— Ще споделите ли с мен тайните, които възнамерявахте да кажете на съпруга ми?

Той се усмихна с приятната си усмивка, очарован от нея, но поклати отрицателно глава.

— Не, госпожо, съжалявам — дори и да имах някакви.

Тя кимна, без да се обиди.

— Не го и очаквах, сигурна съм, че не бих ги разбрала, а освен това и така, и така нямаше да успея да ги използвам резултатно, нали? — Горнт се усмихна. — Но Тес Струан може, нали?

— Госпожо?

— Според съпруга ми, ако нещо се случело с него, вие сте щели да идете веднага в Хонконг, за да се споразумеете с майка му и да сключите с нея същия договор, който сте сключили с Малкълм. Той ми каза, че правите това, защото мразите Брокови, но не ми каза защо. — Тя се пресегна и си поигра със столчето на чашата си. — Тес Струан със сигурност ще използва сведенията ви, ако са верни, нали? Това е било във вторник, в деня, преди да се оженим.

Горнт само я погледна с приятно изражение на красивото си лице.

— Разбирам защо сте харесали на съпруга ми, Едуард, защо сте опасен враг и още по-опасен приятел.

Думите й го разсмяха открито и напрежението помежду им се стопи.

— Не и за вас, госпожо, кълна се. Никога.

— Ще видим. Толкова мостове ще трябва да преминем заедно с вас, защото, за Бога, както би казал съпругът ми, аз приех надеждите и мечтите му като свои собствени: че вие ще помогнете на компания Струан да унищожи Брокови веднъж завинаги. Навярно такива са и вашите надежди и мечти.

— Моите ли?

Анжелик отвори чантата си и извади листа, които бе намерила в тайното отделение на сейфа, приближи го към светлината, за да вижда по-добре, и зачете на глас:

— «Сключвам този официален договор с господин Едуард Горнт, джентълмен от „Ротуел“ в Шанхай: ако сведенията, които ми предостави, помогнат на компания Струан да разори „Брок и синове“, което да ги доведе до фалит през следващите шест месеца, от името на компания Струан гарантирам, че той ще получи при техния банкрут петдесетпроцентен дял в „Ротуел“, свободен от задължения и такси, че ние чистосърдечно ще му помогнем по всички възможни начини да получи необходимия му заем от банка „Виктория“, за да откупи останалите 50%, принадлежащи на Джеферсън Купър, като от тази дата за двайсет години компания Струан ще отстъпи на него и на всяка компания, която той лично ръководи, статут на най-облагодетелстван партньор при всякакви взаимно уговорени търговски сделки.»

Анжелик задържа листа така, че той да го види, но не му го даде.

— Носи дата от завчера, Едуард, подписано е, но не е потвърдена верността му.

Той не се пресегна да го вземе. Зрението му бе добро. Докато тя го четеше, бе разпознал подписа. «Без потвърждаване на верността то няма истинска стойност» — помисли си той. Мисълта му се мяташе от едно решение към друго, от един въпрос към друг, търсеше отговори.

— Е?

— Мога да потвърдя истинността на подписа на съпруга ми.

От изненада Горнт се обърка.

— Освидетелстване от страна на съпругата на подписа на съпруга й обикновено не е валидно.

— Да речем, че съм го освидетелствувала още тогава, преди да се оженим.

«Откъде, по дяволите, знае всичко това? — питаше се Горнт обезумял. — От Джейми? От „Небесния“? Тя е като един от новите парни валяци на Стивънсън.»

— Дори ако… дори ако документът е потвърден, той не обвързва Търговската къща.

— Да, но ще има стойност за Тес Струан, нали е договор със сина й. Нима не потвърждава, че вие сте работили тайно със съпруга ми, за да осъществите най-голямата амбиция в живота й?

— Може би, може би, госпожо. — Горнт се двоумеше. — Джейми одобрява ли документа?

— Той не знае за него. Никой, освен мен, не знае — рече му тя, уверена в думите си. «Защо иначе Малкълм ще го крие?»

Горнт замислено си наля малко вино. Забеляза, че тя не е докоснала чашата си.

— Предполагам — започна той деликатно, — че такава услуга ще изисква нещо в замяна, госпожо.

— Бих искала да побързате с «Буйният облак» с всички сили, както сте възнамерявали, и да се срещнете с Тес Струан. И да й занесете писмо от мен.

Горнт се ококори от изненада:

— Това ли е всичко?

— Не съвсем. Щом пристигнете в Хонконг — клиперът ще е там доста преди пощенския кораб, — трябва да отидете при нея, преди някой друг да й е съобщил трагичната новина за смъртта на съпруга ми. Изключително важно е вие да стигнете пръв при нея, да й кажете, че й носите ужасна новина, но също и тайни сведения, жизненоважна информация, която гарантира фалита на Брокови завинаги, която ще ги отстрани от търговията завинаги, и то бързо. — Анжелик пое дълбоко дъх. — Вярно е, нали?

— Да — потвърди тихо Горнт, вече нямаше защо да отрича.

— Второ, съобщете й, че Брокови са възнамерявали да убият Малкълм чрез Норбърт Грейфорт. Трето, че…

— Че какво?

— Нима не е истина? Това не беше ли част от намеренията на Тайлър Брок? Или на Морган? Разбира се, и Джейми е на същото мнение — той ще се закълне. Господин Скай ми разказа за дуела, останалото измъкнах насила от Джейми — каква е била причината. Норбърт не беше ли само пионка в убийството?

— Навярно — рече Горнт, поразен от нея. — Сигурно. Друго?

— И тъй. — Анжелик заговори по-тихо, но по-ясно: — Моля да й кажете, че заради мен й носите доказателствата за фалита на Брокови — на всяка цена наблягайте на това.

— Заради вас ли?

— Заради мен. Да. Подчертайте това. За мен е важно, а не е кой знае колко трудно за вас, и ще получите каквото поискате.

— Сигурна ли сте?

— Да. Кажете й, че сте били на път да забравите писмения договор със сина й, смятайки, че вече няма стойност. Но тъй като съм ви помолила, увещавала съм ви да се срещнете с нея вместо него, вие сте решили да побързате за Хонконг. — Тя се наведе напред. — Тези сведения… бързо ли трябва да се използват?

— Да — отвърна той.

— Наблегнете на това. Но преди всичко подчертавайте, че именно аз съм ви убедила да идете при нея, моята молба ви е убедила да се срещнете с нея и да й дадете доказателствата, за да разори враговете на Малкълм, а също и своите… че аз съм ви уверила, че тя ще зачете договора или ще ви предложи равностоен. И ще го направи. Тес Струан ще го направи, гарантирам ви.

— С вашия подпис?

— Това е първото нещо, което тя ще забележи, така че й го споменете предварително. Кажете, че Малкълм ме е помолил да потвърдя истинността на подписа му; доверил ми само, че това е търговски договор между двама ви, и аз съм го сторила пред вас, без да се замисля, в понеделник преди празненството. Не съм го прочела, нито съм питала какъв е. Накрая й съобщете, че й носите спешно писмо от мен, и й го дайте. — Анжелик вдигна чашата си. — Ако го прочете пред вас, съмнявам се, но ако го направи, искам да зная какво ще каже и как ще се държи.

Анжелик отпи втора глътка, облегна се назад и зачака, а очите й се впиха в неговите.

Изражението й все още не му говореше нищо.

— Какво пише в писмото?

— Прочетете го, ако желаете, преди да го запечатам — безгрижно добави тя, без да се обижда. — Това ще ви спести безпокойството да го отваряте.

Горнт трескаво се опитваше да си изясни каква загадка се криеше в жената насреща му.

— А как да съобщя новината за смъртта му — за вашата сватба и смъртта му и за всичко останало?

— Не зная, Едуард. Ще намерите начин да й го кажете.

Той изсумтя, поразен от дързостта й, не, не толкова от дързостта, колкото от коварството й. Очевидно целта на Анжелик бе да се сдобие с благоволението на Тес и по този начин да прекрати съществуващата враждебност и да предотврати всички съдебни дела, граждански или наказателни, които майка като Тес Струан, разкъсвана от страдание по загубата на сина си, би възбудила против нея — сегашният облог бе пет към едно, че Тес Струан ще го направи, две към едно, че ще спечели.

Няма значение, тази стратегия може да направи от Анжелик победител — би могла. Предпазливо, не точно както предлага тя, а много по-ловко той ще изпълни предложението на Анжелик, без да навреди на собствената си позиция, и ще осъществи своята сделка с Тес, която със сигурност би му дала всичко, което поиска — щом веднъж потресението от смъртта на сина й попремине и тя бъде в състояние да оцени чудовищността на неговите сведения и идеи.