— На катера ли? Защо, Малкълм, защо, за Бога?

— Още една изненада: ще вечеряме на „Буйният облак“ и ще пренощуваме там, а утре те чакат още изненади, много-много, ще обмислим и медения си месец. Тръгваме след час и няма нужда да се преобличаш, наредих на А Со да ти приготви малко дрехи и те вече са на борда. — После се обърна към Джейми: — Трябва да тръгваш ли? Какво става?

— Имах среща с Горнт и от вълнение забравих. Той ме чака в преддверието ми. Помолил е Варгас да предаде и на двама ви поздравления — неговите и на Норбърт.

— Благодари му от мое име. Почакай ме за малко.

— И от мое, Джейми — рече Анжелик.

— Разбира се, госпожо Струан. — Макфей се опитваше да привикне с новото обръщение; струваше му се трудно и изкуствено, двете думи извикваха духа на Тес Струан, а тия дни всеки път, щом се сетеше за нея, ставаше раздразнителен. Като чу за сватбата, му стана ясна връзката с адмирала, с писмото на Малкълм до „Гардиън“ и снощното му изявление, дори денят на дуела съвпадаше неслучайно. „Женени! О, Боже мой!“

Последиците за Малкълм щяха да са огромни. За самия него нямаше никакво значение, след като се бе помирил с Малкълм и със себе си. Макфей се съмняваше, че някога ще се помири с Тес Струан, макар че тя бе ревностен член на семейство Струан, в същото време бе наследила отмъстителността на баща си, безмилостната му потребност да отмъщава. Той бе свидетел как се бе нахвърлила върху боцмана на лодката, която се бе преобърнала, и близнаците на втория й син се бяха удавили. Тя го бе обвинила в убийство, бе поискала да го обесят. Съдът го обвини в небрежност, причинила непредумишлено убийство, и му присъди максималното наказание от десет години тежък труд в хонконгския затвор, където никой не оцеляваше. Небрежност ли? „Едва ли“ — бяха си помислили Макфей и повечето хора тогава — според тях бе просто нещастен случай, тъй като през този годишен сезон бурите връхлитаха най-непредвидено. Но тя беше Тес Струан от Търговската къща. „Всъщност грешката на боцмана — мислеше си той — бе, че той оживя, а децата загинаха.“

— Анжелик — започна Струан, — защо не се освежиш, и аз възнамерявам да направя същото и ще тръгнем след час. Просто имам да реша някои неща с Джейми. — Целунаха се и тя излезе. Малкълм на кантонски нареди на Чен да приготви гореща вода за съпругата му и за самия него. — После ще се качим на „Буйният облак“. Всичко ли е приготвено?

— Да, господарю.

— Добре, а вие тримата е най-добре да си мълчите като прилепи и да сте доволни като прасета в кочина! — Струан любезно се обърна към Тайърър на английски: — Филип, ще ни извиниш, нали? С настъпването на утрото ще започнат безконечни празненства, сватбен обяд и така нататък с официалните покани. Моля те, предай на Сър Уилям моите поздрави и не споменавай на никого, че ще сме на „Буйният облак“ тази вечер — дори на Сър Уилям. Не искам пияници да обикалят край нас цяла нощ, искаме да останем насаме, нали разбираш?

— Напълно. Още веднъж те поздравявам. — Тайърър се радваше да си тръгне. Предстоеше му да се срещне и с Хирага и да довърши новата, рязка нота до тайро Анджо, преди да иде при Фуджико. След сутрешния военен съвет между Сър Уилям и Сьоратар, с негова помощ и с помощта на Андре, на който бяха уговорени последните подробности по предстоящото обстрелване и наказателната акция срещу Йедо, Андре му бе прошепнал: „Фуджико жадува да те види, всичко е уредено. Тя дори настоява да ти поднесе японска гощавка, така че върви гладен и жаден, но не забравяй да се държиш твърдо.“

След като останаха насаме, умората на Малкълм си пролича донякъде.

— Джейми, налей ми, ако обичаш. Благодаря. Всичко наред ли е?

— И за довечера, и за утре. А Ток и А Со са на кораба със сандъците, Чен ще тръгне с теб и госпожа Струан. Доколкото ми е известно, никой, освен тях, Стронгбоу, аз и сега Филип не знае, че ще спите на „Буйният облак“.

— Добре. Грешка беше, дето Филип научи. Но няма значение — рече Малкълм. — Поотпуснах се, но всичко ще е наред. Той няма да се раздрънка. Какво иска Горнт?

— Само да уредим последните подробности. — Макфей го погледна. — Твоята сватба няма ли да промени нещата?

— Може би. Стига Норбърт да се извини.

— Горнт искаше да поговорите насаме, ако намериш време.

— Добре. Кажи му, че това е всичко — и нека първо аз да се срещна с него, а?

Горнт изпълни стаята с приветливостта си. На Малкълм му се стори, че вижда много стар приятел.

— Шампанско?

— Благодаря ви, тай-пан. Мога ли да ви поздравя?

— Можеш. Наздраве!

— И за ваше здраве, сър.

— Съжалявам, но се налага да побързаме, утре ще разполагаме с повече време. Какво става?

— Исках да ви кажа насаме, че господин Грейфорт възнамерява утре да приеме вашето помирение. Дуел няма да има.

Струан се усмихна.

— Това е най-добрата новина, която… не, втората добра новина за деня!

— Да. — Лицето на Горнт се изопна. — Стига наистина да смята така.

— А?

— Мисля, че трябва да сте подготвен за подлост. Съжалявам, че ви поливам със студен душ в такъв щастлив ден, но исках да ви предупредя. Сигурен съм, че той ще си промени намеренията.

Малкълм го наблюдаваше, после кимна спокойно.

— От Норбърт и от всички Брокови ние очакваме подлости вместо закуска. — Чашите им се докоснаха. — Наздраве — за богатство и щастие!

Малкълм забеляза нещо особено у Горнт, което не можа да предусети.

— Все още ли възнамерявате утре сутринта да ми дадете документите, от които се нуждая?

— О, да. — Горнт се изправи. — А моят договор?

— Готов е. Утре ще го потвърдя с подписа си.

— Благодаря. До утре и още веднъж честито.

Малкълм отново по-скоро усети, отколкото видя странното му настроение.

— Очаквате го с нетърпение, както и аз.

Горнт впери поглед в него.

— Да. Предстои още един славен ден — край и начало.

На горния етаж Анжелик стоеше пред огледалото, без да вижда нищо, и несъзнателно си играеше с пръстена с герба. За първи път днес бе останала сама, уединена в своята стая със заключена врата, и щом седна, я връхлетя цял рояк неочаквани истини и парадокси: всичко се бе случило толкова бързо. Бе омъжена, но не бе го очаквала да стане по този начин — на борда на кораб; бе се надявала, бе се молила, но не и се вярваше, че ще е възможно — толкова много прегради стояха помежду им; омъжена, но не пред Бога, омъжена за младеж, на когото бе хвърлила око, когото енергично преследваше и го насърчаваше да я преследва; за мъжа, когото обожаваше, но го бе измамила — изнасилването не стана по нейна вина, наложи се да пометне, а обиците бяха единственото й спасение. Можа да спаси живота си, тъй като опази всичко в пълна тайна, но все пак бе измама.

Този човек ме обича до забрава, рискува всичко, а аз откраднах от него, излъгах го и ще легна в брачното ложе опетнена и въпреки това…

На път към брега на три пъти понечих да му разкажа.

Не е вярно, понечих да му разкажа част от нещата — само за обиците, но всеки път въодушевлението му ме завладяваше и ме възпираше. Той ме засипа с истините за майка си и писмата и, за Скай, за отец Лео и за английския свещеник, за адмирала и за Сър Уилям — как са му попречили, но накрая ги надвил… „Аз спечелих, моя ненагледна съпруга. Спечелих тебе и вече никой не може да те откъсне от мен…“

Бяха се прегърнали и проронили сълзи от възторг в обятията си.

„Бог ми е свидетел, зная, че ако бях започнала, той щеше да бъде съкрушен, а започнех ли да разказвам, щях да споделя всичко. И щеше да умре, горкичкият ми, толкова е порядъчен. Защото той наистина е най-порядъчният мъж в живота ми. Сега зная, че го обичам, инак нямаше толкова да се старая и да преодолея такива спънки. Обичам го и все пак…

Какво да правя?“

Анжелик видя отражението си, вперило поглед в нея. Не се харесваше толкова разголена и сведе поглед. Видя, че върти пръстена насам-натам, както правеше Андре с неговия. Пръстенът на Малкълм беше златен, тежък. Гербът на Струанови бе изгравиран отгоре: шотландският лъв, преплетен с китайския дракон. „Това символ на доброто и злото ли е?“ — запита се тя и внезапно потръпна.