Покрай новите въпроси в Пияния град станаха няколко сбивания, а един бар изгоря до основи. Говореше се, че отец Лео е получил удар и лежи проснат пред своя олтар; за преподобния Туийт се предполагаше, че в същия момент беснее при Сър Уилям, а в клуба Лънкчърч и Грим — неизбежни противници — бяха започнали да се бъхтят и както обикновено бяха изхвърлени на улицата.

Малкълм и Анжелик се намираха в каютата на своя катер. Пред тях беше техният вълнолом; хванати за ръце, те видяха, че там се събира весела група от доброжелатели, предвождана от Джейми Макфей. Обещаното лошо време се размина с малко дъждец късно следобед. Вятърът все още духаше, небето бе заоблачено, но това не охлади врявата при посрещането им.

— Пристигаме, госпожа Струан. — Малкълм силно прегърна Анжелик.

Тя го целуна и прошепна:

— Да, скъпи ми съпруже. О, Малкълм, всичко звучи толкова забавно, необичайно, толкова великолепно. Не е сън, нали?

— Макар че и на мен ми изглежда като насън.

Катерът изви във вълнението, лашна ги един към друг сред всеобщия смях и се извъртя успоредно на кея, посрещнат от възгласи и викове. Това бе най-чудесното акостиране, което боцманът някога бе правил.

— Живо по въжетата, момчета — нареди той, но нямаше нужда, тъй като нетърпеливи ръце дръпнаха въжетата за теглене към кнехта и моряците се струпаха да им помогнат.

— Поздравления, тай-пан, госпожо Струан — изкрещя Джейми сред възклицанията, които се чуваха през Хай стрийт, вътре в клуба. Салонът тутакси опустя и всички се струпаха, свалиха шапките си; дори госпожа Лънкчърч и госпожа Грим бяха там и също ликуваха.

Горнт и Норбърт Грейфорт наблюдаваха от горните прозорци на своята сграда. Пред всички къщи стояха ококорени китайски прислужници, а самураите озадачени се събираха при Северната порта. Посланиците и персоналът им се измъкваха от легациите: Сър Уилям с каменно лице, придружен от усмихнатия Филип Тайърър и от Микълмас Туийт — навъсен и вбесен; Сергеев сияеше и поздравяваше пламенно, Дмитрий крещеше поздравления и размахваше американско знаме, а Сьоратар и Андре се разкъсваха между въодушевлението, че се е стигнало до сватба, и яростта, че Анжелик не се е посъветвала с тях.

— Андре, доведи я колкото е възможно по-скоро. Господи, глупавата gamine69 трябваше да ни посвети в тайната — твоя е работата да я контролираш! — рече Сьоратар с кранчето на устните си, като ентусиазирано замаха с ръка, тъй като Анжелик бе уловила погледа му и го приветстваше. — Струан трябва доброволно да признае Наполеоновия кодекс, и то веднага, погрижи се за това! Един Господ знае какви мръсни номера ще се опита да направи Уилям все едно дали е за или против. Каквото и да каже той, нашата позиция е, че сватбата е законна, но ще настояваме да бъде потвърдена според френските закони! Доведи отец Лео, той ще извърши истинската им венчавка следващата седмица… Мои Dieu, виж ги тия кретени!

Тълпата се нахвърли върху Анжелик и Струан. Все по-трудно им бе да си проправят път през навалицата, всички до един искаха да целунат булката, това било тяхно право, а останалите им пречеха и врявата нарастваше.

Анжелик изпадна в паника. Това повиши напрежението у близкостоящите. Тълпата я вдигна и повлече, Струан се мъчеше с бастуните си да я опази, а Джейми грубо си запробива път през навалицата; някой замахна с юмрук и се започна опасна схватка. Сър Уилям извика на моряците часови:

— Вървете и им разчистете пътя, побързайте, за Бога, че ще ги смачкат! — Четиримата мъже затичаха. — Филип, наглеждай ги и доведи Струан в кабинета ми на часа.

Сержантът изрева:

— Хей, народе! — и дяволът, който понякога обладава тълпата без очевидна причина, изчезна. Тихо, но твърдо той взе да разчиства път. — Дръжте се, както трябва, направете място, на дамата!

Подчиниха му се и Струан се добра до девойката:

— Добре ли си, Анжел?

— Да, да, любов моя. — След като й направиха място, уплахата й се изпари. Тя оправи шапката си. Перото й се бе счупило. — Виж какво става!

— Ето, нека ви помогна — важно предложи Тайърър, като отстраняваше околните. — Вие продължавайте да се разпръсвате, изплашили сте я до смърт. Добре ли си, Анжелик, а ти, Малкълм?

— Естествено — отвърна Малкълм. Сега тя беше в безопасност, а той държеше бастуните си и отново изпита щастие. Провикна се: — Благодаря, че ни посрещнахте! Черпнята е за сметка на Търговската къща, барът на клуба ще е отворен и ще остане отворен до нови разпореждания!

Всички хукнаха към клуба. Скоро останаха само Малкълм, Анжелик, Макфей и Филип Тайърър. И киселият Микълмас Туийт:

— Господин Струан, церемонията е напълно незаконна и съм длъжен да ви предупредя…

— Може би сте прав, преподобни, но на мен ми съобщиха друго, господине — рече Струан твърдо; вече бе измислил план за Туийт, друг за отец Лео и трети за Сър Уилям. — Независимо от всичко вярвам, че има щастливо разрешение. Заповядайте в моя кабинет утре по обяд? Храмът Господен ще бъде удовлетворен, господине, бъдете сигурен! — После прошепна на Джейми: — Отклони му вниманието — и покани останалите: — Напред към компанията, колкото можете по-бързо.

Наложи се да се проврат през двете редици от скитници, а след това Анжелик изсъска:

— Филип, побързай! — Тя се затича напред с него, за да избегне отец Лео, който бързаше към тях по улицата, доколкото му позволяваха угоеното тяло и расото му.

Най-сетне влязоха в преддверието. Почти целият персонал се бе строил там с Варгас начело; Чен се усмихваше изцъклено. Анжелик прихна нервно:

— Не исках да разговарям с него!

— Защо не? — Филип сияеше. — Ти си омъжена и това е факт. Поне Сър Уилям газ пикае, откакто научи, ругае военноморския флот, Кетърър, Марлоу… И тъй, ето те омъжена. Всичко на всичко искам да кажа „Поздравления“ и мога ли да целуна булката? — Той не дочака и я целуна като брат, тя го прегърна и въздъхна облекчено.

Влязоха Струан и Макфей.

— Заключи — нареди Малкълм. С помощта на Варгас Макфей се подчини, учтиво, но твърдо избута няколкото упорити търговци навън и бутна резето. В същия миг отец Лео се изкачи, натисна дръжката, после заудря, сякаш това не бе врата, а двери на катедрала.

Но никой не му обърна внимание, всички влетяха в кабинета като ято немирни деца и се тръшнаха по столовете. С изключение на Малкълм.

— Шампанско, Чен. Благодаря ти, Варгас, ще се видим по-късно — надвика той поздравленията им и добави на кантонски на Чен: — Отвори виното, малко дискретно.

Джейми Макфей затвори вратата и потъна в последния стол.

— Аййиая — гласът на Малкълм избълбука като виното. — Не мислех, че ще стане така. Филип, отново ти благодаря за добрите пожелания, на теб също, Джейми. Добре ли си, Анжел?

— Да, господин Струан, великолепно, благодаря.

Тайърър се обади:

— Това е чудесна новина, Малкълм. А, между другото, ще можеш ли да се срещнеш със Сър Уилям веднага, щом е възможно?

Начинът, по който той изрече думите — така колебливо, така сухо, след като всички разбраха, че са го навикали с цяло гърло, — предизвика внезапна тишина. Изведнъж всички прихнаха истерично.

— Утре следобед, с удоволствие — заяви Малкълм. Скоро чашите им се напълниха и още по-бързо се изпразниха и пак се напълниха. Разговаряха гръмогласно и никой никого не слушаше. Вратата се открехна. Варгас направи знак на Макфей и му прошепна нещо. Джейми кимна.

— Ще дойда след малко. Тай-пан, ще ме извиниш ли? А има и съобщение за Анж… за госпожа Струан: господин Сьоратар иска лично да й изкаже поздравленията си в Легацията и… свещеникът иска да се срещне с вас за момент.

— Джейми, първо си допий чашата. Варгас, изпрати съобщение на Сьоратар, че ще го впиша на първо място в списъка, но по-напред кажи на отец Лео да дойде тук утре в 5 следобед, тук — в кабинета ми. — Варгас изчезна. Малкълм забеляза сянка по лицето на Анжелик. — Аз ще се срещна с него, Анжел, не е нужно ти да го правиш и до неделя вечерта всичко ще се оправи, обещавам ти. Всичко е в мои ръце. Щом се стъмни, ще се качим на катера.