Фуджико се стресна. Никога досега не бе опитвала тази поза, дори при най-разгорещено сношение. „Няма значение — рече си тя стоически, — по-добре да си позволя няколко не дотам почтени момента на ексцентрично поведение, отколкото гай-джин да не ми плати тази вечер и да нямам издръжка за една спокойна година.“

Пръстите й се движеха все по-близо, тя започна тихо да мърка, а образите от бляновете й за земеделско стопанство нахлуха в главата й, за децата, за чудесния й съпруг и техните зреещи оризища — толкова прекрасни и мили, и…

Фуджико решително ги прогони.

„Докато клиентът заспи — заповяда си тя. — Тази вечер ти ще впримчиш това неблагодарно куче завинаги! Става дума за доброто име на цялата къща на Трите шарана! Да го примамва някаква си долнопробна от «Лилията»?

Пфу!“

Клиперът „Буйният облак“ се олюляваше на котва при промяната на вечерния прилив.

— Добре е закотвен, сър — каза първият помощник-капитан. Капитанът Стронгбоу кимна и продължи да дими с лулата си.

Намираха се на квартердека. От вятъра мачтите и макарите скърцаха. Стронгбоу имаше ясни очи, бе пълен, як мъж на петдесет.

— Ще бъде приятна нощ, господине, свежа, но не студена. — Той се усмихна и тихо добави: — Добра за гостите ни, а?

Първият помощник-капитан, също висок, як и обветрен, но наполовина на годините му, също ги наблюдаваше и се ухили:

— Да, да, сър.

Анжелик и Малкълм стояха долу, на главната палуба, облегнати на планшира един до друг, загледани в светлините на Йокохама. Малкълм носеше редингот над обикновена риза, панталони и меки обувки и за първи път доста успешно се подпираше само с един бастун. Тя бе наметнала дебел червен шал около раменете си над дълга свободна рокля. Двамата стояха близо до палубата с оръдията. Корабът носеше десет трийсеттонни топа на бакборда и на щирборда, на носа и на кърмата и техните артилеристи бяха добри като военноморските. Това бе гордостта на Стронгбоу. То не се отнасяше за всичките им клипери, търговски кораби и параходи.

— Красиво е, нали, моя скъпа женичке? — Малкълм бе искрено щастлив, както рядко му се бе случвало.

— Тази вечер целият свят е красив, mon amour. — Тя се сгуши по-близо до него. Беше след вечеря и те очакваха отделната кабина, която заемаха, да бъде почистена от съдовете и приготвена за нощта. Каютата беше просторна и заемаше цялата кърма, обикновено това бяха покоите на капитана, освен ако тай-панът не е на борда — един от многото закони, утвърдени от Дърк Струан преди трийсет години; флотата все още се ръководеше от повелите му, които се спазваха до последната подробност: най-добро заплащане, чистота, подготовка и бойна готовност.

Стронгбоу наблюдаваше прилива, преценяваше го. В тукашните води промяна в прилива можеше да е предвестник за идваща часове по-късно гигантска вълна цунами, възникнала може би на хиляди мили разстояние от подводно океанско земетресение, която помиташе всичко по пътя си в морето, както и крайбрежните градове, щом връхлетеше на сушата.

Когато капитанът почувства, че всичко е нормално, погледна пак към Струан. Радваше се, че Малкълм е на борда, както и на новите заповеди да отплават рано сутринта с пълна сила за Хонконг; той знаеше, както и всички, че Тя е изкомандвала младежа да се върне у дома още преди седмици. Но Стронгбоу се тревожеше, че ще вземе и момичето.

„Боже мой, проклет да съм, ако мога да я нарека госпожа Струан — има само една госпожа Струан — мислеше си той. — Младият Малкълм женен? Въпреки Нейните заповеди? Сигурно се е побъркал! Дали венчавката е законна? Според морския закон да, ако и двамата са пълнолетни, но те не са. Дали ще я анулират? Обзалагам се на пукнато пени срещу една златна гвинея, че Тя ще намери двайсет начина да я обяви за незаконна, без да й мигне окото! Господи!

Какво ще стане с момичето тогава? Какво ще му се случи? А на младока Малкълм? Как, по дяволите, ще я надвие? Радвам се, че не ги венчах аз, слава Богу. Щях ли да го направя, ако той ме бе помолил? За нищо на света! Никога!

Тя направо газ ще пикае, и с право — не са пълнолетни, а момичето е католичка. Майката ще започне борба до смърт срещу сина без никакви правила, а всички знаем, че става фурия, когато се разбеснее — по-лоша е от моята чума, — макар че Малкълм се е променил, по-твърд е от всякога, по-решителен. Защо? Заради момичето ли? Един Бог знае, но ще ми е добре дошло отново да имаме истински тай-пан, мъж.

Няма никакво съмнение, че Малкълм си е изгубил ума по девойчето и кой ли би го осъдил! Не и аз! Аз също бих се оженил за нея, стига да имам възможност, но, за Бога, за първи път няма да бързам да се представя, да се нахвърлям да пия и да се любя с моето Котенце.“ Той се изкиска. Котенцето му беше любовница от години, шанхайско момиче, чийто нрав и ревност бяха пословични, но по страстност тя нямаше равна на себе си.

— Какво ще кажете за промяната в заповедите, сър?

Стронгбоу сви рамене. Разбира се, нямаше никаква нужда Малкълм да бърза на брега преди изгрев, та след това да се върне отново, след като едва вървеше — с един или с два бастуна — няма значение. Макфей можеше да донесе на борда всякакви възникнали въпроси и документи за подпис. „Ах, да, Джейми, какво ли крие пък той? Май ми мирише на нещо — защо е цялата тая тайнственост и защо забрани на екипажа да слиза на брега?“

Капитанът бе чул слухове за някакъв предстоящ дуел. „Ама че дяволски глупава лудория — съвсем в духа на Струановата гордост. И ще го направи преди отплаването, само и само да унижи Брокови, след като всички са наясно, че трябва да сключим примирие. Враждата между семействата продължава твърде дълго, а те са в разцвет и ни удариха в земята. Дали ще вдигнем знамето им преди Коледа? За Бога, надявам се, че не.

Младият идиот не се е метнал на баща си, а на дядо си. Господи, какъв мъж!“ Стронгбоу бе плавал с него няколко пъти по търговия с опиум край китайското крайбрежие като флотски курсант, помощник-артилерист, после като трети помощник-капитан при Страйд Орлов Гърбушкото — капитан на флотата от клипери след тай-пана.

Той видя, че Малкълм прегърна девойката, а тя се притисна още по-близо до него, и го заболя за тях. Тежко бе да пораснеш, тежко бе да си тай-пан или почти тай-пан на Търговската къща при такъв дядо — и такава майка. Той многозначително прекоси квартердека и се загледа в морето. Първият помощник-капитан го последва. И двамата се втренчиха във вантите, по които няколко отпочиващи морски птици прелитаха с грак. После едната се гмурна от върха на внушителната мачта и те я наблюдаваха как потъва в мрака за нощен риболов. Още една я последва безшумно.

Малкълм и Анжелик не бяха помръднали, потънали в собствения си мир. Пясъчният часовник на мостика, отмерващ половин час, се изпразни. Дежурният веднага го обърна и звънна шест пъти, 23,00 часа, дочу се звън и от другите плавателни съдове в залива. Двамата излязоха от своя унес.

— Време е да слезем долу, Анжел!

— Още малко, скъпи. Чен рече, че ще ни съобщи, когато кабината ни бъде готова. — Тя се бе замислила над това, откакто той й бе казал: „Ще ти хареса ли да се оженим днес…“ — Анжелик се усмихна и го целуна по брадичката, подготвена и умиротворена. — Здравей, любими съпруже, животът ни ще бъде великолепен отсега нататък, обещавам ти, вече няма да изпитваш болка и ще станеш по-здрав от всякога. Обещаваш ли?

— Хиляди пъти… моя скъпа женичке.

Още морски птици отлитаха от такелажа, а Чен се приближи и съобщи, че всичко е готово, както тай-панът е наредил.

Малкълм добави на кантонски:

— А сега запомни, не събуждай тай-тай, когато будиш мен. — Тай-тай означаваше Върховна господарка на Върховния господар, Първа съпруга, която представляваше най-висшият и основен закон във всяко китайско домакинство, докато Съпругът беше най-висш извън него.

— Наспи се, господарю, добре, десет хиляди синове, госп’жице.

— Тай-тай — поправи го Малкълм. — Десет хиляди синове, тай-тай.