— Възел ли? Гордиев възел? Но той е бил разрязан! Одисей го е разсякъл на две. Не, май беше Херкулес!

— Извинявай, Александър Велики през 333 г. преди нашата ера.

— Който ще да е, няма значение, моят проблем Скай, помогни ми да се справя с моя възел и ще се сдобиеш с вечната ми благодарност и с петстотин гвинеи…

Откъм пристанищното управление отекна сигналният изстрел. Те надзърнаха през плесенясалия прозорец кантората на Скай се помещаваше в сградата и складовете на Лънкчърч с изглед към морето. Из цялото помещение бяха натрупани книги. За тяхна радост флотата се задаваше иззад носа с флагмана начело, цялата окичена със знамена. Това ги изпълни с гордост и облекчение. От корабите и от брега гръмнаха топовни салюти. На НВ „Пърл“ чак се престараваха, а флотата й отговаряше със залпове.

И двамата изкрещяха възторжено, а Скай добави:

— Сега ще се справим с японците и ще спим спокойно в леглата си. — Лукаво се върна към обсъждания проблем, като завиждаше на младежа за Анжелик и бе твърдо решен да му помогне. — Лесно ще се справим с японците, стига Уили да не увърта и да действа непоколебимо. Старият железен юмрук в желязна или в кадифена ръкавица важи в повечето, да не кажа, във всички случаи. Така е и с теб.

Малкълм Струан го погледна.

— Но как? Как? Ако се оправиш с трудностите ми… ти ще определиш цената. — Уморено се пресегна за бастуните си. — В разумни граници.

— Един момент, тай-пан — спря го Скай, докато усилено бършеше очилата си. „Моята цена не се изчислява само в пари, щом става дума за Търговската къща. Твоето влияние ще ми помогне да стана съдия в Хонконг, Боже, каква радост ще бъде. Дали да ти разкрия решението сега, или да изчакам с риск да загубя инициативата. За нищо на света. Врабче в ръката е по-скъпо от орел в Йошивара.“ Вече не се правеше на важен. Закрепи пенснето на върха на носа си. — Внезапно ми хрумна нещо тай-пан. То ще реши проблема ти в най-кратък срок. Защо не постъпиш като майка си?

Малкълм едва не подскочи, после се досети за какво става дума.

— О, имаш предвид Анжелик да ми пристане? Мислех за това, дявол да го вземе — раздразнено рече той, — но къде да я отведа и кой ще извърши венчавката? Намираме се на милиони мили от Макао.

— Какво общо има Макао? — запита Скай.

— Всички знаят, че майка ми пристанала на баща ми и се оженили в англиканската църква в Макао, венчавката минала тайно и набързо заради влиянието на дядо.

Скай се усмихна и поклати глава:

— Това е за пред хората, ала не е вярно. Капитан Орлов ги е оженил на борда на клипера си „Китайският облак“ на път от Макао за Хонконг — дядо ти назначил баща ти за капитан на търговския кораб по време на този кратък курс, а както знаеш, според устава на тай-пана в морето капитанската дума е закон.

Струан го зяпна.

— Не мога да повярвам.

— Най-важното свойство на добрия юрист, а аз съм добър юрист, господин Струан, е да бъде добър слушател, второто — да има нюх за фактите и тайните, а третото — да бъде дискретен. Много е полезно да научиш колкото се може повече за своя знатен бъдещ клиент. Така още по-добре ще му помогнеш при нещастие. Адвокатът взе щипка енфие и кихна. — Търговската къща е първа в Азия и дава материал за легенди, така че, щом пристигнах в Хонконг, реших да отсея фактите от легендите за Струанови, Брокови, за американците Купър и техния партньор Уилф Тилман, та дори и за руснака Сергеев. Мис… — Скай замълча. Очите на младежа гледаха изцъклено в далечината, той не го слушаше, навярно съзнанието му бе заето с предложението на адвоката. — Господин Струан!

— Ох, извинявай, та какво казваше?

— Радвам се, че ти предложих решение. Ще възникнат някои трудности, разбира се, но ти имаш кораби, а те имат капитани, а капитаните на британските кораби при определени обстоятелства имат право да венчават. Ти си тай-пан, и значи можеш да наредиш! Quod erat demonstrandum.57

— „Небесни“, ти си фантастичен — извика Малкълм, — фантастичен! Сигурен ли си… сигурен ли си… за майка ми и баща ми?

— Да. Един от моите източници беше Морли Скинър, собственик на „Ориенталски времена“, съвременник на Дърк Струан; старецът обичаше да поклюкарства за някогашните времена; другият бе господин Фъдърингил, преди да умре, и… не си ли забелязал, че малцина изслушват възрастните хора, които наистина са били свидетели на най-различни събития? Скинър умря преди около осем години, ти познаваше ли го?

— Не. — Част от надеждите на Малкълм се изпариха. — Ако беше вярно, всички в Хонконг щяха да знаят.

— Дърк Струан реши да потули работата, избра „църковна венчавка в тесен кръг“, сметна, че така най приляга за случая. Беше достатъчно могъщ да го стори и дори принуди Брокови да се съгласят. Вярно е.

— Но щом той… — Малкълм замълча. Цяло удоволствие бе да види човек лицето му. — Няма значение дали е вярно или не, нали?

— Така е. Истината е от изключително значение, тъй като ти осигурява пълна защита срещу майка ти. В края на краищата ти просто повтаряш онова, което е сторила тя, следваш нейния пример.

— Боже мой, „Небесни“. Напълно си прав. — И добави още по-възбудено: — Имаш ли доказателство?

„Разбира се, глупачето ми — помисли си Скай, — обаче няма да получиш всичко наведнъж.“

— Да, в Хонконг. Имам нужда от средства, за да замина незабавно за там според нашия договор. Да речем, пет хиляди, което включва и доказателството… стига само моето предложение да разсече твоя гордиев възел. Докато ти пристигнеш след венчавката, ще съм ти осигурил всички нужни доказателства.

— Боже праведни, пък аз си мислех, че съм загубен!

— Малкълм се облегна на стола. Вече нямаше какво да го спре. И това обстоятелство разчисти съзнанието му от всички кошмари — дневни, нощни и бъдещи. — Какви факти знаеш още за мен и за миналото ми?

— Купища, господин Струан — подсмихна се Скай. — Засега няма да ти ги издам, колкото и да са ценни.

Малкълм Струан се отправи към къщи по-щастлив от всякога, бастуните и болката не го притесняваха, както друг път.

„И защо не? — едва не изтананика той. — Следващата седмица ще се оженя за най-красивото момиче на света, ще изработя майка си безупречно — нямам търпение да видя физиономията, която ще направи. Организирал съм тържество за довечера, което сега ще се превърне в истински празник, а Норбърт се върна тъкмо навреме, за да го изпратя на онзи свят при Създателя му, аййиая.“

Малкълм приветливо поздравяваше и махаше на минаващите. Беше известен, пък и го жалеха, уважаваха го като тай-пан на Търговската къща, а още повече му завиждаха, тъй като бе обожаваният бъдещ съпруг на любимката на Колонията.

Слънцето се показа иззад облаците в съзвучие с настроението му, морето заблестя. Флотата се подреждаше в залива, малките корабчета на Сър Уилям гребяха към флагмана, а други се трупаха около пощенския параход. Техният собствен търговски кораб „Лейди Тес“, който курсираше с товари между Йокохама, Шанхай, Хонконг, през всички главни пристанища до Лондон и обратно, бе готов да отплава тази вечер.

„Неговият капитан го бива за тази работа — помисли си Малкълм. — Лавидарк Смит, едър и шумен, е от години в компания Струан, както и повечето ни капитани, но никога не съм го харесвал особено. Бих предпочел чичо Шийли да ни венчае и благослови. Жалко, че не знаех каквото знам сега, когато той се отби тук. Джос! Все едно, не мога да задържа Лавидарк в пристанището, дори и утре няма да е възможно. Първо трябва да си разчистя сметките с Норбърт. Дали да не се спра на Винсънт Стронгбоу от «Вихреният облак»? Той пристига в неделя и заминава за Хонконг в сряда. Тъкмо ще имам време да убия Норбърт и да се промъкна на борда, преди Сър Уилям да ме е смачкал. Не бива да се бавя тук, далеч по-безопасно е да съм в Хонконг, където наистина сме могъщи, а Анжел… вече като моя съпруга… ще ме последва след две-три седмици.

И тъй, решено е. И «Небесния» е напълно прав. Трябва да съм много предпазлив и да не казвам никому, дори и на Анжел, до самото навечерие. Имам му вяра, той се закле да пази тайна, а ще му изплащам хонорара на части цяла година, с което ще си осигуря неговата преданост. Аййиая, пет хиляди! Няма значение, намери разрешение наистина! Слава Богу!