— Нека ти напомня за твоята клетва, сине мой: че с достойнство ще носиш това острие, че ще използваш само него, за да си направиш сепуку, а ще си направиш сепуку единствено за да избегнеш плен или ако ти нареди шогунът и Съветът на старейшините единодушно потвърди заповедта му. Всички други причини са недопустими, докато шогунатът е застрашен.

„Страховита мъдрост. — Йоши се отпусна на леглото и се почувства на сигурно място в тази стая, в която бе изпитал толкова щастие. Погледът му отново се плъзна към късия нож. Днес го желаеше повече от всякога. Толкова пъти мислено бе репетирал това сепуку, че му изглеждаше прекрасно, благодатно и освобождаващо. — Скоро Анджо ще ме арестува и това ще ми послужи за извинение…“

Слухът му винаги бе нащрек и затова долови приближаващите стъпки. Стъпки на войник. Сграбчи двата си меча и зае отбранително-нападателна стойка.

— Господарю!

Разпозна гласа на Абе. Това не означаваше нищо — някой би могъл да държи нож до гърлото на Абе. А, току-виж, и самият Абе е предател — след смъртта на Койко Йоши подозираше всички.

— Какво има?

— Инеджин моли да се срещне с теб.

— Претърси ли го?

— Най-основно.

Йоши дръпна въжето, което бе прикрепил към резето на армираната врата така, че да отваря, без да мърда от мястото си.

На прага застанаха Инеджин, Абе и четирима самураи. Той си отдъхна.

— Влез, Инеджин.

Абе и войниците от личната му охрана понечиха да го последват.

— Няма нужда, но стойте наблизо, за да ме чуете, ако ви викна.

Инеджин влезе, затвори подире си, забеляза приспособлението, но не каза нищо, а коленичи на десетина крачки.

— Откри ли Кацумата?

— Ще пристигне в Йедо след три дни, господарю. Първо ще се отбие в къщата на Глицинията.

— Това свърталище на скорпиони? — Йоши не бе захлопнал мама-сан Мейкин в капана. За да си изясни истинските мащаби на заговора срещу него, преди да си отмъсти. Мъстта доставя по-голяма наслада, когато си спокоен. А той все още не се чувстваше спокоен. — Можем ли да го хванем жив?

Инеджин се усмихна особено.

— Съмнявам се, но нека първо започна с друго, господарю. — Старецът намести болното си коляно. — И тъй, за гай-джин. Случи се онова, за което се надявахме и работихме. Съгледвач на гай-джин ни предложи бойните им планове срещу пари в брой.

— Да не са фалшиви?

— Не зная, господарю. Но разправят, че съдържали движението на войските и корабите им. Цената била умерена, но въпреки това чиновникът от Бакуфу не ги купил веднага, взел да се пазари и гай-джин се изплашил. С Анджо начело… — Сбръчканите му устни се изкривиха от отвращение, докато произнасяше името на тайро. — Той е бака, недостоен! Рибата се вмирисва от главата.

— Така е. Глупак!

Инеджин кимна.

— Отново са забравили Сун Цзъ, господарю: „Да оставаш в неведение за състоянието на врага, да ти се свидят неколкостотин унции сребро е варварство в най-висша степен.“

— За щастие един осведомител ми донесе за това. — Инеджин извади някакъв свитък от ръкава си и го сложи на масата. Йоши въздъхна доволно:

— Со ка!

— С помощта на моя осведомител го закупих като дар за теб, господарю. Изложих го на голяма опасност, но подмених този свитък с фалшив, та в крайна сметка Бакуфу да го купят евтино.

Йоши не докосна документа, а само го погледна.

— Моля те, нека ти възстановя сумата — предложи той. Инеджин прикри огромното си облекчение, тъй като бе заложил тяхната странноприемница на Гиокояма, за да получи парите. — Иди при ковчежника ми. Достоверни ли са сведенията?

Инеджин сви рамене. И двамата знаеха едно от напътствията на Сун Цзъ: „Най-опасни са най-приближените съгледвачи. Те продават тайните за пари. Изисква се да си гений, за да разкриеш такъв човек.“

— Моят осведомител се кълне, че сведенията са достоверни и на този гай-джин може да се разчита.

— За какво става дума?

— Плановете на гай-джин са ужасяващо прости. Десет дни след като връчат ултиматума си и той не бъде изпълнен, целият им флот ще се насочи към Йедо. През първия ден, господарю, те ще са най-далеч от брега. Ще стрелят с най-далекобойните си тежки оръдия, предназначени да превърнат в прах всички мостове и пътища.

Отбелязани са с карфици и без съмнение сведенията идват от предателя Хирага. Същата нощ ще се възползват от светлината на пожарите и ще обстрелят замъка. На следващия ден ще унищожат крайбрежието. На третия ден ще свалят на сушата хиляди войници с пушки и ще се насочат към портите на замъка. Там ще поставят обсадни мортири, ще унищожат портите, мостовете и ще сринат по-голямата част от замъка. На петия ден ще се оттеглят и ще отплават.

— За Йокохама ли?

— Не, господарю. Според плановете ще изтеглят всички гай-джин един ден преди началото на бойните действия и ще ги отведат в Хонконг до пролетта. Тогава ще се завърнат със значителни военни сили. Разходите по войната, както стана в Китай и какъвто е обичаят им, ще бъдат удвоени и изискани като обезщетение от шогуната и от Императора, както и цялостен достъп из Нипон, включително и до Киото. Ще настояват за един остров, отстъпен за вечни времена, за да прекратят военните действия.

Йоши го побиха тръпки. „Щом тези варвари успяха да усмирят цял Китай, Майката на света, в крайна сметка ще усмирят и нас, дори и нас. Цялостен достъп!“

— Това ултиматум ли е? Някакво ново дебелоочие?

— Не е записано в свитъка, господарю, но съгледвачът обеща да съобщи подробности, както и началото на военните действия, ако има промени.

— Купи ги на всяка цена. Ако се окажат верни, ще е важно за изхода.

— Навярно, господарю. Част от сведенията се отнасят до противомерките на гай-джин. Как да се справят със запалителните кораби.

— Но Анджо ме увери, че това е тайна!

— Не и за тях. Бакуфу са като продънено сито за заинтересованите, пък са и продажни, господарю.

— Искам имената им, Инеджин, и ще ги набуча на кол.

— Започвай още днес, господарю. Започни от най-горе.

— Но това е измяна.

— Но е вярно, господарю. За разлика от всички познати ми водачи ти предпочиташ истините, а не лъжите. — Инеджин раздвижи коленете си, които го боляха непоносимо. — Въпросът с този съгледвач е сложен. Мейкин ми каза за него… — Йоши изсумтя. — Да, разбирам те. Но ми каза Мейкин, Мейкин, която отклони посредника от Бакуфу към мен, тъкмо тя пробута лъжливия свитък, и то с опасност за живота си, тъй като ще трябва да засвидетелства неговата достоверност. Мейкин отчаяно желае да докаже своята преданост към теб.

— Преданост? След като нейната Къща е убежище за шиши, място за срещи на Кацумата, учебно легло за предатели!

— Мейкин се кълне, че Койко никога не е участвала в заговор против теб, никога. Нито пък тя самата.

— Че какво друго й остава? Да каже, че е била прислужницата?

— Може да говори истината, господарю, а може би — не, но навярно поради скръбта си вече е осъзнала миналите си заблуди. Вражи съгледвач, привлечен на твоя страна, понякога се оказва изключително ценен.

— Само главата на Кацумата ще ме убеди. Още повече, ако го заловят жив.

Инеджин се засмя, наведе се напред и сниши глас:

— Нека бързо те снабди с подробности около предателя Хирага, преди да поискаш главата му.

— И нейната.

— Женска глава, набучена на кол, не е приятна гледка, господарю, независимо дали е стара или млада. Това е древна истина. По-добре я остави на раменете й и използвай в своя изгода злобата, мъдростта, коварството или просто лошотията, която е присъща на всяка подобна жена.

— Как?

— Нека първо ти предаде Кацумата. Въпросът с Хирага е по-сложен, Мейкин твърди, че бил добър приятел с важен английски чиновник, приближен на водача на гай-джин, който се казвал Тайра.

Йоши се намуси. Нима това бе още една поличба? Тайра също беше значимо име в Япония, древно благородническо семейство, което се родееше с Йоши Серата.