Тя премести всичко и затвори тайното отделение.

Доволна от напредъка през първия ден от новия си живот, Анжелик затвори очи и заспа без сънища, докато не я събуди почукване на вратата. Беше почти четири и половина.

— Кой е, моля?

— Джейми, Анжелик.

Прониза я тръпка на надежда. „Запази спокойствие — смъмри се тя, докато сваляше резето, — ледът, по който вървиш, е изключително тънък, а водите отдолу са смъртоносни.“

— Здравей, Джейми, скъпи, заповядай. — Тя отново седна на мястото на съпруга си и му махна към стола, на който преди бе сядала. Промяната й достави удоволствие. — Изглеждаш толкова измъчен, толкова тъжен.

— Все още не мога да свикна с тази мисъл и… ами с промените, Анжелик.

— Да. Толкова е трудно.

— И ти си се променила. Разреши… разреши ми да ти кажа колко си великолепна, толкова силна и, ами… е, ти си го знаеш.

— Там е проблемът, скъпи Джейми, че не зная. Зная само какво се случи и се примирявам, примирих се. Сълзите ми… Навярно вече изплаках всичките си сълзи. Така че засега няма да има никакви сълзи. Срещна ли се със Сър Уилям?

— Да. Скай каза, че ще се върне около шест, ако ти е удобно. — Той видя как тя кимна разсеяно.

— Не го харесваш, нали, Джейми?

— Въобще не обичам адвокатите, те винаги създават трудности, макар тоя да не е лош човек. Струва ми се, че ще ти свърши работа. Ако се тревожиш, кажи ми веднага. Мал… Малкълм го харесваше, а и някой трябва да те представя.

— И на мен ми е трудно да произнасям името му, Джейми. И „съпруг“ също. Още по-трудно. Не се смущавай.

Джейми кимна мрачно и извади писмата.

— Сър Уилям каза, че те са част от неговото наследство, както и парите. Той не е в правото си да постановява — ето защо спешно ще пише на главния прокурор в Хонконг, — но не вижда защо да не останат при теб, стига да не ги унищожиш. Колкото до златните лири, можеш да ги задържиш — казах му, че според мен нямаш никакви свои пари в момента, — но той помоли да му дадеш разписка за тях.

— Каквото поиска. Прочете ли ги?

— Не, никой не ги е чел. — Макфей колебливо ги остави на полицата над камината. — Има и други неща, направихме някои приготовления — искаш ли да ме изслушаш сега, или… да дойда по-късно.

— Не, добре съм. Какви приготовления, Джейми?

Той си пое дълбоко дъх, мразеше да говори за всичко това, но дългът беше негов.

— Посъветвах се със Сър Уилям, Бабкот и Хоуг и решихме утре да изпратим тялото за погребение в Хонконг, всички съвместно приехме, че така ще е най-добре. Правим и ще направим всичко възможно, за да те облекчим и пътуването ти да е колкото е възможно по-поносимо. Доктор Хоуг ще тръгне с теб, за да е сигурен, че си в добри ръце. — Усмивката на Джейми бе празна, а лицето му представляваше въплъщение на нещастието. — Не мога да ти опиша колко ме натъжава всичко това. А Со ще ти опакова вещите бързо. Чен ще й помогне, ако е необходимо, и ще събере нещата за кораба; ще отплавате с вечерния прилив. Междувременно, ако се нуждаеш от нещо, само ми кажи.

Той видя как тя погледна ръцете си и завъртя пръстена с герба на Малкълм върху безименния си пръст. „Горката Анжелик, няма дори свестен сватбен пръстен.“

— Добре, това е всичко засега — искаш ли да ти правя компания на вечеря?

— Не, благодаря ти. Ще ям тук или в трапезарията, или в моите стаи. Моля те, седни. Съжалявам, това не е всичко засега. Моят съпруг няма да бъде откаран и погребан в Хонконг, ще го погребем тук. Нито съпругът ми, нито аз ще бъдем качени на борда на „Буйният облак“ някога отново.

Анжелик видя изражението му, но не се отказа от тазсутрешното си решение: щеше да се възпротиви още при първото споменаване за техните приготовления.

— Сега ли да ти разкажа за приготовленията по погребението, или предпочиташ по-късно?

— Но всичко вече е уредено — рече Джейми. — Най-добре… всички сметнахме, че така е най-добре за теб и за всички. Госпожа Струан със сигурност ще иска той да бъде погребан у дома в Хонко…

— Госпожа Струан ли? Аз съм госпожа Струан. Ти имаш предвид другата госпожа Струан, Тес Струан, нали? — Анжелик говореше съвършено безстрастно. — Тя няма предимство по този въпрос. Аз съм неговата вдовица и имам предимство пред майка му.

— Боже мой, Анжелик, само защото Скай ти казва, че си…

— Това няма нищо общо с господин Скай, Джейми, нито той е предлагал подобно нещо, нито пък аз съм се допитвала до него. Засега. Но зная правата си и желанията на съпруга си и те ще бъдат изпълнени.

— Но… но… — Джейми бе толкова потресен, че не можеше да изрече дума, после думите потекоха сами: — Но ти не можеш да погазиш онова, което Сър Уилям… доктор Хоуг, Бабкот и аз смятаме за най-добро за теб, за Малкълм и за всички ни. Ти си прекалено изнервена, Анжелик. Това е най-доброто, наистина, Анжелик.

— Изнервена ли? Аз? Колко си глупав, Джейми. — Тя си позволи слаба ледена усмивка. — Изобщо не съм изнервена. Просто ще изпълня волята на съпруга си.

— Но всичко е уредено. „Буйният облак“ е готов да отплава и… всичко е уредено.

— Радвам се, че клиперът е готов. Каквото и да става, изпрати го веднага, майка му трябва да научи ужасната новина колкото е възможно по-скоро — длъжен си ти да го сториш. Джейми, замини с „Буйният облак“ и й съобщи — ти си старшият тук. Умолявам те да не чакаш до утре, тръгни още тази вечер — ако ти пръв й кажеш ужасната новина, това ще намали болката й. Длъжен си.

— Разбира се, така ще направя, щом е необходимо. — Тази мисъл бе ненавистна за Джейми. — Но, Анжелик, това е смешно, ти не говориш сериозно, сама ще разбереш, че така е най-добре! Боже мой, Анжелик, разбери…

— Най-добро за теб и другите — може би, но не и за моя съпруг и следователно за мен. Той има право да бъде погребан, както…

— Разреши ни да направим най-доброто, тялото му ще…

— Тялото на моя съпруг няма… няма да се върне на борда на този кораб, нито аз — рече тя тихо. — Кажи ми, стари приятелю, ако тръгна с него, както предлагаш ти, къде ще отседна? В отделната каюта ли?

Джейми зяпна — това не му бе дошло на ум.

— Не, разбира се, че не — рече той бързо, — естествено, че ще си избереш най-добрата каюта. Обещавам ти, че всичко ще…

— А аз ти обещавам, че и най-дребното нещо ще бъде направено, както желаеше съпругът ми.

Джейми изтри челото си, мисълта му работеше като никога преди, обезсърчи се леко и се раздразни, докато Анжелик очевидно се владееше напълно. Осени го внезапна мисъл:

— Навярно си права. „Буйният облак“ не е подходящ. Ще наемем друг кораб… почакай, пощенският кораб тръгва вдругиден, ще запазим място за теб, за Хоуг и… и за него, ще убедя капитана да отплава по-рано. Утре… Това ще реши всичко, нали?

— Не. — Анжелик въздъхна отегчено. — Съжалявам, Джейми, не. Сега в гласа й съвсем явно се долавяше, че е леко нервирана. — Моля да ме разбереш. Не! Той ще бъде погребан тук съгласно волята му. Вдругиден.

— Не може. Госпожа Струан ще… мисля, че на Тес Струан ще й е нужно време. Ще изпратим „Буйният облак“ за нея, тя ще поиска да присъства на погребението, сигурен съм.

— Прави каквото искаш, но моят съпруг ще бъде погребан вдругиден, както той желаеше… Не смятам, че ще има време за предложението ти. Няма да споря с теб. Прощавай, стари приятелю, ти си изнервен, а не аз — разбирам те. Моля те, нека Сър Уилям и господин Скай дойдат заедно тук още сега и аз ще уредя въпроса официално.

— За Бога, дядо му, баща му, братята и сестрите му са погребани в семейната гробница в Хепи Вали.

— Джейми, уморих се да повтарям, помоли Сър Уилям и господин Скай да дойдат тук, щом им е възможно. Заедно.

Джейми не знаеше какво да прави, само сви безпомощно рамене и излезе.

Анжелик поседя няколко минути, като дишаше дълбоко. „Май мина добре“ — помисли си тя, после се протегна, стана и влезе в стаята си. Там подбра чиста скромна рокля — тъмносива — и я разстла на леглото. Вятърът блъсна прозорците, но тя не потрепери. Огледалото й кимна. Тя се взря в него — критично, без усмивка. Видяното я задоволи. И новата личност, в която се бе превърнала, също я удовлетворяваше. Приличаше на привикване към нова рокля — не, към нова кожа.