Церемонията навярно щеше да е недействителна за неговото обкръжение, ала все едно; затова пък щеше да е валидна за Анжелик. Тя ще сподели брачното им легло с чиста съвест. Първоначалната буря в Хонконг щеше да отзвучи и майка му щеше да склони, а дори и да не го стореше, щом станеше пълнолетен през май, една надлежна церемония би оправила нещата.

Малкълм отвори очи. Отец Лео бе потънал в неразборията от латински фрази. Молитвата продължаваше, последвана от благословия. Щом свърши, пасторът се изправи на крака, а очичките му, подобни на зрънца кафе, блестяха над мургавите му скули.

— Моля, позволи ми да ти поднеса шерито, за да ти спестя болката. В края на краищата вече съм и твой слуга — рече отецът приветливо. — Как са раните ти? Как се чувстваш?

— Прекрасно. И тъй… — Езикът на Малкълм не се обръщаше да го нарече „отче“. — И тъй, за венчавката бих…

— Ще стане, сине мой. Ще бъде великолепна, обещавам. — „Колко прекрасни са делата Божии — помисли си отец Лео. — Удържах думата си пред френския посланик. Сам Господ прати горкото момче при мен.“ — Не се тревожи, сеньор. Такава е била волята Божия, да помолиш мен, и това ще се извърши в името на славата Господня. — Отец Лео му поднесе пълна чаша, сипа и на себе си, като разля малко. — За твоето бъдещо щастие и Божията милост. — Отпи и седна, преливащ от доброжелателство на същия стол, заеман допреди малко с такава решителна неприязън, та Малкълм съвсем се обърка.

— И тъй, вашата венчавка ще е най-хубавата, най-многолюдната до днес. — Свещеникът се впусна в описание с толкова ентусиазъм, че Струан изпадна в униние; щеше му се тази временна венчавка да се пази в тайна. — Ще се сдобием с хор и орган, с нова покривка за олтара и сребърни потири, това обаче са подробности, сине мой, нека първо обсъдим чудесните си планове. Ето, да речем, децата ви, те ще бъдат спасени, ще бъдат католици и ще се отърват от Чистилището и от вечните мъки на Ада!

Малкълм се изкашля многозначително.

— Да. Е, венчавката трябва да стане другата седмица, най-добре във вторник.

Отец Лео премигна.

— Но предстои твоето покръстване, сине мой. Това ще отнеме време и ти…

— Ами… засега не искам да приемам католицизма, макар да съм съгласен, че… че децата ни ще бъдат католици. — „Ще ги възпитаме както трябва, ще бъдат интелигентни — заключи Струан поизмъчен. — Те сами ще изберат, когато пораснат… Боже, за какво съм седнал да мисля. Много преди това ще сме венчани, както трябва, в подобаваща църква.“ — Моля ви, следващата седмица във вторник, това е.

Очите на пастора помръкнаха.

— И няма да прегърнете правата вяра? Ами безсмъртната ти душа?

— Не, не, благодаря ви, не за момента. Ами… ще… разбира се, че ще размисля над думите ви. Душите… душите на децата ни… само те са от значение… — Малкълм се опитваше да говори свързано. — А сега за сватбата. Ще ми се да е в тесен кръг, опростена церемония, във вторник…

— Но твоята безсмъртна душа, сине мой. Господ ти е показал светлината, душата ти е дори по-важна от този брак.

— Ами… обещавам да помисля, да. Сега за сватбата. Във вторник е най-добре.

Свещеникът остави чашата си. В съзнанието му се преплитаха радости, надежди, въпроси, страхове и предупреждения за опасност.

— Но, сине мой, това е невъзможно, не; по много причини. Момичето е непълнолетно, нали? Необходимо е съгласието на баща й, писмено потвърждение. А и за вас също, нали?

— Непълнолетен ли? — Малкълм се изсмя колебливо и насилено. — Това не се отнася за мен, тъй като баща ми е починал. Така е… така е според английските закони. Аз проверих при… господин Скай. — Едва се удържа да не изтърве „Небесния“, но все едно се прокле, задето го е споменал, тъй като внезапно си спомни как Анжелик му бе казала, че отец Лео ненавижда адвоката, мрази прякора му, смята го за откровен агностик и за противна личност.

— При този човек? — рязко реагира отец Лео. — Неговото мнение във всички случаи това да бъде одобрено от вашия Сър Уилям. Не бива да му имаме вяра, а що се отнася до бащата на сеньорита Анжелик, той би могъл да пристигне от Банкок, нали?

— Той е… струва ми се… се е върнал във Франция. Няма нужда от него. Господин Сьоратар може да изпълни неговата роля. Най-добре във вторник.

— Но, сине мой, защо е това бързане? И двамата сте млади, животът е пред вас, погрижи се за душата си. — Отец Лео се опита да се усмихне. — Божията воля те упъти към мен, след месец-два ти…

— Не, не след месец-два — сподавено рече Малкълм, готов да избухне. — Във вторник или в сряда, моля ви.

— Размисли, сине мой, твоята безсмъртна душа следва да…

— Оставете душата ми… — Малкълм се опита да се овладее. — Смятам да направя дарение на църквата, макар да не е… още да не съм станал католик, порядъчно дарение.

Отец Лео долови интонацията, с която бе произнесено „още не съм“ и „порядъчно“, с пълното съзнание, че Божиите дела на земята изискват практични служители и прагматични решения. И капитал. И влияние. А тези две насъщни неща идваха само от знатните и от богатите, нямаше нужда да му се напомня нито че тай-панът на Търговската къща бе и едното, и другото, нито че днес вече бе направил гигантска крачка в служба на Бога: молеха го за услуга и децата им щяха да намерят спасение дори и този нещастен грешник да се пържи във вечния огън. Тръпки го побиха от ужас за младежа и за всички, които безполезно се обричаха на мъки и страдания във вечността, след като толкова лесно можеха да получат избавление. Отложи размишленията си за по-късно. Божията воля си беше Божия воля.

— Венчавката ще се състои, сине мой, не бой се, обещавам… ала не през следващата или по-следващата седмица. Има прекалено много препятствия.

Малкълм усети, че сърцето му ще се пръсне.

— Всемогъщи Боже, щом няма да стане през следващата седмица или най-късно по-следващата, няма за какво да говорим; тогава или никога.

— Но защо? И защо в тесен кръг, сине мой?

— Тогава или никога — повтори Малкълм с грозна гримаса. — Вие… ще намерите в мое лице истински приятел… имам нужда от помощта ви… за Бога, толкова е просто да ни венчаете!

— Да, да, така е, но не и за нас, сине мой. — Свещеникът въздъхна и се изправи. — Ще се моля Бог да ме напътства. Подозирам, че ако… но може би, може би… Трябва да съм напълно сигурен.

Думите му увиснаха във въздуха.

— Не ми се ще да изсипвам лайна върху букета ти с рози, тай-пан — рече „Небесния“ Скай и събра ръцете си в колибка. Седеше отпуснат зад бюрото в мрачната си кантора. — Но след като ме молиш за професионалното ми мнение, ще ти кажа, че твоят отец Лео не заслужава доверие ни на йота, ни най-малко, освен ако не приемеш католицизма. Няма начин това да се извърши навреме, пък и не те съветвам, о, Боже, не. Той ще те води за носа с измамни надежди, а жизненоважните за теб дати ще минат и ще останеш с пръст в устата.

— За Бога, „Небесни“, какво да правя?

Скай се поколеба, издуха подобния си на патладжан нос и избърса пенснето си, това беше любимият му начин да спечели време, за да се успокои, да прикрие грешките си или, както в този случай, да сдържи всепроникващата си усмивка.

За първи път важен клиент се консултираше с него, откак бе започнал своя частна практика, първоначално в Калкута преди десет години, после в Хонконг й напоследък тук. Най-сетне се бе сдобил с идеалния клиент: богат, загрижен за някакъв дребен проблем, който би могъл да се усложни още повече, откриващ дългосрочни възможности от люлката до гроба. И с огромни хонорари за решение, което можеше да е добро или насилствено.

— Здравата си го загазил — заяви Скай тежко, вживян в ролята си; харесваше момчето и се възхищаваше него не само като от клиент. После подхвърли: — Гордиев възел, а?

Малкълм се чувстваше нещастен. Скай очевидно беше прав, на отец Лео не можеха да се доверят. „Дори и да се покръстя… не мога, много ще ми дойде…“ Рязко вдигна очи.