— Какво каза той, Малкълм? — усмихна се Анжелик.

— Желае ти щастлив брак.

— До дже, Чен — отвърна тя, — благодаря ти.

Чен почака, докато двамата пожелаят лека нощ на офицерите и се спуснат долу. Малкълм се подпираше само с един бастун, беше се облегнал на нея. „Айа — помисли си Чен, докато се спускаше по пасарела към помещението в носовата част, — всички богове, малки и големи, пазете господаря и го дарете с нощ, която да изкупи всичките му болки — минали и бъдещи, — но първо се погрижете за мен и моите неприятности и обяснете на Славния Чжан и на тай-тай Тес, че аз нямам нищо общо с тази сватба.“

От квартердека Стронгбоу наблюдаваше как Чен слиза надолу.

— Всички ли ще спят долу? И слугите ли?

— Опънахме хамаци в стаята на щирборда. Ще им е добре, стига да не започне буря.

— Добре. Сега ли ще пиете чай, господине?

— Да. Благодаря. Ще се върна бързо.

Тази вечер първият помощник имаше нощна вахта до 4,00 сутринта и тихо се спуска по пасарела. В края на коридора на кърмата се намираше самостоятелната каюта. Вратата бе затворена. Той чу как резето се плъзна в жлебовете. Усмихнат, като тихичко си подсвиркваше джига, той се насочи към камбуза.

Малкълм се бе облегнал на вратата, изгарящ от нетърпение, решен да иде до брачното ложе без ничия помощ. Тя бе спряла до леглото и го гледаше. Каютата бе добре подредена. И топла. Голямата маса за вечеря и столовете бяха захванати за пода. Както и широкото легло, предостатъчно за двама — още един от законите на тай-пана. Беше високо, обърнато срещу преградата към кърмата; отстрани бяха привързани брезентови платнища, за да предпазват от клатушкането при насрещен вятър или при промяна на курса с вдигнати платна. Сега бяха навити. Отляво имаше малка баня и тоалетна. Сандък за дрехите отдясно. От гредите петролна лампа хвърляше приятни сенки.

И двамата се двоумяха, чувстваха се неуверени.

— Анжел?

— Да, cheri?

— Обичам те.

— Аз също, Малкълм. Толкова съм щастлива.

Все още никой не се помръдваше. Шалът леко се бе смъкнал и откриваше раменете й и бледозелената рокля в стил ампир с висока талия, диплите на меката коприна се събираха под деколтето. Анжелик дишаше в такт с ударите на сърцето му. Роклята беше в тон с най-напредничавата hante couture71 от последния брой на „H’Illustration“, който Колет й бе изпратила, дръзка в простотата си. Когато Анжелик се бе появила в нея на вечеря, Стронгбоу им беше гост; въпреки усилията си и двамата мъже ахкаха.

Очите й отразяваха неговите и вече неспособна да устои на очакването и желанието му, което сякаш се пресягаше към нея, обгръщаше я и я задушаваше, тя се втурна в прегръдките му. Страстно. Шалът й незабелязано се свлече на пода.

Леко замаяна, тя измърмори:

— Ела, cheri — и го хвана за ръка, като пое и част от тежестта му, изрече още една безгласна молитва за помощ, заличи миналото и бъдещето, отдавайки се на настоящето, и го поведе към леглото — решена да стори всичко, което той желае, и очаква. От днешната неочаквана и невероятна церемония бе обмисляла този момент, ролята си, собствените си представи и онова, което Колет й бе споделила — как някои от великите дами в Двора са се държали през първата си нощ: „Анжелик, важно е, да го направляваш, да удържаш жребеца, както правят добрите ездачи, със здрава ръка и стегната юзда, твърдо, но нежно да възпреш първоначалната невъздържаност дори и у най-послушните съпрузи, за да намалиш болката. Подготви се…“

Нетърпението на Малкълм бе огромно, големите му ръце я опипваха, устните му станаха настойчиви.

— Нека ти помогна — рече дрезгаво Анжелик; тя също желаеше да започнат. Свали му палтото, после ризата и се сепна, като видя големия разрез на кръста му. — Mon Dieu, бях забравила колко зле си ранен.

Възбудата му се стопи. Но сърцето му продължи да тупка. Изпита желание да се загърне с ризата или чаршафа, но се сдържа. Белегът беше част от него.

— Съжалявам.

— Не съжалявай, mon amour. — Анжелик го загледа в очите и го притисна към себе си. — Аз съжалявам, толкова ми е жал за теб и за целия този ужас… толкова съжалявам.

— Недей, моя скъпа. Това е джос. Скоро всичко ще се превърне само в лош сън и за двама ни, обещавам ти.

— Да, мой скъпи, прости ми, беше глупаво от моя страна. — Все още го прегръщаше. След миг спря да се терзае заради него и се ядоса на себе си за тази своя грешка, избърса сълзите си — а с тях и моментната си тъга, — целуна го бързо, сякаш нищо не се бе случило. — Извини ме, любими, много съм глупава! Седни там за малко.

Той се подчини.

Докато го наблюдаваше с премрежени, но сияещи очи, развърза копринения колан, после откопча копчетата отзад и остави роклята си да се свлече, както бе намислила. Остана само по къс комбинезон и тесни долни панталонки. Той посегна към нея, но тя се изкикоти, изплъзна се и отиде до сандъка, където бяха огледалото, помадите и парфюмите й. Без да бърза, си сложи парфюм зад ушите и после на всяка гърда. Закачаше се, играеше си.

Но той не възразяваше, погълнат от нея, очарован. Нали тя му бе обяснявала много пъти по различен начин, че „ние, французите, сме различни от вас, скъпи ми Малкълм, ние сме откровени в любовта, едновременно сдържани и несдържани, съвсем различни от англичаните. Вярваме, че любовта е като великолепно ястие — нещо, което вълнува сетивата, всички сетива, а не както са научени бедните ни английски сестри и братята им: че трябва да става набързо, на тъмно, с убеждението, че сношението е нещо долно, а телата срамни. Ще видиш, когато се оженим…“

И вече бяха женени. Тя бе негова съпруга, кокетничеше, за да му достави удоволствие, а той усети как го изпълват радост и възбуда. „Слава Богу за това“ — помисли си той с огромно облекчение. Седмици наред се бе тревожил и бе преживявал отново и отново случая с момичето от Йошивара, когато нищо не се бе получило.

— Анжел — повика я гърлено.

Тя свенливо свали бельото си, отиде при лампата и намали фитила, като остави достатъчно светлина; бе по-прекрасна, отколкото той си я бе представял — голото й тяло приличаше на сън и в същото време бе до болка живо и действително. Без да бърза, тя се качи от другата страна на леглото и легна до него.

Зашепнаха си любовни слова, ръцете му я докосваха, изучаваха я, той задиша учестено, премести се по-близо, изохка, когато се премести, устните му бяха горещи, а целувките страстни. Нейните ръце бяха нерешителни, предпазливи и овладени, цялото й съзнание бе съсредоточено върху представата за щастлива, невинна първа любов, която й се искаше да му даде — отчаяно желаеше да му достави удоволствие, но и малко се боеше.

— О, Малкълм, о, Малкълм… — шепнеше Анжелик и го целуваше силно и с обич — молеше се да е вярно онова, което Бабкот й бе казал: „Не се безпокой, за известно време той няма да може да язди, нито да танцува полка блестящо, но няма значение, може да кара карета с четири коня, да командва кораб, да ръководи Търговската къща, да наплоди много деца — и да стане най-добрият съпруг на света…“

Вече го желаеше силно. Но се пригодяваше, сдържаше страстта си, вярна на своя замисъл, помагаше му и го ръководеше. Внезапно рязко изохка, но без дори за миг да се подвоуми, го обгърна още по-силно, оказвайки му уж съпротива, докато той много скоро извика, цялото й тяло се разтърси от гърчовете на неговото облекчение и виковете, които продължаваха ли, продължаваха. А после усети безпомощното му, задъхано дишане, безжизнената тежест на тялото му, сякаш я смаза — но и не я смаза.

„Колко чудно, че не ми тежи, сякаш сме създадени един за друг“ — помисли си Анжелик, докато шепнеше ласкави и нежни слова, успокоявайки задъханите му стонове, доволна, че първото му съвкупление е минало толкова задоволително.

Малкълм бе изпаднал в унес, залутан в някаква чудновата равнина, безтегловен, изпразнен от усещания, но заситен от любовта на това невероятно създание, което голо представляваше пределът на бляновете му, дори повече. Уханието й, вкусът й, цялото й същество. Чувстваше се удовлетворен до последната си фибра. Бе изпаднал в еуфория. „Вече е моя. Бях мъжествен, а тя женствена, и, о, Боже, надявам се да не съм я наранил.“