— Добре ли е била направена операцията?

— О, да, отлично. Джордж го е зашил възхитително, по-добре от всеки лекар на негово място — увери я Хоуг и тя му повярва. — Разбираш ли, Анжелик, не можем да подменяме органите, а само да ги закърпим, в кухините се бе събрала гной, затова го болеше толкова, горкият момък — имал е и тежки поражения, които са му пречели да се изправи. Дните му бяха преброени — тъжно добави лекарят. — Въпреки това съм сигурен, че благодарение на теб последните му дни бяха най-щастливите — един мъж може само да мечтае за това.

На плочата пред камината падна въглен. Анжелик погледна към него. Живият въглен трепна, премигна и угасна „Точно като моя Малкълм, горкичкия ми мъж, горкичкия ми любим.“

— Тъжно — рече тя с лице към огъня, — толкова тъжно.

Хоуг мислеше за нея, за себе си и за Арджуманд, която за него сякаш се бе преродила в Анжелик. „Лесно е да се реша сега, след като споделих с нея за Арджуманд“ — помисли си той. Лекарят нервно допи чашата си.

— Може ли?

— Разбира се. Моля.

Хоуг си наля съвсем малко.

— Всъщност исках да те видя заради погребението. Навярно ще успееш да изпълниш волята на Малкълм.

— Какво?

Той отново седна срещу нея.

— Да го погребеш в морето като дядо му, както е пожелал, както самата ти искаш. Мога да ти помогна.

— Как?

Хоуг изтри челото си.

— Ще идеш при Сър Уилям, ще кажеш, че се подчиняваш на неизбежното и колкото и да не одобряваш решението му, ще разрешиш тялото да бъде изпратено в Хонконг. Утре ние, Бабкот и аз, официално ще отнесем ковчега на борда на „Буйният облак“ от Канагава, където се намира в момента. Ти ще изпратиш ковчега официално, ще заявиш, че не можеш да понесеш пътуването с него на „Буйният облак“, но че ще тръгнеш с пощенския кораб вдругиден, когато той отплава за Хонконг. Всички ще са доволни.

— А ковчегът празен ли ще бъде? — попита Анжелик развълнувано.

Хоуг поклати глава, челото и челюстите му блестяха на светлината от камината.

— Не. В него ще има тяло, но не неговото, а на един рибар кореец, който умря в Канагава тази сутрин в клиниката. Междувременно тленните останки на Малкълм се намират в друг ковчег и все още тайно ще са в Канагава. Ако Джейми е с нас, би могъл да закара катера там утре вечерта, ще излезем в открито море и ако успеем да убедим Туийт да извърши богослужение, Малкълм ще бъде погребан, както ти желаеш. На следващия ден взимаш пощенския кораб и ще си остане скрито-покрито — стига всички да се закълнат, че ще пазят тайна.

— Толкова много „ако“ — прошепна Анжелик, а сърцето й биеше лудо.

— Повече, отколкото си представяш. — Той попи челото си, буца бе заседнала на гърлото му. — Беше само… Хрумна ми преди малко. Не съм дообмислил, може би е неуместно, но исках да ти помогна. Със или без помощта на Джордж ще осъществя първата част: размяната на телата. Ти трябва да свършиш останалите неща. Навярно ще успея. Зная ли — добави той колебливо. — Не ме бива да пазя тайни. Прости ми, но се налага да решим сега дали… да се върна в Канагава довечера, докато Джордж вечеря тук. Какво мислиш?

Тя изхвърча от стола си и го прегърна. Той сякаш потъна в уханната й нежност и благодарност.

— Нека опитаме… и благодаря ти… благодаря ти…

— Искали сте да ме видите, госпожо? — каза Горнт.

— Да, моля ви, влезте и седнете. — Анжелик седеше до еркерния прозорец в кабинета на тай-пана, обзаведен с кресла, дъбова маса и бюфет. Чен чакаше разпореждания.

— Разрешете отново да ви изкажа съболезнованията си. Ако мога да направя нещо за вас, само ме помолете, госпожо.

— Зная и ви благодаря, Едуард. Да, можете да ми помогнете, всички се нуждаем от приятели. Радвам се, че следствието е приключило, както подобава — заслужавате медал. Много смело от ваша страна, искам да ви благодаря заради Джейми. Не зная какво бих правила без него. — В огнището гореше силен огън и чудесните завеси от тайландска коприна ги отделяха от нощния мрак. Чен се приближи до отворената бутилка в кофичката с лед. — Съпругът ми казваше, че обичате шампанско?

— Да, госпожо, да, обичам го. — Горнт си мислеше за следствието и за възхитителното заключение да сложат край на опасния случай с Норбърт. Следователят Хевънли Скай с право носеше прякора си „Небесния“.

Анжелик махна на Чен, който наля две високи чаши.

— До дже — благодаря. — Горнт пое чашата си.

Чен го зяпна, сякаш не го бе разбрал, презирайки този нахален чуждоземен дявол още повече, задето се осмелява да говори на цивилизован диалект. Анжелик му нареди:

— Чен, чакай отвън. Ако ми потрябваш, ще ти позвъня, хей? — Тя посочи сребърната камбанка на масичката.

— Да, госп’жица.

Тя го изгледа свирепо:

— Тай-тай.

— Да, госп’жица тай-тай.

Чен излезе, доволен от малката си победа. Слугите бяха свикали среща, която той бе ръководил. А Ток, съвсем обезумяла, бе поискала да извикат гадател, който да урочаса тази „Владетелка на смъртоносен канал“, но той бе възразил: „Не, не бива, пък и това не е така.

Смъртта на господаря не е нейно дело. Господарят се ожени за нея и ни накара да я наричаме тай-тай в негово и нейно присъствие. Нека първо я наричаме «госп’жица», после «госп’жица тай-тай», докато Славния Чжан не реши въпроса. Изпратих му спешен подробен доклад, който вече се намира на борда на «Буйният облак».

— Salut, Едуард.

— За ваше здраве, госпожо!

Тя едва близна от чашата, но той отпи с наслада.

— Шампанското е извор на живот за мен — рече той, като мигновено съжали за думите си. — Никога не мога да си го позволя, освен в празнични случаи.

— Аз също обичам шампанско, но тази вечер не ми се пие. Но скоро ще сте в състояние да си позволите всичко, което поискате, нали? Съпругът ми казваше, че вашите дела ще се подобрят извънредно много и сте споделили много тайни с него — за взаимна изгода.

— Така ли? — Думите й го завариха неподготвен, защото той и Малкълм се бяха уговорили да не казват никому. Ами Норбърт? Норбърт не влизаше в сметката, просто бе объркал врага, а Норбърт винаги е бил враг.

— Тайни ли, госпожо?

— Той ми каза, че ви харесва и ви се доверява, както и аз, че вие сте човек, който може да пази тайни, както и да ги научава, и който знае цената на старите приятели — в китайския смисъл.

— Вярно е. Аз също го харесвах и му се доверявах.

— Джейми разправя, че сте си запазили място на «Буйният облак».

— Да, госпожо, така е.

— Съпругът ми каза, че възнамерявате да му дадете важни сведения как да разори Брокови. Щели сте да му ги кажете вчера сутринта след… Едва вчера ли беше? Сякаш е минала цяла вечност — за Малкълм беше цял живот, горкият Малкълм.

Горнт въздъхна, тъжно му бе за нея.

— Да. Разрешете да ви кажа, че сте се променили, госпожо. Различна сте. Без да ви изглеждам нахален и безсърдечен, уверявам ви, че промяната много ви отива.

— Десет хиляди пъти предпочитам съпругът ми да е жив и да не съм се променила. — Собствената й откровеност я изненада, макар, както и на Малкълм, винаги да й бе лесно да разговаря с Горнт. — Още не съм сигурна дали промяната ми харесва. Да пораснеш толкова бързо е, как да се изразя — болезнено плашещо.

Анжелик се изправи и повторно напълни чашата му, после премести кофичката с изстуденото шампанско на масата, по-близо до него.

— Благодаря. — Присъствието й го вълнуваше повече от всякога.

— Реших да не пътувам до Хонконг с клипера.

— О, да, госпожо, според мълвата не искате отново да се качите на борда му заедно с тленните останки на съпруга си. Щели сте да пътувате с пощенския кораб. — Щом бе чул това, за по-сигурно се бе срещнал с агента, за да си запази място, но всички каюти вече бяха заети. Прокле се и се опита да намери Джейми, но той не бе в сградата. — Разбирам защо не искате да пътувате с «Облака».

Ръцете й лежаха спокойно в скута, гласът й бе тих и овладян.