— Възхитително е… ъъ… тай-пан. Ах, да, благодаря, ще пийна още малко, Бог да ви благослови. — Развлеченият като торба човек с неловка усмивка се настани във високия стол. Брадата му бе пожълтяла от тютюна. — Какво мога да направя за вас?

— Става дума за мен и за госпожица Анжелик. Искам да ни венчаете. През следващата седмица.

— А? — Преподобният Микълмас Туийт едва не изтърва чашата си. — Невъзможно — изпелтечи той, а изкуствените му зъби изтракаха.

— Напълно е възможно. Има достатъчно прецеденти. Трикратното огласяване в църквата на имената на встъпващите в брак, което трябва да се извърши в три последователни неделни служби, може да се сведе до една.

— Изключено, не мога. Вие сте непълнолетен, тя също и което е по-лошо — католичка е. Няма никаква възможност да… Не мога.

— Ама разбира се, че можете. — Малкълм самоуверено повтори като папагал думите на Хедърли Скай, по прякор „Небесния“, единствения юрист в Йокохама също и следовател и застрахователен агент. — Непълнолетието се взема под внимание само в Обединеното кралство, а не в колониите и зад граница, и то само когато е жив бащата. Не е от значение; че тя е католичка, щом на мен ми е все едно. Това е всичко. Във вторник на единайсети е благоприятен ден за венчавка, ще си мълчим дотогава и толкова.

За изумление на Малкълм Микълмас Туийт отвори и затвори уста, без да издаде звук. Духовникът се изправи колебливо на крака, наля си ново шери, гаврътна го и пак се строполи на стола.

— Не мога.

— О, но аз съм се посъветвал с адвокат и той ме увери, че е възможно. Също така възнамерявам да направя дарение на нашата църква петстотин гвинеи годишно. — Разбра, че отчето се е хванало на въдицата, тъй като предложението му три-четири пъти надвишаваше сегашната му заплата и бе два пъти повече, отколкото го бе посъветвал юристът: „Не разглезвай стария пръдльо!“ — Ще дойда на службата в неделя за огласяване на имената, във вторник е големият ден, а тогава ще получите сто гвинеи като предплата за неприятностите ви. Благодаря ви, преподобни. — Малкълм стана, ала Туийт не мръдваше. Очите му се наляха със сълзи. — Какво, по дяволите, има?

— Просто не мога да изпълня молбата ви — изпелтечи свещеникът. — Не е… изключено е. Виждате ли, вашата… дори юристът, да ви е посъветвал правилно, в което… ъъ… се съмнявам… майка ви ми писа… писа ми официално писмо с последната поща, че… вашият баща я е определил за ваш законен настойник и тя ви е забранила да сключвате брак. — Сълзите се стичаха по бузите му, очите му се наляха с кръв. — Господи, който си на небето, това са толкова пари, не съм и сънувал такава сума, но не мога, не мога да се противя на закона и на волята й, Боже мой, не мога!

— Хиляда гвинеи.

— О, Боже, недейте, недейте — извика грохналият човек, — колкото и да ми трябват парите… не виждате ли, венчавката ще бъде недействителна, против църковните закони. Бог е свидетел, че и аз съм грешник като всички, но след като е писала на мен, значи е писала и на Сър Уилям да санкционира подобен брак. Да ми прощава Бог, не мога. — Свещеникът със залитаща походка напусна стаята.

Малкълм се втренчи подире му. Бе загубил дар слово, в мислите му цареше смут, кабинетът изведнъж му заприлича на гробница. Планът, подготвен тайно заедно с „Небесния“ Скай, бе съвършен. Щяха да се венчаят без много шум в присъствието на Джейми и може би на Дмитрий, после той щеше незабавно да отпътува за Хонконг след дуела, за да е там преди Коледа, както бе поискала майка му, и преди новината да е стигнала до ушите й. Анжелик щеше да го последва с първия заминаващ кораб.

— Тези, които Бог е съединил, нека никой да не раздели — било мъж или жена — бе произнесъл напевно „Небесния“ Скай по време на консултацията.

— Прекрасно! Идеята ти е прекрасна, „Небесни“.

— Благодаря ти, тай-пан. Хонорарът е петдесет гвинеи. Може ли… ъъ… да го получа с наложен платеж или в брой, ако искаш.

Петдесет гвинеи беше безбожна сума. Въпреки това Малкълм Струан му даде десет златни лири по сметката на Търговската къща и се прибра по-безгрижен от всякога.

— Днес изглеждаш щастлив, Малкълм. Добри новини ли имаш?

— Да, скъпи ми ангеле, но ще ги споделя с теб утре. Между другото кога ще видим снимките? Роклята ти наистина беше прекрасна.

— Проявяването отнема много време. Навярно утре. И ти изглеждаше красив.

— Чудесно. Я да си устроим празненство…

Да, но сега, след като празненството бе уредено за следващата вечер, хич нямаше да е чудесно. Малкълм се чувстваше напълно съкрушен. Може би имаше начин да принуди Туийт. Дали да не го притисне на заранта, когато ударът ще е поотзвучал? Да предложи ли още пари? Ами Сър Уилям? Осени го внезапно хрумване. Натисна звънеца.

— Да, тай-пан?

— Варгас, изтичай до католическата църква и намери отец Лео. Питай го дали може да намине насам за малко.

— Разбира се, тай-пан. Кога да дойде?

— Колкото се може по-бързо.

— Сега ли, тай-пан? Време е за об…

— Незабавно, за Бога! — изкрещя Малкълм. Безсилието го ограничаваше до такава степен, та се налагаше да моли другите и за най-дребното нещо, което преди Токайдо бе в състояние да върши сам. „Проклета да е оная свиня, проклет да е Токайдо! Сякаш животът ми се дели на «преди Христа» и «след Христа», само че лошото настъпи сега.“ — Незабавно. Побързай!

Варгас пребледня и хукна. Докато чакаше, Малкълм се опитваше да измисли как да притисне Туийт. Отдаде се на размисъл. Минутите течаха бавно, а Струан все повече се разяряваше и ставаше все по-непреклонен.

— Отец Лео, тай-пан. — Варгас се отдръпна и затвори вратата след Божия служител. Пасторът се опитваше да прикрие притеснението си. Няколко пъти се бе наканвал да дойде тук, за да обсъди със сеньора приемането му в лоното на католицизма, ала все се отказваше, като се заричаше да го стори по-нататък. Така и не посмя, уплашен да не сбърка. Не знаеше как да подходи. Изпадна в отчаяние и помоли Андре Понсен да му уреди среща; смая го обаче начинът, по който реагира Понсен, а след него и лично френският посланик. Сьоратар рядко разменяше дума с отеца, ала сега му заяви, че подобен разговор е прибързан, че Божите работи изисквали търпение и благоразумие, и му забрани да се захваща с подготовката.

— Добър ден — поздрави го тихо Малкълм.

За пръв път протестантски търговец канеше отец Лео в кантората си. Протестантският свят изпитваше враждебни чувства към католиците и техните свещеници, обвиняваше ги за кървавите погроми и религиозните войни, неотдавнашни и незабравими, припомняше им за железния контрол, упражняван над новопосветените и над страните, в които имаха влияние. Католиците им отвръщаха със същата омраза и смятаха протестантите за еретици.

— Нека Божието благоволение бъде с теб — колебливо измърмори отец Лео. Преди да излезе от къщичката си до църквата, бе прочел набързо една молитва, та дано поканата да е свързана с горещите му надежди. — Слушам те, сине мой.

— Моля ви да ме венчаете с госпожица Анжелик. — Малкълм се учуди, че гласът му прозвуча толкова спокойно, внезапно ужасен, задето не само го изрича, но наистина е повикал свещеника; съвсем ясно разбираше и в какво се замесва: „Майка ми ще получи припадък, а приятелите ми и цялото ни обкръжение ще сметнат, че съм луд за връзване…“

— Да благодарим на Бога — извика отец Лео възторжено на португалски. Със затворени очи и вдигнати кът небето ръце. — Неведоми са пътищата Божии. Хвала на Теб, хвала, че се отзова на молитвите ми, дано съм достоен за Твоята милост!

— Какво? — зяпна го Малкълм.

— Ах, сеньор, сине мой, моля да ми простиш — премина на английски отецът, — само благодарях на Бога, че те е осенил с милостта си и ти е посочил светлината.

— О! Шери? — бе всичко, което Малкълм успя да измисли.

— Ах, сине мой, благодаря ти, нека първо се помолиш заедно с мен. — Свещеникът незабавно се приближи и падна на колене, затвори очи и събра молитвено ръце. Объркан от неговата искреност, макар и да не зачиташе молитвите му, защото му звучаха безсмислено, пък и неспособен да коленичи, Малкълм остана на стола си, притвори очи й прочете къса молитва към Бога. Сигурен бе, че Господ ще му прости това кратко отклонение от правия път. Убеждаваше сам себе си, че е в реда на нещата да накара отеца да извърши необходимото.