В стаята настана тишина, нарушавана само от вятъра, който духаше в стъклата. Времето навън бе ясно.

— Виждала ли си корабния дневник? — запита Сър Уилям.

— Не, нито съм говорила с… с майка му за това.

Обади се Джейми:

— Тес Струан или Гордън Чжан биха могли да го потвърдят, ако се съгласят да нарушат клетвата си… и ако искат да го направят.

Скай се изпъна на стола.

— Тази сутрин госпожа Струан ме попита дали историята, която покойният й съпруг й е разказал, е истина. За щастие успях да намеря потвърждение на някои подробности.

— И затова си сигурен, че е истина?

— Така се случи, че някога срещнах един от членовете на екипажа, който бе по-малко склонен да пази тайна, за разлика от останалите. Един моряк. Хенри Феърчайлд — нямам представа дали е още жив, но когато за първи път дойдох в Хонконг, Сър Уилям, си направих труда да проуча всичко възможно за Търговската къща, Брокови, Куонс, за основаването на Хонконг и… за най-разнообразните измами, които са се вършили във висшите кръгове.

Сър Уилям кимна кисело, намираше, че лошият дъх на адвоката, развалените му зъби и лошият характер са по-силни от обикновено, знаеше за някои мръсни скандали, които се пазеха в тайна от обществеността и бяха станали преди неговото идване.

— Това са свидетелски показания, позоваващи се на слухове.

— Нямат тежест в съда, Сър Уилям, но е истина.

„Какво да правя? — попита се посланикът. — Най-правилното нещо, за Бога. Да приема възгледите на Париж? Не, всичко това е буря в чаша с вода.“

— Много добре, госпожо, при всички случаи ще уважим желанията му. Джейми, веднага изпрати тялото в Хонконг за погребение в морето, незабавно — рече той решително и си помисли: „Щом веднъж стигне там, Тес Струан може да вилнее срещу Анжелик Струан, но проклет да съм, ако застана между тях. Какво, по дяволите, и става на Анжелик, никога не съм виждал такава рязка промяна!“ — Добре разбирам, че ненавиждаш мисълта да пътуваш с „Буйният облак“. Ще ви качим на пощенския кораб.

— Не, благодаря ви, Сър Уилям — възрази Анжелик спокойно. — Покойният ми съпруг няма да бъде изпратен като заклано животно в лед за Хонконг. Няма.

— За Бога, госпожо, ще стане, както аз заповядам.

— Наистина, ако вие наредите. Но, Сър Уилям… — Тя погледна към Скай. — Какво е правното становище?

— По закон волята на съпруга, подкрепяна от вдовицата му, се ползва с предимство.

— Преди да отговоря на това, кажете — има ли някакво доказателство? Няма. Що се отнася до предимството — пред кого? — сопна се Сър Уилям. — Пред госпожа Струан — Тес Струан, това ли искаш да кажеш? Че въобще няма да вземем под внимание нейните съображения ли?

Скай понечи да отговори, но Анжелик му направи знак да замълчи и рече:

— Съвсем не е така. Стига „Буйният облак“ да тръгне веднага. Най-бързо до Хонконг се стига за десет дни и обратно още толкова при хубаво време. Трябват му още няколко дни, докато се разтовари и натовари. Доктор Хоуг, за това време вашият… вашият лед — попита тя с отвращение — ще съхрани ли тленните останки на моя съпруг, както трябва, докато майка му пристигне тук… ако пожелае да дойде?

Хоуг мислеше за Дърк Струан и неговата легендарна Мей-мей — ненагледната красавица, за смесените бракове и как му се искаше да не бе убил жена си, голямата любов на живота му.

Често се чувстваше отговорен за смъртта й. Неговата любов към нея не се оказа достатъчно силна, за да не се жени за нея, да не я отвежда от сигурния й и спокоен живот в Индия към злощастието, за което знаеше, че ще стане техен жребий. И стана така.

„Още веднъж бъдещето ти е поставено на карта, старче Хоуг. На момичето ли ще помогнеш или на Тес Струан? Не забравяй, че по твоя вина проклетият убиец оживя, за да изплаши Анжелик почти до смърт.“

— От медицинска гледна точка би могло, но не бих ви съветвал. — С крайчеца на окото си той хвърли поглед на Бабкот, като го предупреди да не се намесва. — Въпросът, Сър Уилям, е всъщност дали той да бъде изпратен с кораба или не. Ако не, смятам, че следва да го погребем, както… както иска жена му.

Сър Уилям се подвоуми, раздразнен, че решението му не се приема.

— Анжелик, защо се противиш да тръгнеш с тялото за Хонконг? Ако не с „Буйният облак“, тогава с пощенския кораб?

— Противопоставям се, защото там няма да бъде погребан, както желаеше — като дядо си, — майка му никога няма да признае онази история, не би могла. Аз съм неговата вдовица и ще ви кажа от цялото си сърце, че неговите желания са и мои.

Сър Уилям не беше сигурен дали има правни основания да даде съгласието си, или да отхвърли това, сериозно загрижен за Тес Струан, за това, че сега тя де факто бе глава на Търговската къща, за писменото й несъгласие със сватбата и какво би направила, ако тялото не бъде изпратено.

„Като начало ще вдигне врява, че е извършено убийство — помисли си той, едва ли не разтреперан. — Очевидно, ще поиска погребението да е там, следва да е там, все едно дали в морето или не, все едно дали е вярна или не онази история. Залагам петдесет лири срещу пукнато пени, че при всички случаи тя ще се опита да обяви брака за невалиден и има всички шансове да го постигне. Значи ти, бедна ми госпожо, все едно дали ти харесва или не, си в много неблагоприятно положение.“

— Боя се, че усложнявате едно бездруго трагично събитие. Горкият момък може да бъде погребан в морето еднакво лесно и в Хонконг, и тук. Така че най-доброто е…

— Извинете ме, че се намесвам, Сър Уилям — рече Скай, после добави като блестящ държавен прокурор, който разпитва свидетел на противната страна, — но докато официално не оспорите законността на брака на клиентката ми, тя има определени права. Следователно аз ви моля да се съгласите, че волята на покойния и съпруг, както и нейната се ползват с предимство в този случай, и нека той бъде погребан тук. — После пак като каза тихо и любезно: — Малкълм Струан беше толкова наш, на Йокохама, колкото и техен. Трагедията му започна тук и трябва да приключи тук.

Анжелик усети, че въпреки непоколебимостта й сълзите й потекоха. Но не изхлипа.

Скай и Джейми се караха цял час, след като Сър Уилям и останалите си тръгнаха. Анжелик ги слушаше. Каквото и да говореха, нямаше значение. Тя бе загубила. След безстрастния призив на Скай Сър Уилям бе обявил:

— Съжалявам, но не чух нищо този следобед, което да промени мнението ми. Тялото трябва да се върне за погребение в Хонконг или с „Буйният облак“, или с пощенския кораб по ваш избор, госпожо. Срещата свърши.

Скай каза горчиво:

— Ако бяхме в Хонконг, можех да подам иск въз основа на десетки основания, но тук Сър Уилям е съдът, съдебните заседатели и съдията. Няма достатъчно време за път натам и обратно, каквото и да направим.

— Значи не можем да направим нищо повече. — Джейми бе мрачен, потресен от разказа й. — Примири се, Анжелик. Нищо не можем да направим, дявол го взел.

— Не мога да се върна в Хонконг — трябва да присъствам на погребението.

— Съгласен съм — кимна Скай.

— Защо? Какво ще те спре, Анжелик? — попита Джейми.

— Тес Струан — отвърна тя.

— Какво ще ти направи? Как ще те спре да идеш на погребението, не може да анулира брака. Редакционната статия на Нетълсмит от днес следобед твърди, че сватбата е съвсем законна, макар и двамата да сте непълнолетни. Тръгни с пощенския кораб. Ще го накарам да тръгне по същото време.

— Не, съжалявам, Джейми. Господин Скай вече каза, че редакционната статия е само едно мнение. Сигурна съм, че Тес Струан няма да го погребе в морето, както искаше той. И ще ме напада по всевъзможни начини. Ето, прочети писмата й до Малкълм.

И двамата се смаяха от жлъчния им тон. Скай гнусливо отбеляза:

— Жалко, че в тях няма нищо подсъдно. Тя ще претендира, че са лични писма от майка до син, която отчаяно го предупреждава, че е против сватбата, което е нейно право, а дори и да я забрани, също е нейно право. А що се отнася до личните заплахи срещу вас, госпожо Струан, в тях няма нищо, за което да се заловим.