Отначало Анжелик помисли, че наистина е умряла, но скоро сетивата й се съвзеха и тя видя, че стаята е спряла да се върти, пламъкът на лампата бе намалял, но все още гореше и се чу тиктакането на часовника. Стрелките показваха 5,42.

Едва се изправи на леглото, чувстваше се ужасно. Погледна се в малкото си огледалце и се изплаши. Пепеляво лице, косата й лепнеше от пот, устните й бяха побелели от лекарството. Изплакна устата си с малко зелен чай, изплю го в нощното гърне и пак го бутна под леглото. С усилие свали измърсената си нощница, среса си косата и легна изтощена, но се чувстваше по-добре след усилията, които положи. Едва тогава забеляза червеното петно върху нощницата си, захвърлена небрежно на овехтелия килим.

Бързият оглед потвърди, че наистина се стича кръв. Тя сложи чиста кърпа между краката си и призори пак си легна, почти потъна в дюшека от изтощение. Между уморените си крака усещаше топлина. Кръвоизливът се засили.

Неделя, 11 ноември

— Прославеният Чжан нареди да ти казвам всичко, което засяга тай-пана, По-стара ми сестрице — започна неловко А Со. — По-миналата нощ на Златната катеричка й започна месечното неразположение и…

— А, ето защо остана на легло и отказа да се срещне с моя син — отвърна А Ток. Двете жени се намираха в стаята й в края на коридора, скрити от любопитни очи. — Цял ден се държа като дете, на което му никнат зъбите, тази сутрин беше още по-зле, време е да се връщаме у дома.

— Да. Но слушай по-нататък: тя казва, че й дошло, но аз зная, че датите й са като моите. Изглежда невъзможно. Обикновено й идва редовно като на всяка млада цивилизована девственица, обаче… — А Со повъртя нервно блузата си — обаче сега си спомням, че последния път й бе оскъден, все едно че не дойде.

По-възрастната жена се оригна и използва клечка за зъби.

— Да не й дойде, да й е оскъден или нередовен при цялата тревога около раните на моя син и гнусните убийци варвари край нас е нормално, а не необикновено. — На масата между двете имаше най-различни паници с остатъци от обяда й: сладко-кисела супа, парченца пържено месо, смесено с пресни зеленчуци, риба в сос с джинджифил и соя, късчета свинско със сос от чер боб, скариди с чесън и ориз. — Обикновено нещо е, По-млада ми сестрице.

— Необикновеното е, че вчера сутринта, като отидох да й занеса чай и гореща вода за баня, трябваше да похлопам няколко пъти, за да я събудя, а тя не ме пусна да вляза в стаята й, само грубо ми подвикна: „Махай се!“, през вратата с вулгарния си глас, а… — А Со драматично понижи глас… — само минути по-късно Големият Остър нос, от ония чуждоземски дяволи, дето нашите чуждоземски дяволи ги наричат Жабари, почука тихо ей така. — Тя потропа три пъти, после още веднъж. — И му отвори веднага!

А Ток премигна:

— Веднага ли? Него? Жабарят? Пусна него, а тебе не? Ти видя ли го?

— Да, но той не ме забеляза.

— Аййиая! Хитро си постъпила. Продължавай, По-млада ми сестрице! — А Ток ловеше всяка дума. — Продължавай.

— Той постоя няколко минути, после изнесе нещо, завито в кафява коприна. Като крадец в най-тъмната нощ. Но не ме видя, че го следя — А Со пак млъкна, харесваше й — както на всички китайци — да споделя клюки и тайни. — Нито че тръгнах подире му.

— В името на всички богове, големи и малки, наистина ли? — А Ток наля две чаши мадейра, което те отпиха с наслада. — Да си жива и здрава, По-млада ми сестрице, нека никога твоята Нефритова Порта не те безпокои. Продължавай, продължавай!

— Той слезе на брега, качи се в лодка с гребла и загреба навътре в морето. След малко го видях да пуска нещото в морето.

— Не думай!

— Да. После загреба обратно. Но не ме видя въобще.

— Какво ли може да е хвърлил?

А Со се наведе напред към нея:

— Когато госп’жица ме пусна вътре, огледах внимателно. Леглото и нощницата й бяха прогизнали от пот, а тя изглеждаше, сякаш е изкарала треската от Хепи Вали. Личните й кърпи бяха вир-вода, по-тежки от обикновено. Нареди ми да изчистя всичко, да донеса гореща вода и да не пускам никого — дори тай-пана. Щом сторих нужното, тя се строполи на леглото и пак заспа.

— В това няма нищо странно, но тая работа с Острия нос — даа! — кимна А Ток дълбокомислено. — Цялата работа е като магарешко говно, отвън блести, но все си е говно. Ясно, отървал я е от нещо.

А Со се поколеба:

— А твоят уважаван син дали не е спал с нея?

А Ток се изкиска.

— Сигурна съм, че се е опитвал, но Златната катеричка няма да допусне Небесният му ствол да се наслади, отваряйки нейната Порта, макар че тя се перчи с нея при всяка възможност. Чувала съм го да стене името й в съня си, горкичкият. Отвратително, ако беше цивилизована, можехме да уговорим цената и да приключим с това.

А Со загледа как А Ток замислено отскубна парче от почти доядената риба с пръчиците си, осмука костта и я изплю в купичката си. По-младата жена с удоволствие би поделила с нея остатъците, техния готвач не го биваше никак.

— Как е готвачът ви напоследък? — попита тя невинно.

— Напредва. Кучето е от моето село, така че е обещало да се оправи. Обучавам го, разбира се. — А Ток направи гримаса. — Напразни усилия, По-млада ми сестрице. Как е господарката ти днес?

— Раздразнителна, както обикновено. Кръвотечението продължава, по-силно е от всякога. Докторът гигант дойде да я види тази сутрин, но тя не пожела да се срещне с него, заръча ми да го отпратя. Има нещо…

— Моят син видя ли я вече?

— Тя ще се срещне с него следобед.

— Добре, днес заради нея говори на своята стара майка като отровна змия. Острият нос и Катеричката в тайно съзаклятие? Мирише, мирише на нещо наистина. Дръж си очите отворени на четири, както и ушите нащрек, По-млада ми сестрице.

— Има нещо друго. — А Со развълнувано ококори очи. Бръкна в джоба си и сложи тапата на масата. Долната й част бе оцветена в черно до лилаво. — Намерих това под леглото, когато взимах нощното гърне.

Сбръчканото лице на А Ток се набръчка още повече от недоумение.

— Е, и?

— Помириши го, По-стара ми сестрице.

А Ток се подчини. Миризмата беше остра, стори й се позната.

— Какво е това?

— Не съм сигурна… но ми мирише на Тайната на луната. Мисля, че с тази тапа е било запушено шише, съдържащо Тайната на луната… и други билки.

По-възрастната жена зяпна:

— Очистителното? За помятане ли? Невъзможно! Защо ще й е да го прави?

— Много е позорно за твоя син да стане баща преди сватбата, нали? Ти знаеш каква врява вдигат чуждоземските дяволи за сватбата, скандалите и девствеността, никакво чукане преди венчавката — все мъжът бил виновен — какви глупости! Позор за сина ти. После трябва да се отговаря пред тай-тай Тес, както и пред отвратителния и отмъстителен чуждоземски бог.

Двете жени вдигнаха рамене. А Ток пак подуши тапата.

— Смяташ, че Острият нос е хвърлил шишенцето в морето?

— Липсва ми и една чаена лъжичка, навярно, за да вземе билките заедно с лекарството, поиска ми и гореща вода и мед.

— За да премахне лошия вкус в устата си! Аййиая! — А Ток мрачно заяви: — Моят син е… загубил си е ума по тази жена.

— Какво да правим?

— Почтено е, че ми каза. Ще пишем веднага на прославения Чжан и ще му изпратим тапата с първата поща. Той ще разбере дали си права и ще реши. — А Ток разтреперана наля още по чаша вино за двете. — Дръж си очите на четири, мълчи като мида и аз ще правя същото — нито дума на нея, на сина ми или на когото и да било, докато прославеният Чжан не ни нареди какво да правим.

Малкълм Струан куцукаше през Хай стрийт към сградата на компанията, тежко отпуснат на бастуните си. Небето беше облачно, лек вятър повяваше от морето, следобедът бе мразовит, а неговото смазващо безпокойство бе понамаляло, след като бе видял Анжелик, убедил се, че е добре, по-прекрасна от всякога, макар и бледа и сънлива. Той бе постоял съвсем малко, не искаше да я изморява.