Група търговци на коне учтиво задържаха поводите да му направят път и вдигнаха камшиците си в знак на поздрав.
— Добър ден, тай-пан — рече Лънкчърч, мрачен като останалите. — Ще дойдеш ли в клуба по залез-слънце?
— Какво не е наред? — попита Струан. Лънкчърч помръдна палеца си към тумбестия черен корпус на двумачтовия параход, закотвен в залива близо до фрегатата на Марлоу. На него се развяваше флагът на „Брок и синове“.
— Той носи новини. Норбърт е свикал събрание само за търговците без Сър Уилям.
— Възнамерявах да направя същото. По залез-слънце, добре, ще дойда — обеща Малкълм твърдо. „Океанската чародейка“ — всички, главни плавателни съдове на Брок носеха в името си „Чародейка“ докато компания Струан използваше „Облак“ — бе пристигнала ненадейно вчера късно вечерта с новини, поща и последните вестници от Хонконг. — Шибан глупак! Основните редакционни статии във всички вестници пишеха за адмирал Кетърър и много успешната атака на флотата срещу китайските пиратски гнезда в и около залива Мирс и че сега са на път за Шанхай за въглища. „Гардиън“ с едър ядовит шрифт обобщаваше проблема:
В писмо до губернатора адмирал Кетърър пише, че са понесли някои жертви заради китайските брегови батареи, въоръжени със съвременни оръдия — оръдията, произведени в Бирмингам, са придобити в Хонконг по честен или нечестен път от У Сунг Чой, водач на флотата на Белия лотос, който за съжаление не е нито заловен, нито убит.
Учудващо е, че заради такъв дребен инцидент (оръдията бяха извадени от строя от група слезли на сушата моряци) адмиралът препоръчва продажбата на всевъзможно оръжие и опиум да бъде обявена за незаконна и незабавно забранена из цяла Азия, особено в Китай и Япония, с най-сурови наказания за всяко нарушение.
На тази недопустима намеса в легитимната търговия, това безсъвестно обвинение към всички търговци в Китай — прочути със своята безпристрастност, с храбрите си, градивни способности в полза на Империята, със своята преданост към Нейно величество, Бог да я благослови, и с това, че поставят родната страна над печалбата — трябва да се противостои с най-остър език.
Редакторите биха искали да попитат адмирала: кой осигурява данъците, за да се плаща за най-огромните военноморски сили, които светът някога е виждал (на които той е без съмнение уважаван член, макар и видимо дезинформиран за жизненоважните интереси на Короната), без които нашата Империя ще престане да съществува: Единствено и винаги трудолюбивите търговци и търговията им…
— Кетърър е шибан глупак — рече Струан. — Този път Норбърт е прав. Може би сега Сър Уилям ще прогледне и веднага ще поиска замяната на адмирала. Сами се оправяме с японците тук, а Кетърър не ще да се помръдне, без да доуточни всички подробности.
— Със сигурност ни е нужен негодник с пипе — рече Лънкчърч. — Кетърър е шибан пръдльо.
Един от групата се обади:
— Хей, Чарли, той смаза пиратите, щом получи заповедта, ще направи същото и тук. Какво са още няколко месеца, а? Тай-пан — попита той разтревожено, — може ли да научим как е госпожица Анжел?
— Добре е, сега е добре.
— Слава Богу!
Новината, че е останала на легло, обходи цялата Колония вчера, а когато се разбра, че е отказала да приеме Бабкот, Хоуг и дори тай-пана, безпокойството нарасна.
— Господи, това е от жабарската им храна, отровена е…
— Не, заразила се е с тяхната чума…
— Жабарите не боледуват от чума, за Бога, имат само въшки…
— Всички сме въшлясали…
— Чух, че било холера…
Всеобщо облекчение овладя Йокохама същия ден по пладне, когато господин Сьоратар издаде официален бюлетин, който гласеше, че Анжелик е в добро здраве, просто страда от временно неразположение — шепнеше се от ухо на ухо, че чисто и просто й било дошло.
— Годеницата ми е добре — повтори Малкълм с гордост.
— Олекна ни — рече Лънкчърч. — Чу ли, че „Чародейката“ си заминава с вечерния прилив?
Малкълм погледна към морето, пак го обзе безпокойство. Снощи, щом чу за пристигането на кораба, едва не му прилоша от внезапната паника, че Тайлър или Морган Брок са на борда. Едва когато Джейми го увери, че няма такова нещо, започна да разсъждава трезво.
„Защо, по дяволите, се ужасявам от Тайлър Брок дори сега? — питаше се той отново и отново. — Когато бях малък — да, но сега Тайлър е малко по-висок от мен, макар и грозен, както винаги, с грубо лице и цапнат в устата, с голям тумбак, а единственото му око винаги е кървясало. Какво значение има? Като него има много в Хонконг, къде по-грозни. Много подобни врагове. Но те не ме плашат. Винаги е бил наш враг и го удържахме всеки път — и Дърк, и татко, и мама, и аз трябва да го спра, но… Всемогъщи Боже, мразя тоя негодник за всичката скръб, която е причинил на майка ми и на семейството.“
Пое си дълбоко въздух и се върна към „Океанската чародейка“.
— Тя не трябваше да тръгва още два дни.
— Така се говори.
— Но защо? Защо толкова бързат да влязат в пристанището, да натоварят и да отплават?
— Не зная, но това е удар в слабините.
— Скоро ще разберем. „До края на деня!“ — Малкълм прогони предчувствията си и пресече улицата. Бе се запътил към сградата на компанията, а над нея се извисяваше шпицът на „Света Троица“. Бе посетил сутрешната служба и се бе молил за Анжелик и за сили, а след това себе почувствал по-добре. „Но, Боже, порази всичките от Брок, нека убия Норбърт бързо и чисто…“
— Тай-пан!
Сепнат от своя унес, той се огледа. Филип Тайърър бързаше откъм Британската легация. — Извинявай, но ние всички просто искахме да узнаем как е госпожица Анжелик?
— Добре, добре е — отвърна Малкълм. Зад Тайърър съзря как Сър Уилям наднича насам от един прозорец на приземния етаж. Малкълм му махна с бастуна и несръчно вдигна палец. Посланикът му отвърна. Точно преди Сър Уилям да се прибере в стаята, Струан зърна друг мъж до него. — О, това ли е твоят питомец самурай Накама?
— Кой? О, да, да, той е. Тя наистина ли е добре?
— Всичко при нея е много добре, благодаря.
— Слава Богу, разтревожихме се до смърт. — Филип Тайърър грейна в усмивка, същински образец на цветущо здраве, румен, силен, по-висок от Струан, и то само защото последният вървеше и стоеше приведен над бастуните си. — Изглеждаш много по-добре.
— Де да беше така, Филип — подтикнат от неочаквана ревност Малкълм рече рязко: — Чувам, че Накама ви поднася всякакви сведения — на теб и на Сър Уилям?
Усмивката на Тайърър се стопи:
— Да, май е така.
— Уговорихме се, че ти ще споделяш сведенията с мен и с Джейми. Всичко. Е?
— Амии, да, да, така беше. Но Сър Уилям… той се опитва да разбере политиката на Япония…
— Политиката и търговията са като чифт ръкавици, Филип. Може би ще наминеш утре преди обяда? Ще ти бъда много благодарен за новините. — Той се насили да се усмихне. — Моля те, предай най-добрите ми пожелания на Сър Уилям, до утре.
Малкълм закрета по улицата, ядосан на себе си, че е бил толкова хаплив, до гуша му бе дошло да ходи с бастуни, после се изкачи по стълбите на компанията към стаите си. Гърбът и стомахът го боляха ужасно. „Както обикновено — помисли си той раздразнено, — а това не е причина да се зъбя на Филип. Той просто се опитваше да бъде мил. Няма значение, малко от еликсира на А Ток, и ще се оправя. Ще поканя Филип на вечеря…“
— Тай-пан!
— О, здравей, Джейми. — Малкълм се спря посред стълбите. — Чу ли, че „Океанската чародейка“ ще отплава рано? Може би с тазвечерния прилив?
— О? Тъкмо щях да ти кажа. Чух слуховете, опитах се да ги потвърдя чрез Норбърт, но той беше зает… Как е Анжелик?
— Добре е — рече разсеяно Малкълм. — По-добре да подготвим пощата, в случай че „Чародейката“ отплава рано.
— Ще се погрижа за всичко. Ще те взема веднага, щом чуя, че е вярно. — Джейми се намръщи, като видя колко е разстроен Малкълм.
— Изпрати някого при Анжелик за нейните писма. — Писмото й до майка му бе написано и препрочитано, докато и двамата бяха останали доволни. „Хубаво е“ — помисли си той.
