка. — Превъзходно се държа, нали?

Той също й отвърна с усмивка и също тихичко рече:

— Момчето е опасно, винаги ще си остане такова, но започнахме, това е важното.

Тя кимна, доволна, че е послушал съвета й да извика Хирага този следобед, да се въоръжи и да не се бои да го сплаши. И двамата осъзнаваха опасността, „но пък — напомни си тя, докато сърцето й все още тупкаше при спомена за натиска и съпротивата между събеседниците — боговете ни пратиха тази прекрасна възможност и печалбата си заслужава риска. Ийе — изкикоти се жената, — ако успеем, ще се сдобием с положението на самураи, потомците ни ще бъдат самураи, а моят Ичи ще стане повелител на Гиокояма“. — Много мъдро от твоя страна да не споменеш, че бегълците са трима, а не двама, и да не разкриваш всичко, което знаем.

— Много е важно да си оставиш нещо за резерва. Така ще го държа под контрол и по-нататък.

Жената майчински потупа мъжа си по рамото, пак му повтори колко умно се е държал, без да му припомня, че и това е било нейно предложение. Мислите й се отклониха към двамата шиши, тръгнали за Йедо и поели огромния риск да бъдат заловени или издадени. А най-учудващото беше защо тази девойка Сумомо, бъдещата съпруга на Хирага, се бе присъединила към прислугата на Койко, най-прочутата куртизанка на Йедо, в момента любимка на господаря Йоши. Голяма загадка наистина.

Споходи я чудновата мисъл.

— Ичи-чан — поде тя отдалеко, — ти спомена нещо одеве, та искам да те попитам: щом тези гай-джин са толкова ловки и могъщи банкери, може би ще е разумно предпазливо да се захванеш с някого от тях, внимателно, много внимателно. — Тя забеляза как погледът му се съсредоточи и върху устните му се появи ангелска усмивка. — Тоши е на деветнайсет и е най-умният сред синовете ни, защо не го използваш за подставено лице, а?

Понеделник, 3 декември

Норбърт Грейфорт излезе на палубата на пощенския кораб точно когато заобикаляха носа. Параходът идваше от Хонконг през Шанхай и вече се насочваше към крайбрежието на Йокохама. Грейфорт бе току-що избръснат и носеше цилиндър и редингот в мразовитата утрин. Видя капитана и останалите на мостика пред димоходната тръба; от нея се виеше стълб лютив пушек, който вятърът отнасяше към кърмата. Моряците се подготвяха за влизане в пристанището, бяха скатали платната на трите мачти. На фордека, зад заключени решетки, отделящи ги от целия останал кораб, се тълпяха пасажерите от трета класа — нехранимайковците на Азия, лентяи и всякаква сган, наблъскани под брезентови платнища. Решетките бяха задължителни за пасажерските кораби като предпазна мярка срещу пиратските нападения в тези води.

Духаше свеж вятър, Норбърт хареса мириса и вкуса му на чисто. Не беше като долу, където вонята на масло и въглищен дим заедно с ритмичния, предизвикващ главоболие шум на машините се просмукваше в задухата. „Азиатската кралица“ от часове препускаше с пълна мощност заради насрещния вятър. Колкото и да ненавиждаше параходите, сега Норбърт бе доволен — иначе щяха да се забавят с много повече дни. Той отхапа крайчето на една пура, изплю го през борда и събра шепи, за да я запали.

Колонията изглеждаше както винаги. Караулните помещения на самураите и митниците на север и на юг — вън зад стобора и по мостчетата; от най-разнообразните комини се виеше дим, мъже се шляеха по стъргалото, ездачи тренираха конете си на хиподрума, в Пияния град с обичайната му мръсотия почти не бяха разчистени следите от пожарите и земетресението; това напълно контрастираше с палатковия лагер на носа, където се упражняваха войниците, откъм плаца се носеше призивът на сигналната тръба. Покривите на Йошивара сякаш надничаха през стобора. Норбърт усети непривично вяло вълнение — бе все още преситен от гуляите в Шанхай — най-богатия, най-разпуснатия и необуздан град в Азия, с най-добрите конни надбягвания, хазартни игри, разврат, барове и с европейска храна навсякъде.

„Няма значение — помисли си Грейфорт, — ще подаря на Сако топ копринен плат, това ще възбуди катеричката й и кой знае?“

Плъзна поглед по пилоните на различните легации, ожесточи се, като забеляза сградата на Струанови, после се съсредоточи върху своята собствена. Бе отсъствал три седмици и със задоволство отбеляза, че ремонтът на фасадата е завършен напълно, не бе останала и следа от разрушенията след пожара. Намираше се прекалено далеч, за да разпознае хората, щъкащи навън-навътре от сградите по Хай стрийт, но зърна синя шапка, кринолин и слънчобран да пресича улицата на път за Френската легация. „Само една изглежда така — помисли си. — Хубавелката Анжел!“ Стори му се, че долавя аромата на парфюма й. „Дали знае за дуела?“

Морган Брок се бе разкикотил, щом чу тази новина.

— Имаш съгласието ми да му откъснеш главата или пък топките. Смени пистолетите със саби и наистина ще получиш извънредно възнаграждение.

Малки корабчета вече бързаха да пресрещнат пощенския параход. Норбърт кисело отбеляза, че внушителната моторна лодка на Струан чакаше сред леките вълни, първа в редицата, а Макфей стоеше на кърмата й. Собствената му лодка с весла бе на второ място. „Голяма работа, не след дълго и лодката ти, и сградата заедно с теб и останалите от Струан ще закъсат или изпукат, а всичко ваше ще стане мое. Може пък и да те взема на работа, Джейми, колкото да ти гледам сеира.“ Забеляза, че Макфей се взира през бинокъла, и разбра, че го е видял. Махна му от немай-къде, изплю се в морето и се спусна в кабината си.

— Добро утро, господин Грейфорт, сър — поздрави го Едуард Горнт с южняшки чар. Стоеше на прага на отсрещната кабина, висок, жилав и тънък, красив младеж от Вирджиния, двадесет и седем годишен, с тъмнокафяви очи и кестенява коса. — Наблюдавах от кърмата. Няма нищо общо с Шанхай, нали?

— И то много повече, отколкото предполагаш. Събра ли си багажа?

— Да, сър, и съм готов за нападение. — Като се изключи лекото заваляне на „р“, акцентът му бе почти незабележим, много повече английски, отколкото южняшки.

— Добре. Сър Морган ми заръча да ти предам това, щом пристигнем. — Извади плик от куфарчето си и му го връчи. Колкото повече размисляше над цялото си пътуване, толкова повече се сащисваше. Тайлър Брок не бе пристигнал в Шанхай. Вместо това бе приветствал Грейфорт с кратко писъмце, в което му заръчваше да се подчинява на сина му Морган така, сякаш, самият Тайлър издава заповедите. Сър Морган Брок бе шкембест, оплешивяващ мъж, не чак толкова недодялан като баща си, но със същия подъл нрав и брадат като него. За разлика от Стареца обаче бе получил подготовката си в Лондон в Английската народна банка, център на световните фондови борси и на всички видове международна търговия. Веднага, щом Грейфорт пристигна, Морган му изложи кроежите си как да разорят Струанови.

Наглед бе съвсем простичко.

От една година той, баща му и техните съдружници в съвета на хонконгския клон на Банка Виктория изкупуваха полиците на компания Струан. И сега с пълната подкрепа на целия съвет трябваше само да изчакат до трийсети януари, за да ги сложат под възбрана. Нямаше никакъв начин Струан да се издължат до фаталния срок. На тази дата банката щеше да притежава компания Струан с всичките й партакеши и кораби, а Морган щеше да изкупи хавайските захарни пазари, като ловко отстрани Струанови, които разчитаха на годишната печалба от тях, за да изплатят дълговете си — щеше да ги довърши окончателно. И още един, дори по-голям удар: Морган с присъщата му хитрост бе разменил жито, предназначено за вносителите от Севера и Юга, срещу южняшки стоки и северняшки памук за необятния британски пазар, по закон той се снабдяваше само от британски кораби — от техните кораби.