— Ама страшно ми се иска!

— Може би тази вечер ще я преместим, об…

— Не — изхлипа тя, сълзите й се лееха, — не тази вечер, може би утре.

„Благодаря на Бога за сълзите“ — помисли си тя отново докато наблюдаваше как Малкълм се изправи с усилие над леглото й. Сълзите, това изпратено от небесата оръжие срещу мъжете, се смяташе за слабост, а беше могъщ закрилник. Усмихваше й се чудесно, но девойката забеляза тъмните кръгове под очите му, което изглеждаше странно, и някакво изражение на досада.

— Надникнах по-рано, но ти беше задрямала, а не исках да те безпокоя.

— Как би могъл да ме обезпокоиш! — Загрижеността му и обичта му бяха толкова явни и толкова дълбоки, че тя трябваше да се насили да мълчи и да не закрещи безпомощно истината. — Не се безпокой, скъпи, скоро всичко ще бъде чудесно, обещавам.

Малкълм седна на един стол до леглото, разказа й как едва не избухнал бунт и как Сър Уилям бързо го потушил.

— В много отношения той е добър човек — рече й, но си мислеше: „Но в други не.“ Той и Норбърт бяха предварително предупредени, че ще ги повика утре сутрин. Веднага се бяха срещнали на четири очи: „Не е работа на шибания Дребосък Уили“ — бе се съгласил Норбърт кисело: — Нека се заеме с японците и връщането на флотата! Слушай, за нарушителя: чувам, че си го разпознал като един от убийците на стария Кентърбъри, другия негодник от Токайдо?

— Не, не съм, мисля, че беше друг, макар да е бил прострелян. Хоуг твърди, че бил същият, когото оперирал в Канагава.

— Какво е търсил на нейния прозорец, а?

— Не зная — съдба. Предполагам, че е просто крадец.

— Правилно, съдба. И католик бил. Съдба…

Струан видя, че Анжелик го чакаше да продължи, и се поколеба дали да поговори открито за този мъж, да я попита какво смята, да сподели своите мисли, но тя изглеждаше толкова крехка и беззащитна, че реши да изчака друг път и друг ден — негодникът бе мъртъв, който и да е бил, и толкоз.

— Когато се върна след вечерята, ще ти донеса последния „Илюстрейтид Лъндън нюз“, има страхотна статия за най-новата лондонска мода…

Анжелик го слушаше с половин ухо, въздържаше се да поглежда часовника на полицата на камината, който тихо отброяваше минутите. Андре й бе обещал да се върне от Йошивара около девет вечерта, тогава щеше да й даде цял чайник с топъл зелен чай и нещо сладко за ядене, тъй като сместа сигурно ще е отвратителна на вкус. Също и няколко кърпи и най-добре да не взема от приспивателното на Бабкот.

Девойката погледна часовника. „6,46. Толкова дълго трябва да чакам — помисли си тя, тревогата й нарастваше. После вътрешните гласове отново оживяха. Не се безпокой — прошепнаха й, — часовете ще минат бързо и после ще си свободна, не забравяй, че спечели, Анжелик, беше толкова храбра и толкова хитра, ти се справи с всичко успешно, не се безпокой за нищо; ти остана жива, а той умря, а това беше единственият начин, по който ти или която и да е друга жена може да остане жива — скоро ще се освободиш, от японеца, от него, и всичко отминало ще остане само един лош сън… Ще съм свободна, слава на Бога, слава на Бога.“

Усети облекчение. Тя се усмихна на Малкълм.

— Колко си красив, Малкълм. Вечерните ти дрехи са отлични.

Топлотата й го измъкна от унинието, само ужас го заобикаляше — с изключение на нея. Той засия:

— О, Анжел, ако не беше ти, щях да пукна. — Тази вечер бе хвърлил доста труд да подбере подходящите копринени вечерни дрехи и най-фините чортови боти, чисто бяла копринена риза с жабо и бяла връзка с рубинената карфица, подарък от баща му за последния му рожден ден, за двайсетгодишнината му на 21 май. „Само шест месеца още, и съм свободен — помисли си той, — свободен да правя каквото поискам.“ — Ти си единственото нещо, което ми помага да не полудея, Анжел. — Усмивката му прогони последните й черни мисли.

— Благодаря ти, скъпи — рече тя. — Да пукнеш ли? Но защо?

— Само заради търговията — отвърна той простичко, избягваше истинската причина. — Проклетите политици се бъркат в нашите пазари, обхванати от обичайното си боричкане за лично надмощие, пари и повишение, във всички страни е така независимо от религията и цвета на кожата. Общо взето, Търговската къща е в добро състояние, слава Богу — успокои я той въпреки кризата, пред която се изправяха с хавайската захар, и нарастващите ограничения от страна на Брок върху пазарите на Струан и улесненията за заеми.

Вчера пристигна открито враждебно писмо от Банка Виктория, централната банка в Хонконг, ръководена от Брок, копие бе изпратено до Тес Струан — управляващия директор на компания Струан, — а неговото копие бе адресирано:

„Не им обръщай внимание на тия гнусни негодници — помисли си Малкълм уверено. — Все ще ги надхитря някак, и тях, и Брок. Убиването на Норбърт ще е добро начало. Управителите ни и персоналът са отлични, флотата ни все още е най-добрата и нашите капитани са ни предани.“

— Нямат значение Брок и слуховете, Анжел, можем да се справим с тях, винаги е било така. Американската гражданска война изключително много повиши нашите печалби. Помагаме на Юга да прекара памук през блокадата на Севера за нашите ланкашърски мелници, а в замяна им даваме барута, куршумите, пушките и оръдията, които Бирмингам произвежда: половината за Юга, половината за Севера — както и всичко друго, което нашите фабрики могат да изобретят и осигурят, машини, преси, обувки, кораби и восък за печати. Британското производство е огромно, Анжелик, повече от петдесет процента от всички индустриални стоки по света. Освен това имаме своята търговия с чай и бенгалски опиум за Китай, тази година реколтата е небивала — имам идея как да купя индийски памук, за да подпомогна недостига в Америка — и като прибавим всички наши обичайни товари… Англия е най-богатата и най-проспериращата страна на земята, а ти си красива.

— Благодаря ви, любезни господине! Je t’aime — наистина те обичам, Малкълм. Зная, че с мен ти е много трудно, но наистина е така и ще ти стана чудесна съпруга, обещавам…

Той се повдигна от стола и я прекъсна с целувка — миришеше силно на пура и брилянтин — мъжествено и приятно. Прегръдката му бе мускулеста и силна, едната му ръка се плъзна по гърдите й и тя усети грубостта й, устните му бяха корави, с лек вкус на бренди. „Точно обратното на неговите. Забрави го — прошепнаха гласовете. Не мога, не още.“

Да стои превит над нея беше ужасно напрягане за ранения му гръб и мускулите на стомаха, така че той се изправи с усилие, макар че му се искаше да я люби сега — усещаше мълчаливото й съгласие — независимо от болката.

— Колкото по-скоро се оженим, толкова по-добре — рече Малкълм, сигурен, че устните, гърдите и тялото й му отговориха.

— О, да, моля те.

— Коледа. Остава само един месец.

— Мислиш ли… седни, скъпи, и си отдъхни за миг. Ще обсъдим ли… кога ще обсъдим завръщането си в Хонконг?

— Аз… не съм решил. — Голяма част от настроението му се стопи при мисълта, че трябва да се изправи лице в лице с майка си.

— Може би следващата седмица…

— Не, докато не оздравея. — „И не се откажа от болкоуспокояващото — помисли си той, — тогава ще мога да се справя с нея, с Брок и проклетата банка.“ Точно преди да дойде тук, бе взел втората си доза за деня, по-рано от обикновено. „Ще изпия последната преди сън, а от утре ще започна нов живот. По веднъж дневно отсега нататък. Не бих могъл да започна от днес — снощната случка, пък и неприятността с Норбърт и… ами вчерашният ден беше особено отвратителен.“ — Не напрягай хубавата си главица.