— Като добавим десет дни, докато вестта стигне до кея, десет дни да размисли и десет, докато отговорът пристигне — получават се около два месеца, вероятно по-малко.

— Какъв ли ще е отговорът?

— Злобен. Но имам някои хрумвания и идеи. Ще ти помогна да станеш богата жена. Ще чакаш, известно време няма да предприемаш нищо. Просто ще чакаш. Търпение, Анжелик. С търпение и с малко късмет… намислил съм нещо.

„Аз също, Андре изнудвачо. И то много неща. За Тес, за теб и за бъдещето.“

Тя се наведе към него и нежно го докосна:

— Много се радвам, че си толкова влюбен. Ти си щастливец — заяви Анжелик напълно искрено. После, съвсем по женски, завинаги се отказа от тази нежност и отново се върна към своите планове. — Парите ще получиш в шест, Андре. Радвам се, че си ми приятел.

— Аз също… Благодаря за заема.

— Значи и двамата да сме търпеливи и да чакаме, така ли? Това ли трябва да направим? С малко късмет и търпение ли? Аз умея да проявявам търпение. Добре. Така да бъде.

Андре я наблюдаваше как си тръгва — изправена и самоуверена. Независимо от разкошната й дребна фигурка тя изглеждаше някак висока.

Йедо

Вторник, 1 януари 1863

Йоши Торанага бе пристигнал от Киото в замъка в Йедо преди осем дни, уморен и сърдит. От пътната спирка Хамамацу се придвижиха с усилен преход.

Чертите на лицето му се бяха изострили. Войниците му и преди се бояха от него, а сега направо се вцепеняваха. Гневът му се стоварваше върху тях като камшик. По време на пътуването Йоши бе претоварил както себе си, така и тях: спяха само по няколко часа, той се вбесяваше от всяко забавяне, странноприемниците не го задоволяваха, нито банята, нито храната, нито обслужването, нито изгледите за бъдещето. Абе опираше пешкира, но те до един знаеха, че това бе резултат от скръбта по ненагледната Койко.

Абе уреди тя и Сумомо да бъдат кремирани и едва тогава се качиха на седлата и препуснаха. Войниците му съзнаваха, че подобен доблестен боец заслужава дълбок поклон от победителя, особено пък ако е шиши и жена, за която скоро ще се пеят песни и ще се разказват предания, както и за удара, който я бе разполовил. Същото очакваше и Койко Лилията, тъй като тя се бе изпречила пред първия шурикен и по този начин бе спасила живота на господаря им, а той я бе дарил с безболезнена смърт.

Но пред кладата Йоши, настойникът на Наследника, само бе казал хладно:

— Чуйте посмъртното им стихотворение:

И поеха напред с все сила под страх от смъртно наказание, докато се доберат до замъка. Но и там не успяха да си поемат дъх. Замъкът, Йедо и цяла Куанто бяха с главата надолу заради подготовката на гай-джин за война, ускорена от ултиматума на тайро, нещо, което Йоши очакваше.

— Бе неизбежно — заяви Йоши пред Съвета на старейшините, който незабавно бе свикал. И добави, за да даде на Анджо възможност да се измъкне с достойнство: — Дали са ти прибързан съвет. Отстрани глупака, който ти е предложил и съставил писмото.

— Императорът, както и шогунът заповядаха да изхвърлим гай-джин — сърдито отвърна Анджо.

— Заповядаха? Заповядва само шогунатът, а не някакво си непълнолетно хлапе, което предъвква слова, които шогунатът влага в устата му. Нито пък Императорът. Той само ни предлага да направим едно или друго.

— Аз като тайро сметнах ултиматума за необходим.

— Тогава пак да те попитам, какво ще правим, щом флотът пристигне тук?

— Няма да дойде. Ние ще ги нападнем първи. — Анджо се смръщи от внезапна болка и се хвана за хълбока. — Обградил съм ги и Йокохама прилича на умряла риба, която само чака да бъде изпепелена. Войските ни са почти готови за нападение.

— Ами флота? — запита Йоши, вбесен, че пак не са се съобразили с мнението му и отново са попаднали в собствения си капан. Нямаше смисъл да им напомня за добросъвестно изложения от него план как още месеци наред да протакат преговорите с гай-джин, докато шогунатът събере сили и се заеме по-подробно с жизнено необходимия, неотложен проблем за съкрушаване на вражеския съюз между Тоса, Чошу и Сацума. Допуснеха ли тяхното обединение да преуспее, с шогуната бе свършено.

— Още преди месеци ви предложих да изненадаме Йокохама и да я изпепелим. — Тояма трепереше от възбуда. — Да ги изпепелим!

— И какво ще правим с флота? — озъби се Йоши. Бе забелязал болезнените пристъпи на Анджо и им се зарадва. Според уговорката си с Огама от Чошу бе длъжен колкото се може по-бързо да изнерви противника си и да го обезвреди.

Тояма пламенно заяви:

— Боговете ще потопят техните кораби, Йоши-доно, както сториха с Кублай хан и неговите монголци. Тук е земята на боговете и те няма да ни забравят.

— А в случай че боговете отсъстват или са заспали — рече Анджо, — ние ще изпратим запалителни кораби. Вече съм наредил да построят стотици, стотици. Ако врагът преодолее тази преграда, ще изгинат само селяните, търговците, занаятчиите, дюкянджиите. А нашите огромни отряди ще останат непокътнати.

— Да, ще останат непокътнати — повтори ликуващо Тояма.

Анджо се впусна да обяснява:

— Щом ликвидираме Йокохама, флотът на гай-джин ще отплава, тъй като ще останат без база, където да се прегрупират. Ще отплават чак в китайските си колонии — тук за тях вече няма да има опора. Ако се завърнат…

— Когато се завърнат — поправи го Йоши.

— Добре де, Йоши-доно, когато се завърнат с още повече кораби, ще ги потопим в Проливите Шимоносеки. Огама ще го направи. Пък и където и да било другаде — дотогава ще сме се снабдили с повече оръдия, запалителни кораби и не ще допуснем да слязат на брега със значителни войски. Никога вече няма да слязат и да си основат база. Вече няма Споразумения, които да ги защитят! Никакви. Ще затворим страната си както преди. Така съм решил — победоносно заяви Анджо. — Скъсах Споразуменията — такава е волята на Императора.

— Ти си богоподобен, тайро, боговете ще ни защитят чрез Божествения вятър — изкиска се Зукумура и изтри слюнката от брадичката си.

— Нито боговете, нито пък запалителните кораби ще ни предпазят от снарядите на гай-джин — бе ги предупредил Йоши. — Загубим ли Йедо, губим и последното убежище и защитна крепост на нашия шогунат. И тогава всички даймио от страната ще се обединят срещу нас да си поделят плячката, предвождани от Огама от Чошу, Санджиро от Сацума и Йодо от Тоса. Без Йедо с шогуната ни е свършено, как не можахте да го разберете?

Анджо се присви от нов пристъп на болка и разярено викна:

— Много добре разбирам, че ти се смяташ за господар на страната и за Божи дар на Нипон, но не е така, не си. Тук ти заповядвам аз и аз се разпореждам, аз съм тайро, аз!

— Да, тайро си… Но защо имаш болки? — запита Йоши с престорена загриженост, сякаш току-що бе забелязал, надявайки се по този начин да избегне стълкновението. — Откога продължава това? И какво казва лекарят?

— Какво казва ли? Той… — Анджо отново отпи от горчивата билкова отвара. Лекарството почти не облекчаваше болките му. Те ставаха все по-силни, а новият китайски лекар се оказа безпомощен като предишните — до такава степен, че той дори възнамеряваше скришом да се прегледа при прочутия гай-джин лекар гигант в Канагава. — Остави сега болките ми. Добре те познавам — ясно ми е накъде биеш.

Йоши забеляза омразата на Анджо и разбра, че тя е предизвикана от собствената му младост и сила. „Само да знаеше този глупак колко съм изморен от живота.“

— Бих ли могъл…

— Нищо не би могъл да направиш, ще нападнем, когато аз заповядам, и толкоз! Закривам срещата — разгорещи се Анджо. Откакто бе станал тайро, управляваше деспотично и се отнасяше към всички с високомерно пренебрежение.