— Но аз се безпокоя много за теб, Малкълм, не бих искала да се бъркам в нищо, но се безпокоя за теб. А има нещо, за което се чувствам длъжна да спомена — рече тя предпазливо. — Неприятностите между теб и Джейми. Няма ли нещо, което аз…

Внезапната му усмивка я прекъсна.

— С Джейми всичко е наред, скъпа. Това е днешната добра новина. Тази вечер изпратих да го повикат и той се извини, задето е създал усложнения. Дори поднови клетвата си да ме подкрепя във всичко. Във всичко.

— О, това е чудесно. Толкова се радвам.

Точно преди да дойде при нея, Джейми Макфей бе помолил да се срещнат.

— Извини ме, че те прекъсвам, но исках да изгладим недоразуменията и да се помирим, а и да се опитам за последен път да те разубедя за дуела: Норбърт сигурно ще се опита да те убие.

— Съжалявам, но не е твоя работа и аз със сигурност ще се опитам да го убия. Съгласен съм, че е добре да изгладим недоразуменията веднъж завинаги: Джейми, ще ми се подчиняваш ли като на тай-пан, или ще се отметнеш от своята свещена клетва?

— Да, ще се подчиня на тай-пана, както съм се заклел.

— Добре. След като се срещнем със Сър Уилям утре, скришом попитай Норбърт дали следващата сряда му е удобно — да, Джейми, зная, че тогава е рожденият му ден. На хиподрума, зад пейките при изгрев-слънце. Пази го в тайна, не казвай дори на Дмитрий.

— Ако го убиеш, ще трябва незабавно да напуснеш Япония.

— Мислил съм за това. Нашият клипер „Буреносният облак“ ще бъде на рейд. Ще се качим на него и ще идем в Хонконг. Там мога, ами, да уредя въпросите, каквото и да се случи.

— Не ми харесва цялата тази работа.

— Да, но няма значение. Помниш своята клетва и ще се придържаш към нея, нали?

— Да.

— Благодаря ти, Джейми. Нека отново станем приятели.

Замаян от вълнение, чу Анжелик да казва:

— О, колко съм щастлива!

И му струваше усилие да не изкрещи новината, че е определил дата за дуела, с което най-сетне ще започне своето отмъщение към Къщата на Брок. „Анжел много скоро ще разбере и ще се гордее с мен“ — помисли си Струан самоуверено.

— Не се тревожи за Джейми, миличка, нито за Хонконг. За нищо.

— Малкълм, скъпи, мога ли да пиша на майка ти? — попита тя, като знаеше, че е време да предизвика битка с врага. Андре я бе предупредил, че властта на Тес Струан в компанията е огромна, както и влиянието и над Малкълм, брат му и сестрите му, напомни й, че той е непълнолетен, затова без нейното съгласие женитбата може да се отложи с месеци, а без нейното благоволение — и никога да не се състои. „Сякаш се нуждая от напомняне“ — помисли си девойката. — Искам да я уверя в моята вечна привързаност и да й обещая да стана най-добрата снаха на света.

Той засия при тази мисъл.

— Отлично! Аз също ще й пиша и ще изпратим писмата заедно. — Взе ръката й. — Едва ли има друга жена, зашеметяваща като теб, която да е и толкова тактична и мила. Зная, че мама ще те обикне, както те обичам аз.

Хирага повтори:

— Когато гай-джин избягаха, шоя каза вървя си бързо той много се бои самураи, много.

— Не ми се вярва. — Тайърър се раздвижи на стола си.

Хирага седеше срещу него и също му бе неудобно. Всекидневната в малката постройка в градината на Легацията, която Тайърър делеше с д-р Бабкот, беше оскъдно обзаведена, с малко столове, две бюра и миришеше на мехлеми и церове от гърненцата с лекарства върху лавиците, окачени на едната стена. Прозорците бяха отворени в нощта и макар да не беше студено, Хирага потрепери, все още разстроен, че едва не го заловиха. Щом бунтовниците се отдръпнаха и той можеше да избяга от задната страна, каза на шоя и ашигари:

— Знаете какво ще се случи, ако ме хванат тук! По-добре да мълчите, по-добре да мълчите и да изтърпите един кратък побой, който скоро ще забравите, отколкото откарване в затвора, което никой от нас — нито жена ти, нито децата ти — ще издържи. Соно-джой!

Тайърър заговори:

— Но не разбирам защо в един момент самураят бе нормален, в следващия — същински грубиян, а след това пак нормален с всички, като че ли нищо не се бе случило.

Хирага въздъхна:

— Всичко толкова просто, Тайра-сан. Самурай сигурен ашигари лъже… сигурен не казва истина и шоя не казва истина, и хора не казва, така че бие ги, за да не опозори се — не кажеш истина на самурай много лошо, противозаконно, толкова много лошо. Наказание правилно, всички щастливи, няма повече неприятност.

— За тях може би — каза мрачно Тайърър. — Но ние имаме много проблеми. Сър Уилям изобщо не е щастлив и заради убития негодник, и заради теб.

— Аз не неприятност, аз няма напада, мъжете мен напада.

— Извини ме, Накама, не е там работата. Той казва, че ти си дразнител, ненужно усложнение, съжалявам, но е прав. Властите скоро ще узнаят, че си тук, ако не го знаят вече. Тогава ще изискат да те предадем — не можем да го избегнем и в крайна сметка ще се наложи да отстъпим.

— Моля? Не разбирам.

Тайърър опита няколко пъти да му обясни с прости думи, после добави:

— Сър Уилям ми нареди да ти кажа, че е най-добре да се измъкнеш, да изчезнеш, докато е възможно.

Сърцето на Хирага почти спря да бие. Откакто се бе измъкнал от клопката в селото, неистово се опитваше да измисли начин да избегне неминуемите резултати от бунта — самураят военачалник сигурно е разбрал, че шиши е на свобода в Колонията. Никакво решение не му дойде наум, освен да остане скрит тук. Сега беше още по-опасно да се опитва да избяга. Самураите щяха да станат още по-бдителни и ако разберяха, че той е Хирага от афиша…

Искаше му се да изкрещи високо, мислите му бяха разбъркани от връхлитащите го събития и от силната паника и страха, които бе изживял от предателството на Ори. Но наостри уши и чу ключовата дума в несвързаното бъбрене на Тайърър, че: „… съжалява, задето се налага да загуби такъв ценен съюзник в своите опити да опознае Япония, но, изглежда, няма как да избягнат раздялата…“

Съзнанието му се проясни.

— Имам идея, Тайра-сан — рече той тихо. — Лошо за мен вървя сега, сигурно умра. Искам помогна английските приятели, искам бъде ценен съюзник, много ценен приятел. Зная даймио на Сацума, зная тайни на Сацума. Шоя ми даде ного… извини, много сведения. Мога обясня как подчините Сацума, може би дори подчините Бакуфу. Искам помогна. Попитай Сър Уилям: аз дам сведения и помогна на гай-джин за безопасност, вие мен държите в безопасност и давате сведения, честна размяна. Приятели, а?

Тайърър обмисли възбудено предложението: „Сър Уилям сигурно ще се съгласи, но само ако информацията е наистина ценна и ако идва направо от Накама. Това означава… О, Боже, не мога!“

— Ще трябва да разкрия на Уили тайната, че говориш английски. Няма как да го избягна, не мога просто да изтърся, че съм скрил такава жизненоважна информация, със сигурност ще ме уволнят. Не мога да рискувам, още повече, когато Уили е в такова отвратително настроение! — „По-добре Накама да си тръгне, преди да ми отсекат главата, а той да се превърне в международен инцидент.“ — Съжалявам — рече той отчаяно. — Невъзможно е.

— Ах, толкова съжалявам, може би има начин. — Хирага лавираше, за да спечели малко отсрочка. — Има съобщение от Фуджико — ийе, Тайра-сан, ти й направил голямо впечатление, сега тя мисли, ти най-добър приятел, мама-сан казва, толкова съжалява, но вчера Фуджико е получила женска болест, месечна болест, така че не може приеме теб ден-два. — Той видя мигновеното разочарование на Тайърър, бързо последвано от примирение и предчувствие на очакване.

Омекнал от облекчение, той леко се отпусна, в същото време отново се учуди как някой мъж, да не говорим за важен чиновник като Тайра, си позволява да показва скритите си чувства така открито пред някой друг, камо ли пък пред враг. „Тези варвари са невероятни.“

— Ето — продължи той и му подаде ветрило с изписан текст, който сам бе приготвил. — Ето стихотворение, Фуджико пише: