Зад нея Хоуг се изхрачи и изплю във водата.

— Извинете — прошепна лекарят и усети непреодолима нужда от питие. Забеляза безпорядъка на носа, изпотрошените греди, счупения преден люк. Бушпритът бе изчезнал, фаловете ги нямаше, а също и по-голяма част от планшира.

— Какво, по дяволите, се е случило?

— Вълните донесоха на борда някакви плаващи останки, изглеждаха като щайга. За момент се изплаших — отвърна Джейми.

— Стори ми се, че чух трясък… Май… май ще отскоча до клуба, преди да си легна.

— И аз ще дойда с теб — обади се Скай, който изпитваше нужда от повечко питиета, за да уталожи гаденето. — Джейми? Госпожо Анжелик?

Тя поклати отрицателно глава, а Джейми им каза:

— Вървете. За тази вечер стига. Не забравяйте какво решихме.

Бяха се уговорили да твърдят, ако някой ги попита, че са извършили символично погребение в морето, и нищо повече.

За щастие никой, освен Тинкър не бе видял как ковчегът се бе върнал на борда и как Джейми се бе борил с него. След това Макфей се бе изкачил в кабината на щурвала.

— Боцман, останалите не видяха нищо, така че всичко ще лежи на твоята съвест, ако продумаш някому. Нека си остане между нас.

— Както кажете, сър. — Тинкър му поднесе манерката си и отдаде чест. — Благодаря. Ако не бяхте вие, отдавна да сме на дъното заедно с него.

Едва ли бе останало повече от глътка в манерката, но и тя подейства ободряващо.

— Не вярвах, че ще се справя. Нека забравим за това. Заклеваш ли се, а?

— Както кажете, сър, ама преди да го забравим, да ви кажа, че когато сандъкът се разцепи и мъртвецът изскочи, бая се стреснах. Боже мой, като че ли се опитваше пак да се качи на борда.

— Исусе Христе — ахна Джейми. — Привидяло ти се е, аз не забелязах нищо… привидяло ти се е.

— Ами, не, сър. Аз гледах по-отвисоко, нали? И го видях негодника, ще ме прощавате, как изплава и замаха с ръце, преди да потъне.

— Привидяло ти се е, за Бога. Ама че ужасни неща разправяш!

— Ей Богу, сър, ако щете вярвайте! Е, беше само за малко и целият в морска пяна, ама добре го видях! — Тинкър се изплю по посока на вятъра, почука на дърво, прекръсти се срещу уроки и подръпна месестата част на ухото си, настоявайки на своето. — Светата истина, сър, да пукна, ако лъжа, а топките ми да подскачат до второ пришествие. Ама наистина драпаше към повърхността, преди морското дъно да го погълне гол, както майка го е родила.

— Я стига дивотии! Глупости! — Джейми се сети как самият той бе потръпнал и почукал на дърво за всеки случай. — Привидяло ти се е, боцмане, макар че, кълка се в Бога, тоя ковчег сякаш си бе наумил нещо, и при това нещо лошо.

— И аз това викам, сър. Сякаш го бе обладал сатаната. — Тинкър отново се изплю по посока на вятъра, плувнал в пот. — Драпаше към повърхността един такъв особен, с отворени очи и тъй нататък, та си рекох, че ще се качи при нас завинаги.

— Господи, престани! Малкълм не би ни сторил нищо лошо — бе възразил Джейми потиснато. — Така ти се е сторило.

— Ама от моето място, сър, горе отвисоко…

— Стига с това твое място. Имаш ли още ром?

Тинкър се изкашля, пресегна се към някакъв скрит сандък и измъкна още една манерка. Беше пълна до половината. Джейми отпи голяма глътка, задави се и отпи още веднъж.

— Тинкър, ще получиш от нашия склад десет каси ром заедно с моите благодарности. Голяма работа свърши, огнярят също — за него четири каси. — Тинкър възторжено му благодари. Прекрасната топлина на рома се разля по жилите на Джейми и от настинката не остана и помен. Погледна старото обветрено лице и проницателните сини очи на боцмана: — Никога не ме е хващало такова шубе, нито веднъж през целия ми живот. На три-четири пъти се мислех за отписан.

— Аз пък не се уплаших, сър — ухили се боцманът. — Щом вие сте на борда! Но наистина си умрях от радост, когато тоя негодник и сандъкът му се изтърсиха във водата и потънаха.

Макар да беше вече на брега, Джейми отново потрепери, като си спомни за това.

— Трябва да свалиш тези мокри дрехи — обади се Анжелик.

— Е, аз тръгвам — каза Хоуг.

Французойката прегърна лекаря и го целуна по бузата въпреки вонята на бълвоч.

— Толкова съм ти благодарна. Ще се видим утре. — Тя стори същото със Скай и двамата се запрепъваха към клуба. — Добре ли са?

— Малко уиски и един добър сън са най-доброто лекарство — отвърна й Джейми.

— Не са в състояние да обсъждат нищо, нали?

— Не. Какво искаш да обсъждаме?

Анжелик взе ръката му и я стисна:

— Просто да решим какво ще правим утре.

— Можем да поговорим, докато вървим.

Сбогуваха се с Тинкър и огняря, после поеха, хванати за ръка.

— Анжелик… преди да кажеш каквото и да било, искам да споделя с теб, че се радвам, задето го направихме.

— О, и аз, скъпи Джейми, толкова си мил. Наистина се радвам и съм толкова щастлива, че всичко мина добре и никой не пострада. — Усмихна се изнурено. — Само ги хвана морската болест.

— Нищо страшно. Та какво за утре?

— Реших да не заминавам с пощенския кораб. Не, моля те, не казвай нищо — вече съм решила. Тук съм на сигурно място и ще остана, докато Тес не се свърже официално с мен. Така е, Джейми, тук съм в по-голяма безопасност, уверена съм, а Хоуг и Джордж ще потвърдят, че от медицинска гледна точка това е по-разумно. Струва ми се, че и ти трябва да останеш.

— Мой дълг е аз да съобщя на госпожа Струан… на госпожа Тес Струан.

— Наричай ме Анжелик, нали винаги си ми викал така, пък и аз… е, бях госпожа Струан само за малко. — Тя въздъхна и продължи да върви към вкъщи. — По-добре да остана. Тя все ще разкрие намеренията си и нека е с писмо дотук. Погребахме Малкълм и вече не искам нищо. Налага ли се да заминеш?

— При този вятър — разсъждаваше Джейми на глас. — „Буйният облак“ ще изминава петнайсет-седемнайсет възела на ден и ще стигне в Хонконг за пет дни. Ще му порасне работата, след като кара такива важни новини и такъв високопоставен товар. Пощенският кораб, ако има късмет, ще изминава средно около осем възела, така че както обикновено ще пристигне там след около десетина дни. Дотогава ще съм изтървал погребението, а Тес ще е научила всичко поне от десетина гледни точки. Моят доклад вече е предаден на „Буйният облак“, също и този на Сър Уилям, а и несъмнено ще има още петдесетина. Тес ме уволнява в края на месеца, а новият пристига след няколко дни и тя ми нареди да го запозная с нещата тук. — Имаше и други причини, които не искаше да сподели: щеше да обикаля за работа различните фактории, както понякога наричаха големите търговски компании. Единствено при „Брок и синове“ щеше да намери истински подходяща работа, отговаряща на опита му, и то не даром. Освен това се налагаше да реши какво ще прави с Морийн, да не говорим за Неми. Макфей тъжно се усмихна на Анжелик: — Като съберем всичко това накуп, не виждам причина да замина.

Анжелик силно притисна ръката му, забравила за минувачите:

— Радвам се. Няма да се чувствам самотна, ако си тук.

— Джейми! — извика откъм Британската легация Филип Тайърър, като бързешката си навличаше палтото и си слагаше шапката. Дотича до тях. — Добър вечер — поздрави ги той притеснено и забързано: — Приемете поздравите на Сър Уилям. Ще бъдете ли така любезни вие двамата и… останалите… останалите пасажери, както и екипажът на катера да го посетите утре сутринта преди църква, преди двамата да се качите на пощенския кораб? Той последно отплава в два часа.

— Какво има? — запита Джейми.

— Мисля, че той… по дяволите, ох, извини ме, Анжелик, очевидно желае да ви разпита какво, за Бога, сте направили.

— Направили ли?

Младежът въздъхна.

— Прощавай, приятелю, хрумването не е мое. Тебе те викат при началството, а аз само ти предавам съобщението. Не си го изкарвай на мен — аз просто върша черната работа.

И двамата прихнаха и напрежението помежду им намаля.

— В десет часа става ли?

— Благодаря, Джейми, ще имате достатъчно време. — Тайърър погледна към катера. — Май сте се поозорили, какво му е на носа?