Джейми също се обърна. Повредата ясно си личеше под светлината на пристанищната лампа. Осъзна, че от прозорците на Легацията с бинокъл се вижда цели мили навътре в морето.

— Плаващи останки на потънал кораб — охотно се отзова той. — Вълните изтласкаха нещо като щайга на борда и после пак го отнесоха. Нищо особено.

Неделя, 16 декември

— Не съм съгласен, Джейми. Пред нас стои изключително сложен проблем. — Сър Уилям седеше на бюрото си с лице към тях, а Филип близо до него. Настроението в мрачния кабинет бе мъчително. — Да започнем отначало. Изглежда ти си техния говорител, затова се обръщам към теб. Аз изрично забраних каквото и да било погребение тук. Тялото трябваше да замине за Хонконг и…

— Вече замина, Сър Уилям, на „Буйният облак“ — повтори Джейми със стиснати зъби. Спореха вече половин час, и то те двамата със Сър Уилям помежду си, а останалите отговаряха предпазливо. Скай и Макфей им бяха дали указания да се обаждат само когато въпросът е адресиран лично към някого от тях, но дори и в такъв случай да не проявяват самоинициатива, а да говорят колкото се може по-простичко: Хоуг, Скай, Тинкър, огнярят и Анжелик. Хоуг несъмнено бе най-слабото звено във веригата и на два пъти без малко да се изтърве. Анжелик бе плътно забулена, облечена в черно за църква. — Това беше символично погребение…

— Зная и нееднократно ви питах, повтарям — нееднократно, щом е било само символично, защо тогава използвахте истински ковчег с истински труп, макар и на туземец, и защо го хвърлихте през борда, сякаш е официално християнско погребение в морето.

Джейми сви рамене, объркан от неизбежния въпрос. Тази заран Скай му бе казал с половин уста: „Я да не наблягаме много-много на това, най-нагло да отричаме и да си налягаме парцалите, защото той не може нищо да ни стори, само дето ще пикае газ.“

— Ковчегът ни беше подръка и ми се стори нелошо хрумване.

— Ах, значи идеята е била твоя?

— Да — упорито повтори Джейми и кръвнишки изгледа Хоуг, който бе понечил да си отвори устата. — Предложението бе мое, а останалите бяха така любезни да дойдат с мен. Такова бе желанието на тай-пана… на Малкълм и на госпожа Струан. Нямаше нищо лошо в това.

— Категорично не съм съгласен. Цялата тази работа е направо страховита. Вие умишлено сте пристъпили разумното ми становище, сякаш всички ви е налегнало изненадващо умствено разстройство и всички тук присъстващи ги е обзело желание да избягват истината и ясните обяснения, сякаш сте се наговорили да криете… какво да криете? Съгласен ли си с мен, Филип?

Тайърър чак подскочи на стола си.

— Ъъъ… да, сър, щом така казвате.

— Защо ще използват истински ковчег и истинско тяло?

Хоуг се раздвижи неловко на мястото си. Всички съзнаваха, че няма да издържи. Анжелик реши, че му е дошло времето, и се разплака.

— Защо просто не ни оставите на мира, нищо лошо не сме направили. Така ни се стори най-добре, съпругът ми го желаеше и аз заради него…

— Анжелик, моля те, не пла…

— … той така искаше, а вие ни забранихте. Вие сте виновен, Сър Уилям, смятах ви за наш приятел, но ако ни бяхте приятел и бяхте проявили търпимост… щяхме да избегнем всички тези неприятности. Естествено, не ни бе приятно да вършим такива непочтени неща, макар и да смятам, че съвсем не бяхте прав и…

— Госпожо Струан, аз сам…

— … Разбира се, че не ни бе приятно, никой от нас не искаше да го направи, но поне го сторихме чистосърдечно, като истински християни… Поне тези приятели тук, истинските ни приятели, ми помогнаха да сторя каквото съпругът ми и аз искахме… Нима искахме кой знае какво…

В един момент тя се накани да избяга от стаята, но размисли и разбра, че с това нищо няма да се реши, а другите ще останат в ръцете му. Ето защо не помръдна, потънала в още по-сърцераздирателни ридания, с пълното съзнание, че не е излъгала и е говорила само истината: вината беше негова! Негова!

Само за секунди всички до един се струпаха около нея, опитваха се да я успокоят, чувстваха се ужасно, с изключение на Скай, който благоговееше пред блестящо избрания от нея момент, и на Сър Уилям, който пък тайничко се забавляваше, но за пред хората също се преструваше на разстроен. Наблюдаваше и изчакваше, все още погнусен от всичките тях заради измамата, която съвместно криеха. „Какво ги е прихванало и кой е истинският виновник? Със сигурност не е Джейми. Ама че глупост са свършили, направо е смешно. Как може да рискуват живота си по този начин?

Дълбоко в себе си хората съвсем не са добри. Дори и Анжелик. О, но каква дама, какво съкровище и каква актриса. Откъде, Боже Господи, й идва всичко това?

Образованието й е оскъдно, както на повечето нейни връстнички, а пък тя се е учила в манастир, което е още по-лошо. Нима Хевънли я подготвя за процеса на века? Или аз съм просто един циничен стар глупак? И в двата случая наистина ще ми е много мъчно да я загубя.“

Часовникът върху полицата на камината удари и половина. „Време е за църква — помисли си дипломатът, — време е да привършваме. Днес на литургията аз ще чета откъса от Библията, а дори не съм го прегледал бегло.“

— Стига, стига, госпожо Струан — рече Сър Уилям като добър, но строг баща. — Няма защо да плачеш, моето момиче, достатъчно плакахме напоследък. Все пак признавам, че категорично осъждам лудорията ви — много грозна постъпка, но като се има предвид емоционалното ви състояние, нека спрем дотук засега. — Той отново се престори, че не забелязва очевидното им облекчение и заглъхващите й хлипания. — И тъй, време е за църква, а после за пощенския кораб и за нашите благопожелания за лек път и дълъг живот, с които ще те изпратим. Искрено ще съжаляваме и ще скърбим, че напускаш нашите брегове.

— Аз… още не ви напускам. Сър Уилям.

— А? — слисаха се Сър Уилям и Тайърър.

Все още разхлипана и с наведена глава, Анжелик им съобщи:

— Доктор Хоуг ме посъветва да не пътувам поне още една седмица.

Хоуг бързо се намеси:

— Така е, от медицинска гледна точка не се препоръчва, Сър Уилям, съвсем не се препоръчва. — Тази заран Скай с поддръжката на Джейми бе настоял тя да не заминава още известно време. „Анжелик има нужда от медицинско свидетелство, докторе, за пред Тес Струан. След всички преживени от нея потресения тя наистина не бива да пътува, нито да се разстройва, докато още не е закрепнала.“ Хоуг с готовност се бе съгласил и сега заяви на Сър Уилям: — Както сам виждаш, Анжелик се разстройва лесно и й издадох медицинско, макар и да не е нужно. — За секунда Сър Уилям направо не знаеше какво да мисли. От една страна, тя оставаше при тях, но, от друга — тя вече се бе превърнала в дразнител, ала все пак, когато гневът на Тес Струан се изсипеше отгоре й и върху всички тях, момичето, слава Богу, все още щеше да е под негова юрисдикция.

— Наистина би следвало да отидете, госпожо. Смятах, че е изключително важно да присъствате на погребението.

— Искаше ми се, но… — Гласът и секна и я разтърси ново ридание. — Вместо мен заминава доктор Хоуг. Наистина не се чувствам в състояние да… най-добре…

— Джейми, но ти ще заминеш, нали?

— Не, сър. Госпожа Тес Струан ми нареди да свърша някои неща тук.

— И таз хубава! — Сър Уилям направи вял опит да разубеди Анжелик, но после въздъхна: — Е, щом доктор Хоуг казва така, въпросът е изчерпан, той е семейният лекар на Струанови. — Дипломатът стана. Те му благодариха с видимо облекчение и взеха да се разотиват. — Един момент, доктор Хоуг. Може ли да разменим две думи? — С едва прикрито удоволствие Сър Уилям забеляза, че Джейми и Скай пребледняха като платно, и тъй като се подвоумиха, той многозначително произнесе: — Довиждане, Джейми, довиждане, господин Скай. Филип, няма защо да оставаш.

Вратата се затвори подире им. Хоуг приличаше на заек, хипнотизиран от кобра.

— А сега, докторе, спокойно ми кажете цялата истина — как е Анжелик?

— Много е добре, но само външно. Сър Уилям — незабавно се отзова Хоуг. — Мога да прилагам само повърхностно лечение. Никой не знае какво се крие дълбоко в нея. Така може да продължи дни, седмици, година и дори повече. Но все някога кошмарът ще се върне. А какво ще се случи тогава… — лекарят сви рамене.