За да отклони вниманието си, започна енергично да четка косата си, но и това не помогна. Мрачните мисли я връхлетяха отново, все по-бързо и по-бързо… и мисълта за него.

Тя почувства, че й призлява, и притисна с ръце слепоочията си.

— Недей… Бъди силна… Бъди силна, ти си сама, трябва… — Стоновете й спряха, тъй като нова мисъл заличи предишните. „Но ти не си сама — рече Анжелик на глас. — Вече сте двамата с Малкълм и той се нуждае от теб… Двама сте, ти и Малкълм, той се нуждае от теб, Малкълм ти е съпруг…“

Тази представа завладя съзнанието й, изпълни го и в този миг Анжелик го чу как радостно й вика от долния етаж:

— Анжел, побързай, време е да тръгваме… побързай!

Тя бавно отиде и коленичи пред малката Дева Мария и изля цялата си душа: „Пресвета Майко, прости на мен — грешницата. Прегреших страшно и те моля за прошка. Прегреших сериозно и живея в постоянна лъжа, но се кълна да бъда най-добрата съпруга, защото обичам този мъж с цялото си сърце, както обичам Теб…“

— Колко ми е приятно, че те виждам, Райко-чан — каза Мейкин с усмивка и коленичи срещу нея. — Не съм те виждала толкова отдавна. — Тя беше мама-сан на къщата на Глицинията и на Койко, двете се намираха в най-недостъпните покои на Райко.

— Да, благодаря ти, чест е за мен — отвърна Райко. Беше й приятно да посрещне старата си приятелка, макар да бе малко изненадана, че Мейкин с такава готовност се отзова на поканата й за обсъждане на делата им. — Моля, почерпи се, змиорката е изключително крехка. Саке или от коняка на гай-джин?

— Първо саке, моля. — Мейкин го пое от една вежлива прислужница. „Работите й сигурно вървят добре“ — помисли си тя, забелязала скъпите украшения в тази уединена, надеждна къща зад зидовете на Трите шарана.

— Времената са трудни, но за щастие гай-джин почти нямат представа за стойността на парите и макар да са толкова отвратителни, жътвата е богата, а разходите за гореща вода, чисти кърпи и парфюми незначителни. — Двете жени се засмяха. Гледаха се и се изчакваха.

Мейкин опита суши. Бе изключително вкусно — и тя започна да поглъща огромни за такава дребна жена количества. Пътното й кимоно умишлено бе повече от скромно. Всеки щеше да я вземе за съпруга на дребен търговец, а не за една от най-богатите мама-сан в Йедо, собственичка на най-скъпата в града Къща за удоволствия в най-голямата Йошивара в страната — напълно възстановена неотдавна и подновена след миналогодишния пожар; мама-сан на десет от най-надарените гейши, двайсет от най-прекрасните куртизанки, а също и собственичка по договор на Койко Лилията. Тя огледа потайната светая светих на Райко, отредена за по-особени случаи, възхити се на неповторимите коприни, възглавници и татами, побъбри, докато ядеше, чудейки се каква ли е причината да я поканят.

Когато привършиха с храната, Райко отпрати прислужничките и наля две чаши от най-добрия си коняк.

— За здраве и за пари!

— За пари и за здраве! — Досега Мейкин не бе опитвала такова първокачествено питие. — Гай-джин си имат своите добри страни.

— В областта на вината и силните напитки да, но хич ги няма в надареностите им — заяви Райко дълбокомислено. — Моля те, позволи ми да ти подаря една бутилка. Един от клиентите ми е фурансу.

— Благодаря ти. Радвам се, че работите ти вървят толкова добре, Райко-чан.

— Можеше да е и по-добре.

— А Хиноде? — попита Мейкин; по договор тя получаваше половината от цената й. Когато Хиноде я посети за пръв път, тя бе настанила момичето при една братовчедка, мама-сан в друга нейна къща. По-късно случайно бе чула за особената и крайно необикновена молба на Райко за специален вид момиче. Лесно се споразумяха — Райко беше нейна стара приятелка, знаеха се от години и се доверяваха една на друга още от времето, когато заедно бяха мейко, а после и куртизанки. — Уговорката продължава ли да е задоволителна?

— Имам още една вноска за теб, макар че мъжът се бави.

Мейкин се засмя.

— Не се учудвам. Много те бива да се пазариш. — Тя се поклони с благодарност.

— Той обещава по-голяма сума след няколко дни. Може би още един чифт обици.

— О! — Мейкин с печалба за себе си се бе отървала от предишната си съдружничка. — Това излезе доста сносна сделка. — Плащането на клиента по договора на Хиноде бе повече от достатъчно да покрие всички разходи най-малко за една година. — Как е тя?

Райко разказа за първата и последвалата я среща на затаилата дъх от любопитство жена.

— Има право да го нарича Звяра — рече Мейкин.

— Той не е лош човек. Мисля, че болестта го подлудява от време на време. Тя поне знае най-лошото и го приема като своя карма.

— Мога ли да попитам, има ли… има ли някакви признаци вече?

— Не, нищо. Но Хиноде всеки ден ме кара да оглеждам частите, които не може да види сама и с огледалото.

— Странно, Райко-чан. — Мейкин нагласи един от гребените в косата си по-добре. — Ако се появи нещо, то няма как да се скрие; дали Хиноде ще поиска да се прободе?

Райко сви рамене.

— Знае ли човек.

— Тя каза ли ти защо е приела тази карма?

— Не. Нищо. Тя ми харесва, но почти не мога да й помогна. Да, странно, че отказва да ни разкрие, нали? — Райко отпи от коняка, омаяна от топлината, която се разля по жилите й и от рядкото удоволствие да гощава своята най-стара и най-предана приятелка. Двете бяха неразделни като мейко, на млади години бяха любовници и винаги си споделяха всички тайни — и най-поверителните. — Тази вечер той ще я посети. Ако желаеш, погледай ги малко.

Мейкин се изкиска.

— Отдавна съм престанала да се интересувам и вълнувам от изпълненията на другите, все едно дали са яростни или страстни — дори и на добре надарените гай-джин. — Тя беше много щастлива, че е със старата си приятелка, та да й разкаже за скръбната участ на Геко и Шин Комода, за което бе настояла да научи, преди да я изпрати тук.

„Когато Хиноде умре, Райко-чан, ще ти кажа и заедно ще си поплачем за мъките, които ние жените трябва да понасяме. Дотогава ще пазя тайната на Хиноде, както се договорихме, няма да издам името на сина й и къде е бил изпратен.“

Усети, че се сгрява — обичаше тайните и игрите на живота.

— Значи Хиноде е свикнала. Добре. А сега?

— Сега — Райко понижи гласа си. — Имам важни сведения за бойните планове на гай-джин.

Мейкин пламна и се напрегна като другата жена.

— Срещу Йедо ли?

— Да.

— Сигурно са ценни, но, толкова съжалявам, тази вест е опасна, и то много.

— Да, и още по-опасно е да се продаде, макар че ще е много ценна за определен човек.

Мейкин избърса капчицата коняк, която можеше да е и пот.

— А щом веднъж такава вест бъде купена и излезе, вярна или невярна, обикновено хвърчат глави.

— Наистина. — Райко разбираше опасността, но бе развълнувана, както никога преди. Никога не бе попадала във водовъртежа на политиката на Йедо, но близостта с Хирага и наученото от него за шиши — и тайните, които шоя й бе разказал за него и за Ори — бяха породили у нея интерес. Както и връзката й с Фурансу-сан, чрез когото научаваше за гай-джин; любопитно, че те бяха изворът на цялото й богатство и в същото време врагове на свещената Земя на Боговете. И заради отвращението й към Бакуфу и Анджо, който бе убил другата й някогашна приятелка Юрико, мама-сан на Четиридесет и седемте ронини, задето бе подслонила шиши.

Райко трепереше при мисълта, за собствената си глава, побита на кол, страхуваше се, но изпитваше въодушевление. Юрико вече бе обезсмъртена в укийо-е гравюри на Свободния свят, бе станала новата любимка на гейшите и скоро дори щеше да се представи пиеса Но70 с нея като главна героиня.

— Права си — прошепна тя, — но определени сведения си струват риска. И ако… ако имах важни поверителни сведения за това… какво замислят висшите власти срещу гай-джин, навярно ще мога да го използвам за наша взаимна изгода. — Пот се бе събрала по крайчеца на натруфената й перука. Тя я избърса с розова книжна салфетка. — Горещо е, нали?