«За мен е по-добре да откача Анжелик от въдицата на Тес Струан, много по-добре. Какво да поискам в замяна? Подписът й естествено, но какво още? Какво друго искам от нея? Съществуват различни видове гамбити, които съм…»

Анжелик посегна към перодръжката. Изражението й бе сериозно, докато вписваше името си като свидетел и поставяше дата от завчера. Мълчаливо го посипа с пясък, за да изсъхне, издуха го и постави документа пред него, все още със сведени очи.

— Каквото и да решите, договорът вече е ваш, при това даром — рече тя, залагайки на прословутото му чувство за чест. — Колкото до останалото, ако ми помогнете, Едуард — тя най-сетне го погледна и нещо у него се развълнува приятно — завинаги ще имате моята благодарност, моята доживотна признателност.

Джейми седеше на татами в жилището на шоя с кръстосани крака, без обувки, а Хирага срещу него. Начело на масата бе шоя. Имаше саке и чай.

От час и повече Джейми отговаряше и задаваше въпроси, Хирага превеждаше, двоумеше се пред по-трудните думи, изчакваше кови обяснения, за да разбере нещата. Джейми се чувстваше уморен не заради времето, прекарано тук — прекрасна и добре дошла отмора след другите му неприятности, — а защото не виждаше решение за тях. Бе разстроен от непоколебимостта на Сър Уилям относно погребението, макар да го разбираше отлично — би сторил същото на негово място. «Горката Анжелик, горкият Малкълм, горката Търговска къща. Горко й дори на проклетата Тес.

Налага се някой да отстъпи. Няма да е Дребосъка Уили. Трябва да е Анжелик, нито тя, нито който и да е може да направи нещо. Струва ми се, че този път тя ще рухне.»

Възможно най-простичко Макфей й бе изложил идеята си за акционерно дружество. Шоя и неговите връзки ще ги снабдяват със стоки на консигнация според уговорката, а Джейми ще го снабдява с европейски познания при шестмесечна отсрочка на плащането, което ще предостави време стоките да бъдат продадени и парите или да се върнат, или да бъдат повторно инвестирани в стоки серийно производство, а те в замяна щяха да съветват акционерното дружество какво да внася. Това доведе до обсъждане качеството на методите за серийно производство, от които всички те щяха да забогатеят.

— Шоя пита: Какво струва машина за сериъно пруизводству?

— Зависи какво ще произвеждат машините — отвърна Джейми.

— Джами-сама, той пита, моля, да кажеш какви стоки правят за продажба в Англия. Не сега, след три дни, моля. Ако шоя се съгласи, може би прави търговска компении и внесе машина за сериъно пруизводству в Нипон.

Джейми се усмихна.

— Серийното производство, машините и фабриката първоначално излизат скъпи. То не е като акционерното дружество, което предложих. Няма как да събера толкова много пари.

— Джами-сама, ти не тревожи, не тревожи за парите. Гиокояма може купи и продаде Йедо, ако поиска. — Хирага се усмихна мрачно, тъй като Джейми премига. — Шоя ти благодари, и аз ти благодаря. Моля, след три дни кажи какво прави и цената. Ще те изпратя до вкъщи.

— Няма нужда, благодаря.

Хирага се поклони, шоя се поклони, Джейми им отвърна с поклон и излезе. Навън бе паднала нощта.

— Чай, господарю? — попита шоя.

Хирага кимна, щеше да си тръгва, нуждаеше се от баня и масаж. Бе доволен от себе си, бе уредил всичко, само не бе получил предполагаемото възнаграждение от три коку за Джейми Макфей.

Шоя нареди да донесат пресен чай. Когато прислужницата излезе, той рече:

— Получих нови вести. С пощенски гълъб. Отами-сама, за господаря Йоши и за шиши. Сигурно искаш да ги чуеш.

— Престани да ме разиграваш! Разбира се, че искам да ги чуя. — Щом двамата останаха сами, Хирага взе да се държи надменно и като самурай, без да се усети. — Какви новини?

— Имало е нов опит за нападение срещу господаря Йоши.

— Мъртъв ли е? — попита Хирага, изпълнен с надежда.

— Не, Отами-сама, ето, моля, прочети сам. — С престорена кротост шоя му подаде къс хартия, същия, който по-рано бе показал на Райко и Мейкин: «Опитът за убийство на Йоши призори в село Хамамацу се е провалил. Самотният шиши убиец е съсечен от него. Дамата Койко също загинала при схватката. Предайте на Глицинията нашите искрени съчувствия. Ще получите още сведения, щом е възможно.»

Хирага го прочете и ахна:

— Кога е станало?

— Преди три дни, Отами-сама.

— Нещо друго?

— Все още не.

След като прочете съобщението, главоболието му сякаш се усили, мислите му се объркаха. «Койко е мъртва, още един шиши е убит! Кой? Щом тя е мъртва, какво ли става със Сумомо?»

— Уведоми ли къщата на Глицинията?

— Да, Отами-сама.

— Какво каза Мейкин?

— Тя, естествено, обезумя, Отами-сама.

— Какво друго знаеш, шоя?

— Казвам ти всичко, което засяга теб и шиши.

— Ами Кацумата и Такеда?

— Говори се, господарю, че са на път към нас, както вероятно и господарят Йоши.

— Кога се връща той? Променил ли е вече намеренията си? — попита той объркан. «Случайно ли е убита Койко при схватката, или Йоши е разкрил, че е свързана с нас, както и Мейкин?» — А?

— Не зная. Може би след около осем дни, Отами-сама. — Шоя забеляза безпокойството на Хирага и си помисли: «Да, ще се тревожи, разбира се, в голяма опасност е, но, ийе, колко е ценен този младеж! Съгласен съм, че е или би могъл да стане национално богатство. Ъкуиунерно дружеству — чудесна идея! Моят син от утре ще работи с този Джами гай-джин, ще изучи варварските обичаи и вече няма да се нуждая от Хирага, който ми създава само грижи и, о, толкова съжалявам, е обречен. Както и всички ние, ако не сме разумни.» — Отами-сама, виждам голямо раздвижване на войски около нас.

— Така ли? Какви войски?

— Бакуфу са подсилили трите най-близки оттук попътни спирки на Токайдо. И… също петстотин самураи са се разположили северно и южно от нас по пътя. — Капка пот се стече по страната му. — Анджо ни поставя в затруднено положение.

Хирага изруга — той също бе усетил, че напрежението се засилва.

— Какво чуваш, шоя? Кани ли се да ни нападне?

— Де да знаех, Отами-сама. Ако“ кажеш на Тайра за войските, навярно ще разберем какъв е планът на гай-джин.

— Ще обстрелват Йедо, всеки глупак го знае. — Хирага усети, че му прилошава при мисълта за неизбежната победа на гай-джин, макар че тя щеше да послужи на соно-джой, както нищо друго. — Тайро не ще може да предотврати… — Сърцето му подскочи и той млъкна.

— Освен, Отами-сама?

— Освен отговора от историята, обичайното решение: внезапно, брутално, изненадващо нападение, което да унищожи флотата им. — Хирага се учуди, задето сподели мисълта си и бе толкова откровен с такъв нискостоящ човек, макар шоя да бе умен, ценен съюзник, а скоро щеше да му стане и търговски партньор.

„Ийе — рече си той въпреки пулсиращото главоболие, — толкова неща не разбирам, светът се преобръща с главата надолу, всичко се променя, аз също, вече не съм самурай, макар да съм истински самурай. Това е заради тези отвратителни гай-джин с техните изкушаващи, гнусни, внушителни, алчни за производство идеи. Трябва да ги изхвърлим — соно-джой, соно-джой, соно-джой, — но още е рано. Първо сериъно пруизводству, първо да произведат пушки.“

— Шоя, изпрати всички съгледвачи, в случай че това е замисъл на Анджо…

— Съгледвачи, Отами-сама?

Хирага рече:

— Време е да престанем с надлъгването, шоя. Разбираш ли? Никакви игрички повече!

— Ще ти се подчиня във всичко, Отами-сама. Както обикновено, както съм…

— Справи се чудесно тази вечер, шоя. Щом чуеш нещо за Йоши или шиши, съобщи ми незабавно, моля те. — Хирага добави „моля“ по изключение.

— Бързо като ястреб, господарю.

— Лека нощ тогава — а, толкова съжалявам, забравих за възнаграждението на гай-джин. Той ме помоли да ти напомня.

Стомахът на шоя се преобърна. Измъкна от ръкава си малка кесийка — бе признак на лоши обноски да я даде направо на Джейми-сама.