Хирага наблюдаваше как Тайърър пое ветрилото с благоговение, доволен от превода му, но отвратен от нейното грозно писане. Хирага си помисли, че, изглежда, резултатът е какъвто трябва.

— За Главния шеф на гай-джин имам план, но първо среща с шогуна, Тайра-сан, добра среща ли, а?

Акимото избухна в толкова заразителен смях, че и Хирага прихна.

— Ийе, Хирага-сан, блестящо разиграваш гай-джин! Блестящо! Саке, донеси още саке!

Бяха се излегнали в своята изолирана стая в градините на Трите шарана, прозорците шоджи бяха затворени заради нощните насекоми. Клонки от есенен клен в зелена ваза украсяваха нишата. Светеха петролни лампи. Мечовете им лежаха на лавиците до тях; когато прислужницата излезе, те напълниха отново чашите си и ги гаврътнаха наведнъж. Акимото попита:

— Какво стана после?

— След като дребната риба Тайра лапна стръвта, — отидохме да се поклоним на Едрата риба, който ни изяде и двамата. Казах му, че без знанието на Тайра говоря малко английски, учил съм от холандци от Дешима…

— И това е самата истина — обади се Акимото и отново напълни чашите. Той бе ходил в същото училище за надарени самураи от Чошу в Шимоносеки, но не бе подбран за езиковите класове, вместо това му бе наредено да се специализира в западните навигаторски дела, които му преподаваше оттеглил се холандски морски капитан. — Бака, че никога не научих холандски или английски. Какво каза водачът на гай-джин?

— Малко неща. Тайра се престори, че също е изненадан, както се бяхме уговорили. Беше лесно да заглавичкам мъжа с незначителна информация за Сацума, за Санджиро и неговите крепости в Кагошима, малко от историята им и т.н. — рече Хирага небрежно, макар че срещата изобщо не беше лесна. Въпросите бяха подробни и се бе видял в чудо как да убеди водача, че престорената му искреност е неподправена. Загрижен да получи разрешение за оставане, бе изтървал повече неща, отколкото му се искаше, и за политическата ситуация в самостоятелните кралства Сацума и Тоса, но също и за родното си феодално владение Чошу, и дори за шиши.

Почувства тежест в стомаха, като си спомни студените сини, рибешки очи, втренчени в него, които някак си изцедиха сведенията, а накрая Сър Уилям бе отсякъл:

— Ще помисля дали да ти разреша да останеш още няколко дни. Ще поговорим отново утре. Междувременно ще се преместиш в Легацията за по-голяма сигурност.

— По-добре остана при шоя, Сър Уълъм-сама.

— Ще се преместиш в Легацията тази вечер и ще останеш при господин Тайърър, ще излизаш само с негово или мое разрешение. Когато си на улицата, бъди безкрайно предпазлив, за да не разлютиш някого от нашите хора. Ще се подчиниш незабавно или поемаш към Северната порта… веднага!

Хирага отново се бе престорил на хрисим и бе изрекъл най-унизителните благодарности, но вътрешно кипеше от липсата на обноски у този човек; все още бе бесен и решен както никога да приведе в действие плана на Ори за подпалване на Колонията — по свой избор на момента. „Всички богове, ако ги има, да прокълнат гай-джин до един.“

— Саке? — попита Акимото, по брадичката му се стичаше капка.

— Да, благодаря ти. — Лицето му се изкриви от гняв. — Ори! Бака, че умря, преди да го убия.

— Но е мъртъв, както и Шорин. Само неприятности и с двамата, както с всички от Сацума. С мъжете — добави той бързо, като си спомни сестрата на Шорин Сумомо, — не с жените.

— Всички от Сацума създават неприятности, съгласен съм — рече мрачно Хирага. — Колкото до Сумомо, не зная откъде да получа новини за нея, къде е тя или дали е стигнала вкъщи безопасно — това може да й е отнело седмици и още повече седмици на баща ми, докато изпрати съобщение тук. Вестите сигурно ще пътуват два, дори три месеца.

— Ти помоли Кацумата да я наблюдава. Той ще е пуснал съгледвачи след нея оттук до Киото. Тя знае как да се погрижи за себе си. Скоро ще чуеш новини. — Акимото се почеса по чатала раздразнено. Беше обезпокоително да гледа Хирага толкова разтревожен. — Ти знаеш, че сме просто притиснати тук. Наказателните патрули на Бакуфу получиха още подкрепления и шетат насам-натам напосоки. Всички мама-сан са изнервени, а след днешния бунт Райко… няма да ни разреши да останем дълго време.

— Докато си плащаме, ще стоим. И докато тунелът е на наше разположение, можем да избягаме по море, ако се наложи. Проклет да е Ори!

— Забрави го! — рече нетърпеливо Акимото. — Какво ще правим?

— Ще чакаме. Гай-джин ще ни осигурят прикритие — Тайра ще се погрижи.

— Заради Фуджико ли? Ийе, той е луд. Какво намира в тая проститутка? Не мога да проумея. Тя не е нищо друго, освен пачавра. Просто не проумявам. Тя е само една пачавра. — Акимото се засмя и прекара пръсти по наболата си коса. — Мисля да я пробвам някоя нощ само за да разбера дали не е нещо по-така — макар да е осквернена.

— Пробвай я довечера, ако искаш, Тайра няма да я използва.

— Райко вече ще я е дала на други клиенти — толкова е ненаситна.

— Да, но за Фуджико вече е платено.

— Какво?

— Уредил съм Райко да не предлага Фуджико никъде другаде, освен ако аз и тя не се уговорим предварително — така мога да я държа подръка за Тайра във всеки момент, стига да реша. Пробвай я, ако искаш, доста е евтина.

— Добре, трябва да пестя всяка останала ми пара, Райко ме изцеди, чактиса какъв ми е кредитът. — Акимото се ухили и изля шишето в чашата си. — Ще взема да подкупя някой от рибарите да ме качи на фрегатата — може пък да си изпрося да се кача на борда на военен кораб, уж да продавам риба. Трябва да разгледам машинното отвътре по един или друг начин!

Стомахът на Хирага се сви, като си помисли за собственото си посещение.

— Ще гледам да накарам Тайра пак да ме заведе, този път с теб. Ще те представя като син на важен търговец от Чошу, корабостроител, изгарящ от желание да върти търговия с тях; а всякаква търговия трябва да се пази в тайна от Бакуфу.

„Тайна ли? Колко ли ще останем в тайна тук?“ — тръпка го прониза.

— Студено е — рече той, за да прикрие страха си, а Акимото учтиво се престори, че не забелязва.

На няколко метра от собствените си стаи Райко привърши с гримирането и се обличаше за вечерта. Спря се на новото розово кимоно. Голяма чапла бе избродирана със златни нишки на гърба му. Желаеше го от много месеци. Вече беше нейно, бе платила за него с част от печалбата, удържана тайно от извънредно успешната продажба на перлените обици. Те се бяха оказали много по-ценни, отколкото бе пресметнала.

„Ийе — помисли си тя щастливо, — ками и боговете, които се грижат за мама-сан, се погрижиха за мен и през оня ден. Страхотен удар, чиста печалба, като изключим дела на Фурансу-сан. Парите за лекарството въобще няма какво да ги смятам“ — но ги бе вписала като съществен дълг в своите тефтери. Усмихна се на себе си. Разходът беше нищожен, но умението да подбереш растението и кой да го откъсне, и кога точно, и как да направиш настойката, ах, това бе по-скъпо от стойността на лекарството.

— Принцесата гай-джин ще бъде едно великолепно, дългосрочно капиталовложение — измърмори Райко доволно, беше й приятно да види отражението си в стенното огледало. То беше единственото модерно огледало в цяла Йошивара, подарък от клиент, внесено специално за нея от Англия. Малка бръчица проряза челото й, като си спомни за него: Кентърбъри, гай-джин, когото онези глупаци Ори и Шорин убиха на Токайдо. „Бака! Той беше добър клиент и ценеше моите старания да му намеря идеалната любовница. Акико, която сега се нарича Фуджико — много удобно е за нас, че нашите английски гай-джин рядко делят своята жена с другиго, предпочитат да бъдат тайни любовници с една жена, пазейки я в тайна в нашия Свободен свят, който е основан на дискретност и потайност.