— Надявам се да не се износи — каза тя на отражението си. — Ще се потрудим да не се износи. Тази ми харесва повече от предишната.

Тогава Анжелик вдигна първото от писмата на Тес Струан. Искаше да остави неговото за накрая.

Лицето на Сър Уилям сякаш се бе вкаменило. На Джейми също. Лекарите Хоуг и Бабкот се мръщеха. „Небесният“ Скай изглеждаше като замаян. Всички седяха на столове в кабинета. Анжелик ги гледаше от високия стол на Малкълм — дребничка, но сигурна. Бе облякла по-тъмна рокля с три четвърти ръкави и квадратно деколте; гърбът й бе изправен, прическата — безукорна. Без грим и някак си величествена.

— Вдругиден ли? — попита Сър Уилям.

— Да, моля — рече Анжелик. — Моят съпруг не бива да бъде излаган за последна почит дълго време, ако поискат да му я отдадат. Три дни, не повече, нали, докторе?

— Не повече, Анжелик — отвърна Хоуг. — Но ние вече сме приготвили всичко за запазване на тялото по време на пътуването до вкъщи. Всичко ще бъде наред, няма защо да се тревожиш. И добави любезно: — Трябва да бъде погребан там, наистина. Всички сме съгласни.

— Балсамирали ли сте го? Вече?

Мъжете се размърдаха неспокойно. Хоуг продължи:

— Не, нямаме такъв обичай. Използваме… ъъ… използваме лед, за да осигурим запазване…

— Ще ти хареса ли да те затрупат с лед и да те изпратят в Хонконг като заклана овца от Австралия?

Напрежението в стаята се усили, мъжете се смутиха още повече. Гласът й си оставаше тих, твърд и приятелски, което целеше да ги разгневи още повече. Само Скай правеше изключение. За него тя бе придобила съвсем ново измерение.

— Не е там работата, госпожо. Ние чувстваме, че заради него и заради семейството му е разумно да бъде погребан у дома си — рече Сър Уилям.

— Той обожаваше дядо си тай-пана, нали?

— Наистина! — съгласи се Сър Уилям. Изведнъж се отпусна, успокои се — вече бе намерил отговор на главоблъсканицата, каквото и да кажеше тя. — Всички знаят това. Защо?

— Много пъти по различен начин Малкълм даваше да се разбере, че иска да живее като него, да бъде запомнен като него и да бъде погребан като него. И така ще стане.

— Много правилно и умно — решително заяви Сър Уилям. — Дядо му е погребан в семейната гробница в гробището в Хепи Вали. — И добави любезно: — Анжелик, съгласен съм, че и с Малкълм трябва да постъпим така. Сега разби…

— Но Дърк Струан не е погребан в Хонконг — стресна ги Анжелик. — О, зная, че името му е изсечено върху надгробната плоча, но той е погребан в морето. И моят съпруг ще бъде погребан в морето по същия начин.

— Съжалявам, Анжелик, но грешиш — обади се Джейми. — Аз бях там, току-що бях постъпил при Струанови като новак в търговията в Китай, току-що пристигнал от Англия, и отидох на погребението. Страхотно беше — цял Хонконг се бе събрал. Имаше дори отделна огромна процесия в Китайския град, организирана от Гордън Чжан.

— Прощавай, Джейми, но ти грешиш. В гробницата е заровен празен ковчег, а той е бил погребан в морето с любовницата си Мей-мей, в международни води, далеч от Хонконг. — Тя усети, че ще заплаче. „Никакви сълзи — нареди си, — все още не.“ — Бил е погребан в морето. Било е християнско погребение, извършено точно както е пожелал, а свидетели са били Кълъм и Тес Струан, Гордън Чжан и Аристотъл Куонс.

— Не е възможно — възпротиви се Джейми.

— О, да, така е било. Първосвещеникът на твоята църква е отказал да бъдат погребани заедно, отказал им е християнско погребение на осветената земя в Хепи Вали.

— Но, Анжелик, аз бях на погребението. Той бе заровен там, не зная къде е била погребана Мей-мей, но съм съгласен, че тя не беше с него.

— Ти си видял измама, Джейми, ковчегът е бил празен.

— Това са глупости — намеси се Сър Уилям.

— Първосвещеникът е бил категорично против съвместно погребение — заяви тя така, сякаш не го бе чула. — Било нечувано нещо. Те са били скандализирани от Дърк Струан по много причини, вие също знаете това много добре, Сър Уилям, но последното му желание преляло чашата. Във волята си, част от Завещанието, което се предава от тай-пан на тай-пан, две седмици преди да умре, той записал, че ако с Мей-мей умрат заедно, следва да бъдат погребани заедно, че е имал намерение да се ожени за нея и…

— Наистина ли го е написал? Че ще се ожени за нея? — Сър Уилям и останалите бяха еднакво стъписани, тъй като и до днес бракът с китайка бе немислим — дори Дърк Струан щеше да бъде отлъчен от обществото завинаги. — Наистина ли го е написал?

— Да. — Анжелик забеляза, че само Хоуг не споделя смайването на Сър Уилям.

„Англичаните, британците в много отношения са толкова ужасни — мислеше си тя. — Такива лицемери, фанатици, нецивилизовани и различни от нас; зная колко са враждебни при брак на протестант с католичка, да не говорим за отвращението им към смесен брак между народностите в тяхната империя.

Защо смятате брака с чужденка за страшен грях — искаше й се да изкрещи, — след като имате любовници от местното население и деца от тях най-открито, лицемери такива! При нас никога не е било така, в нашите френски колонии и в империята. Ако французин се ожени за жена от местното население, тя става не само неговата съпруга, но и французойка под защитата на френското правосъдие. Ние дори насърчаваме смесените бракове, и съвсем правилно. Мъжът си е мъж, жената си е жена, какъвто и да е цветът на кожата й, но не и за вас. Господ да ме пази да не стана англичанка — слава Богу, че никога няма да се откажа от френското си гражданство, за когото и да се омъжа…“

„Какво говоря — помисли си тя с изненада и се върна към тези врагове на съпруга й. — Ще имам достатъчно време за подобен лукс по-късно!“

— Трудно разбирам отношението на някои британци към смесените бракове, Сър Уилям, но аз съм французойка. Да оставим това — около погребението на дядото на моя съпруг се е създало безизходно положение: вашата църква се почувствала оскърбена и отказала общото погребение. Новият тай-пан, синът му Кълъм, настоявал за това — всякакво друго, освен съответно християнско погребение било немислимо за Дърк Струан. Тес била обезпокоена повече от Кълъм от волята на Дърк и пренебрежението му към установените обичаи, които представлявали същината на всичките й вярвания. Баща й Тайлър Брок, останал най-могъщият търговец на острова, яростно се възпротивил, както и майката на Тес, а публично и повечето търговци независимо какво всъщност си мислели. Губернаторът подкрепил църквата.

— Съвсем правилно — измърмори Сър Уилям.

— Да — продължи Анжелик. — Ако Хонконг беше католически, и моята църква щеше да бъде също толкова враждебно настроена. Скандал заплашвал Колонията, и то в момент, когато Хонконг бил в развалини след тайфуна — и без никакъв лед — добави тя с половин уста.

Те се размърдаха, с изключение на Скай, който се отпусна на стола си със същата лека усмивка. Бабкот рече любезно:

— Това е обичайната медицинска практика за знатни хора при тези обстоятелства, Анжелик. Твоят съпруг беше и е важен за нас. Трябва да повярваш в това.

— Вярвам. — Тя откъсна очи от него, погледна Сър Уилям и продължи все така сухо: — За да се излезе от безизходното положение, бил постигнат компромис. Уредили го Аристотъл Куонс и Гордън Чжан устно, а не писмено. Незабелязано — по-точната дума е „тайно“, тъй като наистина станало така — телата били отнесени на борда на „Китайският облак“. Богослужението на англиканската църква било извършено от военноморския капелан и капитан Орлов. Било истинско християнско погребение. Дърк Струан и любовницата му Мей-мей Шен били погребани заедно, както той пожелал.

— Ако наистина е станало толкова тайно, ти откъде знаеш?

— Записано е в корабния дневник. Сър Уилям, който веднага бил поставен в личната гробница на тай-пана и всички свидетели, Кълъм и Тес Струан, Аристотъл Куонс и Гордън Чжан и, разбира се, малобройният екипаж на борда, се заклели със света клетва да пазят тайна. Военноморският капелан, не зная кой е бил, незабавно бил изпратен в Англия. Другото погребение било извършено с цялата дължима на тай-пана на Търговската къща пищност.