— Въпреки това не виждам какви са изгледите ти за спасение. И моите, и твоите хора ще те заловят веднага, щом те видят. С нищо не мога да го предотвратя.

— Едно нещо, да, можеш направи, помогнеш мен. Помогни на кораб, на кораб за Англия.

Филип го зяпна с отворена уста:

— А? Ти си се побъркал!

— Моля, пази тихо, много врагове тук — предупреди го Хирага, възбуден от потресаващата неочаквана мисъл, която го бе връхлетяла, сякаш спусната направо от самата Богиня на слънцето. — Моля, слушаш. Много пъти казал, аз науча за гай-джин, за твоя страна най-добре, нали? Иде там с мой братовчед. Йоши прав за флот и армия. Но аз мисля, много най-добре, науча банки и търговия. Трябва знаем най-добър начин, нали? Ваш начин, английски начин, нали?

Хирага сладкодумно продължи да плете паяжината си, а напрежението го правеше още по-красноречив. Това бе окончателният му план, единствената му възможност да избегне клопката на Йоши. Бе уверен, че ако прекара година-две при гай-джин и се запознае с когото трябва, ще допринесе изключително много за соно-джой.

„Само така ще се спася от сигурна смърт — възбудено си бе рекъл той. — След година-две ще се завърнем, ще владеем съвършено английски, претъпкани с техните тайни за продукции и стоки борс, пушки, оръдия, тактика и стратегия, как завладяват света и дори унижиха Китай!

Тук е Земята на боговете! Китай трябва да стане наш, а не на гай-джин. Преди да заминем, ще разкрия плана си на нашите шиши водачи от Чошу и все някак ще поддържам връзка с тях чрез писма.“

— Много прост, Тайра-сама. Ти говориш с капитан, ние промъкваме на кораб, никакъв проблем. Няма защо някой знае.

— Сър Уилям никога няма да се съгласи.

— Навярно няма защо казва него. — Хирага се приведе към Филип и без да е уверен в себе си, му предложи възможния изход: — Или ако говори, аз говоря също, мисля той съгласи? Много важно за англичани имат японски приятели. Аз добър приятел. Джами-сама също помогне, ако помоли.

— Кой?

— Джами — голяма брада мъж, по-голям от тебе. Джами.

— Джейми? Джейми Макфей ли?

— Да, Джами Мъкфей.

Идеята се бе просмукала в съзнанието на Тайърър и мисълта му най-сетне започна да работи по-бързо. Предложението на Хирага криеше огромни перспективни възможности. Британия винаги бе обучавала или дообучавала добре подбрани чуждестранни студенти — по-знатни или много надарени. Мнозина от тях бяха радикално настроени или революционери в собствените си страни, особено индийците. Хирага бе изключително интелигентен и въпреки че бе враг на Йоши, бе от голямо значение. „Съди за човека по враговете му“ — бе казал веднъж баща му.

И докато премисляше предложението на Хирага, се питаше как ли са майка му, баща му и приятелите му.

Тъгуваше, че не може да се види с тях и че скоро няма да посети Лондон — домашен отпуск му се полагаше чак след две години. В същото време се гордееше, че работи за дипломатическите служби и че е някаква опора, макар и съвсем незначителна, за Британската империя.

Хрумването на Хирага бе чудесно. От него щеше да излезе нещо. Но как да го изведе оттук и как да накара Сър Уилям да му помогне? Уили бе ключът към разрешаването на загадката.

Колкото повече разсъждаваше за това, толкова повече угасваха надеждите му. Беше глупаво дори да си помисли за такова нещо — нямаше съмнение, че Сър Уилям ще откаже подкрепата си за подобна измама. Този човек бе признат убиец и само пионка в далеч по-голяма борба на Йоши. За Сър Уилям Хирага не беше quid pro quo — не беше компенсация, нито причина да си навлече враждебността на Йоши — този бъдещ властелин, каквото и да утвърждаваше Хирага.

— Ще се опитам. — Филип се преструваше на уверен, тъй като не бе забравил, че все още е пленник на Хирага, а мечът на самурая му е подръка. — Не ти обещавам нищо, но ще опитам.

Хирага също остана доволен. Бе поел огромен риск, но си бе оставил възможност за хитри ходове.

— Пазиш тайна?

— Естествено.

— Прати вест Райко. Мога срещна в село или тук. Ти кажеш къде, Тайра-сама. Мисля, по-бързо, по-добре. За кораб — нали?

— Да. Ще ти изпратя съобщение утре или ще дойда самият аз. — Тайърър предпазливо понечи да се изправи.

Лицето на Хирага грейна в усмивка.

— Отиваш при Фуджико?

Меланхолията незабавно заля Тайърър.

— Фуджико вече я няма.

— Какво? Какво казваш, моля?

Филип му обясни и лицето на Хирага пламна.

— Но ти имаш обещание, Тайра-сама. Мен… аз говоря… уредил с Райко, нали?

— Да, но с договора вече е свършено. Райко казва… — Тайърър млъкна, изплашен от изражението на Хирага.

— Чакай, моля!

Хирага излетя навън. Тайърър се взря през един люлееше клоните и донасяше солен мирис на море. „Бягай, докато все още имаш възможност“ — рече си той, но внезапно изпита непреодолимо желание да се облекчи. Възползва се от ведрото в банята и се почувства по-добре. Усети глад. И жажда. Озърна се. Нито чайник, нито кана. Гладът и жаждата го терзаеха, както и предложението на Хирага. Не можеше да удовлетвори нито едното, нито другото. Без благоволението на Сър Уилям Хирага оставаше на произвола на съдбата. Дори и Джейми едва ли щеше да му помогне особено, след като вече бе напуснал Струанови. Пък и защо ли му е да помага? Нямаше quid pro quo.

Отново се взря през прозорчето.

„Махай се оттук, докато все още можеш“ — рече си Филип и се запъти към вратата. Точно в този момент долови стъпки и се хвърли към възглавничката си. Шоджи рязко се отвори. Райко се строполи на колене пред него, а Хирага заплашително стърчеше на прага.

— Ох, толкова съжалявам, Тайра-сама — запъваше се Райко, унизено бързаше да се извини и да го предразположи. — О, толкова съжалявам, направих ужасна грешка…

Думите й бликнаха като фонтан. Тайърър схващаше съвсем малко от тях, но напълно осъзна смисъла им.

— Стига — твърдо каза той. — Донеси договора веднага. Ще го подпиша.

Райко покорно измъкна свитъка от ръкава си и му го подаде.

— Чакай — заповяда Хирага. — Дай ми го!

Райко незабавно се подчини и отново сведе глава.

Самураят набързо прегледа краткия документ и изсумтя:

— Това както уговорил, Тайра-сама; подпишеш по-късно — премина на английски той. — Тази тук… — посочи сърдито към Райко — казва грешка, казва Фуджико моли чест да види теб, толкова съжалява за грешка. Нейна грешка. Бака — озъби се самураят на Райко и добави на японски: — Отнасяй се с този господар, както се полага, иначе ще направя Къщата ти на пух и прах. Направи всичко възможно Фуджико да е готова, съвсем готова. Веднага.

— Хай, Хирага-сама — Като смотолеви разточителни извинения, Райко избяга, доволна от себе си. И от номера на Хирага. А също и че сделката бе сключена.

Тайърър въодушевено благодари на Хирага. Бе твърде щастлив, за да се запита как уж беззащитният му приятел изведнъж я бе накарал да се промени толкова бързо. „Има неща, които никога няма да разберем у този народ.“

— Ще подпиша договора вкъщи и ще го донеса утре.

— Не бързай, карай жена-куче чака. — Хирага се усмихна и му подаде свитъка. — Сега ще те заведа при Фуджико. Икимашо.

— Домо аригато годзиемашита — Тайърър се поклони така, както се кланя японец на човек, оказал му изключителна услуга.

— Приятел помага приятел — простичко отвърна Хирага.

Същата вечер Тайърър се събуди напълно удовлетворен. Часовникът му показваше девет и двайсет. „Прекрасно“ — помисли си той. Лежеше до дълбоко заспалата Фуджико. Футоните и пухените завивки бяха чисти и уханни като нея, топли и уютни. Тук бе толкова по-хубаво от собственото му легло с твърд сламен дюшек и тежки вълнени одеяла, които миришеха на влага. Кожата на момичето блестеше като златна на светлината на свещите. Малката стая бе златиста и уютна. Вятърът не оставяше на мира покрива, стените шоджи и пламъчетата на свещите.

„Ще дремна още малко — помисли си Филип — и ще си вървя.