— Зад нашите стени — не. Толкова съжалявам, имах предвид отвън.

— А съюзниците? На колко даймио мога да разчитам?

Акеда сви рамене раздразнено.

— Съвършено погрешно бе да се излагаш на такъв риск, като пътуваш с толкова малобройна охрана, още по-опасно бе, че дойде в Киото. Ако ме бе предупредил, щях да те посрещна и да те придружа дотук. Ако баща ти беше жив, щеше да забрани такава опас…

— Но баща ми не е жив. — Йоши стисна силно устни. — Съюзници?

— Ако издигнеш знамето си в Киото, господарю, повечето даймио и повечето самураи ще се втурнат на твоя страна, тук и по цялата страна, достатъчно са, за да извършат каквото поискаш.

— Това може да се изтълкува като измяна.

— О, толкова съжалявам, но истината обикновено звучи като предателство в твоите кръгове, господарю — и е много трудно да се добереш до нея. — Болнавото старо лице разцъфна в усмивка. — Ето истината: ако издигнеш знамето на шогуната, почти никой от тукашните даймио няма да се обедини срещу Огама от Чошу, докато той владее Портите.

— Колко самураи държи Огама тук?

— Говори се, че са над две хиляди грижливо подбрани войни, всички са добре настанени в укрепените караулни около двореца, близо до незначителната охрана на нашите порти. — Акеда се усмихна печално, като видя как Йоши присви очи. — О, всички знаят, че е незаконно, но никой не му го напомни, нито му излезе насреща. Той ги вкарваше по десет, по двайсет души, откакто изхвърли старата лисица Санджиро, Кацумата и неговите хора от Сацума. Знаеш ли, те избягаха с лодка в Кагошима. — Той се плъзна по-дълбоко във водата. — Според слуховете Огама имал още две-три хиляди самураи от Чошу на десет ри оттук.

— Така ли?

— Неговият обръч край Киото се затяга, всеки ден по малко, патрулите му контролират улиците, с изключение на случайни групи шиши, които влизат в схватка с всеки, за когото сметнат, че не почита, соно-джой, в частност с нас и с всеки съюзник на шогуната. Те са глупаци, защото ние също сме срещу гай-джин, срещу отвратителните им споразумения и искаме да ги изгоним.

— Шиши в пълен състав ли са?

— Да. Говори се, че подготвят нова пакост. Преди седмица някои от тях се заядоха с патрул на Огама, открито нарекоха Огама предател. Той се вбеси и оттогава се опитва да ги залови. Има…

Прекъсна го почукване на вратата. Военачалникът на охраната се показа на прага.

— Извини ме, господарю Йоши, на портата чака пратеник от господаря Огама, моли те за аудиенция.

И двамата мъже зяпнаха от изненада.

Йоши се ядоса:

— Откъде е разбрал, че съм пристигнал? Последните петдесет ри бяхме преоблечени. Изчаках извън Киото, докато се мръкне, заобиколихме преградите и не срещнахме никакви патрули. Сигурно си има съгледвач тук.

— Няма никакви съгледвачи тук вътре — изскърца със зъби Акеда. — Залагам си главата, господарю. Навън те нямат чет, навсякъде — съгледвачи на Огама, на шиши и на останалите, а ти трудно можеш да се предрешиш.

— Военачалнико — започна Йоши, — кажи, че съм заспал и не бива да ме безпокои. Помоли го да дойде пак сутринта, когато ще му бъде оказана дължимата почит.

Военачалникът се поклони и понечи да излезе. Акеда рече:

— Нареди на целия гарнизон да мине в бойна готовност!

Когато останаха сами, Йоши попита:

— Допускаш ли, че Огама ще се осмели да ме нападне тук? То ще е като обявяване на война.

— Не ме засяга какво ще се осмели той, господарю. Интересува ме само твоята безопасност. Сега аз отговарям за теб.

Топлината на водата проникна в ставите на Йоши и той се излегна по гръб, като се остави тя да го отпусне за момент, доволен, че Акеда е военнокомандващ, успокоен от присъствието му, но непоколебим в убежденията си. Не бе очаквал, че ще го открият толкова скоро. „Няма значение — помисли си Йоши, — все пак планът ми е добър.“

— Кой му е мекерето — посредникът между него и Двора?

— Принц Фуджитака, първи братовчед на Императора — братът на жена му е управител на императорския дворец.

Йоши изсъска шумно, а генералът кимна кисело.

— Трудно е да се разсече такава брънка, освен с меч.

— Немислимо — рече късо Йоши и си помисли: „Освен ако не стане възможно. Отвсякъде погледнато, много е глупаво да се изричат подобни неща на висок глас дори на четири очи“. — Какви са новините от шогуна Нобусада и принцеса Язу?

— Очакват ги след седмица и…

Йоши го изгледа остро.

— Те не се очакват до две-три седмици.

Възрастният мъж се сопна:

— Принцеса Язу им е наредила да се върнат на Токайдо и да хванат късия път, явно е нетърпелива да се срещне с брат си, да тласне съпруга си да се преклони пред него, противно на всички традиции — както и да погребе по-скоро шогуната и да го предаде в ръцете на Огама.

— Дори тук, стари приятелю, трябва да си държиш езика зад зъбите.

— Вече съм стар, за да се безпокоя от такива неща — сега, когато твоят врат е в менгемето на Огама.

Йоши повика прислужничките, които донесоха кърпи и избърсаха двамата мъже, помогнаха им да си облекат чисти юката. Йоши взе мечовете си.

— Събуди ме призори, Акеда. Имам да свърша много неща.

Точно преди изгрев-слънце в южните покрайнини, където реката Камагава извиваше на юг към Осака и морето, на двайсетина ри разстояние, където сокаците и пресечките криволичеха, както дойде, напълно в разрез със строгите прави улици на града, където се носеше тежка миризма на изпражнения, бунище и гниещи зеленчуци Кацумата, водачът на шиши от Сацума и довереник на господаря Санджиро се събуди внезапно, измъкна се изпод завивките и се изправи в затъмнената стая, заслушан напрегнато с меч в ръка.

Никакви признаци на опасност. Отдолу се носеха приглушените гласове на прислужничките и прислужниците, които разпалваха огнището, кълцаха зеленчуци и приготвяха храната. Стаята му беше на втория етаж под мертеците в кръчмата на Шептящите борове. Някъде залая куче.

„Нещо не е наред“ — помисли си Кацумата. Тихо отвори шоджи. По коридора се намираха останалите стаи, три бяха заети от други шиши, по двама в стая. Последната беше за жените от кръчмата. От едната страна малко прозорче гледаше към предния двор. Долу нищо не помръдваше. Отново огледа всичко, и портата, и улицата зад нея. Нищо. Пак. Нищо. После нещо проблесна — по-скоро го усети, отколкото го видя. Веднага дръпна вратите встрани и изсъска паролата. Шестимата мъже мигновено скочиха на крака, напълно разбудени, втурнаха се след него с мечове в ръце надолу по паянтовата стълба, през кухнята и навън през задната врата. Тутакси прехвърлиха оградата в съседната градина според добре отработеното оттегляне, после следващата, още една ограда и надолу по страничната пътечка бързо се отклониха към прохода, между ниските постройки. В края на тази cul-de-sac53 Кацумата зави наляво и леко отвори някаква врата. Копието на бдителния пост се опря заплашително в гърлото му.

— Кацумата-сан! Какво има?

— Някой ни е предал — изпръхтя Кацумата и махна на един младеж от Чошу, сух също като него, твърд като стомана, но два пъти по-млад, на деветнайсет. — Обиколи, огледай и се върни. Да не те забележат или заловят!

Младежът изчезна. Останалите последваха Кацумата през мръсния вход в самата постройка. Вътре имаше много стаи, сградата незабележимо се свързваше с другите постройки и от двете страни и там имаше още шиши. Двайсет, всичките въоръжени, повечето военачалници на бойни групи шиши, се събудиха и се приготвиха за битка или отстъпление — една от тях бе Сумомо, сестрата на Шорин, годеницата на Хирага. Те мълчаливо се събраха, очаквайки заповеди.

Когато се измъкнаха от кръчмата, нито един от прислугата не ги разпозна, нито разбра за стремителното напускане, те продължиха работата си, сякаш нищо не се бе случило. Всички се смръзнаха след няколко секунди, когато патрул на Огама нахлу през предната врата и хукна из спалните, будейки гостите, момичетата и мама-сан, а останалите се юрнаха по стълбата, за да претърсят горните стаи. Вой на изненада и ужас, на протест и хленчене се изтръгна от жените, настанени в четирите стаи горе, в които допреди мигове се бяха приютили шиши — също част от предпазливо обмислен план на Кацумата.