— Какво каза тя, Накама-сан?

Той се усмихна.

— Съжалявам, толкова трудно обясня, няма думи достатъчно още. Просто шега, шега между мъж и жена, разбираш?

— Уакаримасу. Хареса църква днес? — С одобрението на Сър Уилям и с алчното съгласие на преподобния Микълмас Туийт незабелязано бе промъкнал Хирага до галерията на хора. Преоблечен в новите си западняшки дрехи, ушити по поръчка от китайския шивач с обичайната му невероятна бързина, с цилиндър, Хирага бе минал за евразиец и едва ли някой го бе забелязал. С изключение на Джейми Макфей, който му намигна незабелязано.

— Църква добра, твое обяснение също — отвърна Хирага, вътрешно все още се опитваше да отсее информацията на Тайърър за в бъдеще наред с учудващата гледка на тези възрастни мъже и две възмутителни на вид жени, пеещи в унисон, ставащи, сядащи, молещи се тържествено и монотонно, с наведени глави пред техния странен Бог, за който след службата Тайърър му бе обяснил, че всъщност представлява трима: Отец, Синът му, който бил разпънат на кръст като обикновен престъпник, и ками.

— Со ка? — озадачи се Хирага. — Значи, Тайра-сан, жена на име Пресветата майка, която не Бог, има син Бог — но тя не Бог — и тя спи с ками, който не Бог, но като хакамото на Бога с крило, който не съпруг, съпругът също не Бог, но бащата е… значи бащата на неин син дядо, а?

— Не, няма прелюбодейство. Разбираш ли… Японецът пак го бе изслушал, в крайна сметка се престори, че разбира, така че да разпита Тайра за враждата между двете църкви — бе забелязал, че жената на Ори не присъства, и попита защо. „Двете църкви, еднакво мощни, постоянно са във война! А Ори искаше да се откажа. Бака!“

А когато го заболя главата от пренапрягане, той откри причината за разкола — и последвалата го омраза, масовите убийства и всеобщите войни, — разбра със сигурност, че в някои земи гай-джин са напълно побъркани, но са, о, толкова уязвими: разцеплението станало само защото един стар бонза, наречен Лютер, преди около триста години се бе спрял на различна интерпретация на някаква незначителна част от догмата, измислена от друг бонза преди четиринайсет-петнайсет века. Този мъж, явно също луд, постановил наред с други неща, че трябва да се търси бедността, а прелюбодействието с жените след смъртта изпраща човека завинаги някъде си, наречено Небеса, където няма никакво саке, храна и жени, а човек става птица.

Варварите са невероятни. Кой ще иска да отиде в такова място? Всеки веднага може да види, че старият свещеник е като всички: амбициозен, кисел глупак, който цял живот се е преструвал на целомъдрен, а единственото му желание е да има жена или наложница открито, както всеки обикновен разумен бонза или човек.

— Тайра-сан — предложи Хирага неуверено. — Искам баня, масаж, саке, ти също, после храна. Моля, следвай.

Отначало се разтревожи от собствената си покана.

Сега старейшината на селото — шоя — щеше да открие, че говори английски.

— Ийе, колко е хубаво да говориш по гай-джински. Ще ми се и аз да можех, Отами-сан! — бе се изкискал шоя с видимо възхищение. — Да ти напомня: аз подкрепям соно-джой и съм определил най-умния от синовете си за бонза гай-джин, поръчал съм му да се преструва, че приема техните смешни вярвания — така ще научи езика им и техните нрави.

— Сигурни ли са прислужниците ти?

— Ще те пазим, сякаш си член на семейството ми. За допълнителна безопасност предлагам да наемеш целия ресторант и да заповядаш на този Тайра да говори само японски в банята. Казваш, че бързо учел езика?

— Много.

— Твоите тайни ще са защитени при мен. Соно-джой!

Хирага се усмихна мрачно при спомена колко разпалено му бе пригласял шоя; въобще му нямаше вяра. „Чудя се какво би сторил, ако знаеше за плана ни да подпалим цялата Йокохама. Щеше да се продриска. Но преди дори да се избърше, щеше да изтърчи при Бакуфу и да тресне глава в земята от бързане да ги уведоми и да ме предаде. Бака!“

Тайърър все още ядеше лакомо. Макар да беше още гладен, Хирага едва се докосваше до храната според японския обичай и възпитание в самодисциплина: да се задоволяваш с малко; тъй като гладните времена преобладават над изобилието; да понасяш студ и болка с твърдост, тъй като лошите дни са повече от добрите, студените — повече от топлите, така че най-добре да си подготвен. По-добре по-малко, отколкото повече. Само саке прави изключение. И сношаването. Той се усмихна.

— Саке! Тайра-сан, кампай!

Шишето скоро свърши. Той караше Тайърър да пие, преструваше се, че да вдигат тост един за друг е важен японски обичай. Скоро Тайърър доволен разказваше за войните на гай-джин, за обширната Британска империя, за стоките, които произвеждат, и за количеството им. Заради искреността на Тайърър — вероятната му искреност — и неговото „Кълна се в Бога, истина е!“ — Хирага реши да приеме сведенията, като все пак се страхуваше и предполагаше, че може да са фалшиви. Един час бе проучвал атласа и картите на Тайърър, които истински го бяха поразили.

— Но, моля, как може толкова малка страна като Англия да управлява толкова други?

— По много причини — отвърна Тайърър сърдечно, затоплен и отпуснат, доволен от себе си. За миг забрави да използва простички думи и понятия и продължи простодушно: — Много причини, заради нашето съвършено образование — превъзходно обучение, разбираш ли? — поради недостижимата ни богоизбраност, разумна и милосърдна Кралица, заради нашата уникална и особена форма на управление — нашия Парламент, който ни е дал ненадминати закони и свободи. В същото време сме благословени, ние сме защитен остров — защитава ни морето, флотата ни контролира морските търговски пътища, така че можем да развиваме по-добре занаятите си в мир и спокойствие, да изобретяваме и експериментираме, търгуваме повече, затова имаме повече капитал, Накама-сан, повече пари от всеки друг… и много ловко „разделяме и владеем“ — това е стар римски закон… — Тайърър се засмя и довърши бутилката. — И най-важното, вече ти казах, имаме двойно повече оръдия, кораби и огнестрелно оръжие от съседните две държави — половината от световните кораби са на Британия, с британски екипажи и британски артилеристи…

„Толкова много думи и понятия, които не разбирам — помисли си Хирага, главата му се въртеше. — Римляни? Кои са пък тези?

Ако половината от това, което говори Тайра, не, дори една стотна част, е истина, значи ще ни трябват десетилетия да ги настигнем. Да, но след време ще ги настигнем. И ние сме на остров. По-добри сме от тях, защото това е Земята на Боговете, поколение след поколение ставаме по-яки, по-силни, по-добри бойци, дисциплинирани сме и сме по-смели, а най-вече сигурно ще спечелим, защото не се боим от смъртта!

Ийе, днес вече виждам начин да ги превием, а довчера не си го и представях.“

— Хонто — измърмори японецът.

— Хонто, Накама-сан? Истината? Какво е истина?

— Само си мисля за това, което ми разказа. Толкова много истина. Моля, ти казваш по-рано… Кампай!

— Кампай! Време да посети Йошивара, нали? — Тайърър сподави прозявка на задоволство, отегчен от въпросите, но се чувстваше великолепно.

— Не забравил, Тайра-сан. — Хирага скри усмивката си. Вече бе уредил Фуджико да е заета тази вечер. — Довърши саке, последен въпрос, после вървим: Моля, ти казваш по-рано за машините правят машини? Как възможно?

Тайърър се впусна в поредното ентусиазирано обяснение, като съобщи, че британците са водещи в така наречената промишлена революция:

— Парната машина, железницата, стоманени и железни кораби, предачната машина, сеялките, серийното производство, жътварските машини са все наши изобретения, шестдесетфунтови оръдия, работа под вода, упойки, нови лекарства, навигацията — преди четири години прокарахме първия телеграфен кабел през Атлантическия океан, дълъг повече от хиляда левги — каза той високомерно, решил да не споменава, че кабелът е изгорял след месец и скоро ще бъде подменен с нов. — Изобретихме електрическите генератори, газовото осветление…