Върху бюфета имаше чаши и напитки, уиски, бренди, джин, вино от последната реколта, а шампанското вече бе сложено в лед. Неговият главен китайски прислужник чакаше да му сервира. Тревогата им се усили.
— Какво ще обичате?
— Шампанско — рече Малкълм, останалите му пригласяха. Вече се чувстваше добре, еликсирът както винаги го караше да се мисли за непокътнат и заглушаваше болките му.
Когато всички чаши бяха напълнени, Норбърт помръдна палец към прислужника, който се поклони и излезе.
— Наздраве! — Кротко вдигнаха наздравица.
Норбърт седна на ръба на бюрото, висок, сух, самоуверен.
— Никой няма да ни чуе тук — започна той. — Първо, ние… ние представяме трите най-големи компании и трябва съвместно да напишем оплакване до Дребосъка Уили, не че ще свърши кой знае каква работа, и до адмирала — всички сме съгласни, че той пречи. Няма основания, Дмитрий, да не го погнеш и ти като нас, и Купър-Тилман има какво да загуби тук. В същото време трябва да подемем кампания, Струанови и ние, в Парламента за решаване на въпроса с Япония веднъж завинаги — или ще смачкаме японците и ще ги поставим на мястото им, или да си вървим.
— Няма да оставим Япония — рече Малкълм и Макфей си отдъхна малко.
— Нито пък ние — каза Норбърт с половин уста, — това е само за да разиграем тези нещастници в Парламента. — Той взе папка от безупречно подреденото си бюро и измъкна лист хартия. — Това е секретно писмо от Лондон, пристигнало с „Океанската чародейка“, пише ни един от нашите хора, на 16 септември.
— Дяволски бързо е дошло — каза Джейми от името на всички.
— Вървим в крак със събитията, Джейми. Тайлър заръча да ви прочета един откъс на вас тримата. Ето: „Вчера министър-председателят и министърът на финансите на четири очи са се уговорили в следващия бюджет да увеличат данъците върху чая с 4 пенса за паунд, с пени за пинта бира, с шилинг за всички видове бренди и вносните вина, да удвоят данъка върху тютюна… — те всички зяпнаха — да удвоят вносната такса за памука…“
— По дяволите! — избухна Дмитрий. — Това е лудост! Памукът и тютюнът са единствените печеливши култури в Юга! Ако го направят, какво ще се случи с нашата война и с вашите проклети ланкашърски памучни фабрики?
— Нямаме фабрики за памук, но пък Струанови имат. Има и още: „За да запушат устата на различни мощни фракции от двете страни на Парламента, те ще наредят всички наши опиумни плантации в Бенгалия да бъдат подпалени, а чайните плант…“
— Исусе Христе! — Струан се ужаси, Джейми стана морав, а Дмитрий се вцепени. — Тогава как ще търгуваме с Китай, за Бога! Опиум за сребро…
— На Парламента не му пука за нашия Небесен триъгълник — каза мрачно Норбърт, — нито за Азия, нито за Китай, нито за търговията, гледат само да си останат в кабинетите. Искат опиумните плантации да бъдат засадени повторно с чай. — Прибра листа в папката и се облегна, напълно наясно, че другите пей дават да узнаят доколко е достоверен документът и какво друго съдържа. — Старецът заръча да ви съобщя, че имаме информатор, близък до кабинета на министър-председателя, неговите сведения винаги са излизали верни преди и това е самата истина. Той казва, че трябва незабавно да изхвърлим тая скапана двойка. Дмитрий, ти ще ги притиснеш от твоя страна. Тайлър обещава да стори каквото е необходимо и помоли и вие да направите същото. Съгласни ли сте?
Дмитрий рече:
— Съгласен съм. Господи, не мога да повярвам.
— Аз пък вярвам. — Струан вдигна чашата си, зачуден къде е заложен капанът на Тайлър Брок. — Да се провалят вдън земя.
Те единодушно пиха с него. Норбърт наля отново. Изражението му се ожесточи, погледът му се спря на Струан.
— После: всички сме съучастници в нашия дуел. Нямам нужда от секунданти и сме се уговорили за сряда призори. Извинете, но заминавам тази вечер с „Океанската чародейка“, съжалявам, заповеди на Тайлър — така че срядата се отлага. Предла…
— Защо да го отлагаме, достатъчно е светло. — Думите излязоха, преди Малкълм да успее да ги спре, доволен, че реагира така бързо и твърдо, но мозъкът му сякаш пресилваше нещата.
Възцари се тишина. Джейми пребледня.
— Не сега. — С блеснали очи и добре скрито изумление Норбърт се обърна към Джейми и Дмитрий, официалните секунданти. — Предлагам да го отложим, джентълменска уговорка, докато се върна след около три седмици, а? Ще се бием на следващия ден, когато и да е.
Джейми се обади:
— Така е по-добре, тай-пан. Нали?
След миг напрежението на Струан отмина.
— Добре — рече той, нито удовлетворен, нито разочарован, но доволен, че отново е хвърлил ръкавицата. Не забеляза как Джейми и Дмитрий прикриха облекчението си. Довършиха питиетата си и излязоха.
Когато остана съвсем сам, Норбърт извади писмото на Тайлър Брок и го препрочете, дланите му се изпотиха. Първата част се отнасяше до информацията, получена от агента им. Писмото завършваше така:
„Качи си задника на борда на «Океанската чародейка» и тръгни с първия прилив без никакви други пътници. Вземи тайните счетоводни книги, договора с японците за златната мина и всички златни и сребърни авоари под твоя контрол. Ще се срещнем в Шанхай, тайно — това е първото пристанище, макар да е обявено, че отиваш в Хонконг — Морган, аз и ти колкото е възможно по-бързо, и в пълна тайна и ни лук ял, ни лук мирисал. Когато се върнеш в Йокохама, може би леглото ти ще е в гнусната стая на Малкълм Струан; да, а неговата курва ще ти се умилква, стига да искаш. И тя скоро ще е за продан. Току-що чухме, че баща й избягал от Банкок, както и от Хонконг, пак измами и мошеничества, този път го гонят властите на жабарите. Ще го хванат, ще го дадат под съд и после ще го качат на гилотината — жабарите не пипат като нашите пикливи пийлъри с бели ръкавици. Жената ти праща най-добри пожелания.“
30.
Киото
Неделя, 18 ноември
Доста след като се стъмни, Йоши и неговата охрана, безшумни и предрешени в безличните дрехи на обикновени войници, отегчено си пробиваха път през пустите улици на спящата древна столица, където от векове живееха императорите и императорският двор.
Градът бе построен по китайски образец, с прави улици, с пресечки под прав ъгъл, с разпрострелия се Забранен дворец, с градини в центъра. Зад високите му зидове се виждаха само покривите — имаше шест порти. Йоши предпазливо избягна двореца, искаше да се изплъзне от патрулите на Огама и самурайската охрана на Портите; а когато пристигна без предизвестие в комплекса от постройки на шогуната, отиде в собствените си покои и скоро се потопи с благодарност в димящата вана, която спокойно побираше осмина.
— С колко войни разполагам в Киото, Акеда? — запита Йоши; болките от усиления преход започваха да отзвучават.
Мрачният стар генерал се смъкна във водата до него, ваната бе дълбока метър. Банята се намираше във вътрешния редут, всички прислужници бяха отпратени, а часовите стояха на пост отвън.
— Осемстотин и двама, от които осемдесет са болни или се възстановяват от раните си, всичките са ти се клели, всички заслужават доверие, всички са на коне. Плюс осемнайсетимата, които доведе със себе си — рече той със стържещ глас. Щом пристигна Йоши; Акеда удвои всички телохранители. Той беше жилав хатамото васал, чието семейство служеше на рода Торанага от поколения, и сега Акеда командваше техния гарнизон в Киото. — Не са достатъчно, за да те защитят.
— Тук съм в безопасност. — Според устава на Завещанието това беше единственият защитен комплекс в Киото, в който, ако се наложи, можеха да се разквартируват пет хиляди бойци; всички останали даймио се ограничаваха с максимално петстотин души — събираха се не повече от десет даймио заедно по едно и също време, влизанията и излизанията им в Киото строго се контролираха. Времето и слабият Съвет на старейшините бе свел числеността на шогуната до по-малко от хиляда. — Съмняваш ли се в това?
