— Малкълм не ми е споменавал.

— Под покровителството на посланик Сьоратар, със съмнително потекло, баща на всички французи. Е, да си вървя — дръж ме в течение и ако Малкълм пак помоли за подобен гуляй, първо се консултирай лично с мен.

— Добре. Благодаря, докторе.

По-късно на вратата почука Варгас.

— Сеньор, А Ток казва, че тай-панът искал да ви види.

Качвайки се по стълбата, Макфей внезапно усети противно присвиване в стомаха, като се постави на мястото на Малкълм.

— Сеньор Макфей! — извика Варгас от долната площадка. — Извинете, но самураите от Чошу току-що пристигнаха за поръчката на пушки, сеньор.

— Връщам се веднага.

Макфей почука и отвори.

— Здравей, тай-пан — каза любезно. Струан бе подпрян на възглавници, гледаше особено, с вяла усмивка на лицето. — Как си днес?

— Видя ли се с Хоуг?

— Да.

— Добре, тогава знаеш, че момичето се оказа много добро и, ами, благодаря ти, Джейми. Страхотно ме облекчи, макар… — Струан се изсмя нервно, — макар краят леко да ме разтърси. Потресаващо тяло. Всичко се получи крайно задоволително, но едва ли ще го повторя, преди да се оправя. Тя със сигурност ме отърси от безизходното положение. — Малкълм пак се изсмя кратко и нервно. — Не си представях, Джейми, че малко момиче като нея толкова може да е силно и толкова… разбираш, нали?

— Разбира се. Всичко според плана ли стана?

За миг Струан се поколеба, после твърдо отвърна:

— Да, дори по-добре… искам да й удвоиш заплащането.

— Разбира се. — Макфей долови скритото безпокойство на Малкълм и го заболя за него. Очевидно, каквото и да се бе случило, отношенията между Малкълм и Шизука щяха да останат тайна. „Щом така иска, добре. Не е моя работа. Каквото станало, станало. Ще добавя още една тайна към всички останали.“ — Радвам се, че е минало добре.

— Повече от добре. Момичето каза ли нещо?

— Само, че… ъъ… била работила усилено цяла нощ, за… ами, за да ти достави удоволствие.

На вратата бодро се почука и в стаята плавно влезе Анжелик, цъфтяща и в добро здраве, елегантна в новата си светлолилава рокля, със слънчобран, шапка с пера, ръкавици и шал.

— Здравей, любими, здравей, Джейми, как сте днес? О, Малкълм, толкова ми е приятно да те видя. — Тя се наведе над леглото и нежно целуна Струан: О, cheri, толкова ми липсваше.

В момента, когато вратата се отвори, сърцата на двамата мъже се свиха. Нервността на Макфей се засили, тутакси огледа леглото и стаята за някакви издайнически следи. Но всичко бе спретнато и подредено, чаршафите и калъфките за възглавници бяха сменени — както всяка сутрин — повече заради чистофайничеството на Струан, стигащо чак до глупави превземки, — помисли си Джейми — и чиста риза всеки ден. Смешно, един път или два пъти на месец бе повече от достатъчно, но такъв навик бе установил Дърк Струан, а заповедите на тай-пана се превръщаха в закон за Тес Струан и за семейството й. Струан бе току-що избръснат, с чиста нощна риза, прозорците бяха отворени за морския бриз, отнасящ и най-малката следа от парфюм. Джейми задиша по-леко и я чу да казва:

— Видях доктор Хоуг.

И двамата едва не получиха нов пристъп.

— Горкичкият ми — добави Анжелик след миг. — Съобщи ми, че си прекарал зле нощта, горкичкият ми, и че няма да дойдеш на соарето на Сър Уилям тази вечер, така че си помислих да отскоча и да поседя с теб до обяд.

Отправи им сияеща съблазнителна усмивка и се настани във високия стол. Струан се поболяваше от любов по нея, но в същото време страдаше от чувство за вина. „Трябва да съм се побъркал, за да пожелая курва да замести любовта на моя живот“ — помисли си той, горд с нейната открита сърдечност, щеше му се да й признае за Шизука и да я помоли за прошка.

Нощта бе започнала добре; съблечената, усмихната Шизука се притискаше в него, галеше го и го насърчаваше. Той също я бе докосват и галил, горд и изпълнен с желание. Нормалната поза му бе неудобна и болезнена, както и най-обикновеното движение, затова остана седнал и се опита да започне, но тъкмо тогава споменът за лицето и осанката на Анжелик го погълна неканено и ненадейно. Възбудата му изчезна. И колкото Шизука, пък и той самият да се стараеха, не се получи нищо.

Отдъхнаха си и опитаха отново, болката му нарасна ужасно, разпалена от неистов, безсилен гняв и от нуждата да се докаже. Последваха още докосвания и опити — момичето имаше опитни ръце, устни и тяло, но не сполучи да предизвика поне далечен намек за страст и потребност, камо ли за любов с нейната смътна загадка. Каквото и да правеха, не успяха да прогонят сянката на Анжелик. Нито да победят болката.

Накрая Шизука се отказа, младото й тяло блестеше от пот и тя се задъхваше от напрежението.

— Гомен-насай, тай-пан — не спираше да шепне извиненията си тя, но всъщност криеше гнева си и едва не плачеше заради неговата импотентност, тъй като никога досега не се бе проваляла; очакваше всеки момент той да извика прислужниците да я набият и изхвърлят навън, задето не можа да го възбуди, както би постъпил всеки цивилизован човек. А най-вече тръпнеше от страх как ще обясни на своята мама-сан некадърността си. „Буда ми е свидетел: този мъж се провали, а не аз!“

— Гомен-насай, гомен-насай — продължаваше да мълви.

— Заради раната е — измърмори Малкълм, презирайки се; разказа й за Токайдо и раните си, макар да знаеше, че момичето не разбира нито дума. Немощта бе разклатила нервите му. Когато избликът и сълзите му преминаха, я накара да легне до него, възпря я от нови опити и й даде да разбере, че ще получи двойно заплащане, ако запази всичко в тайна. — Тайна, уакаримасу ка? — умоляваше я той.

— Хай, тай-пан, уакаримасу — бе се съгласила Шизука щастливо, намери му лекарството, за което я помоли, и после го залюля в прегръдката си, за да заспи.

— Малкълм… — рече Анжелик.

— Да? — веднага се отзова Струан, съсредоточи се, сърцето му биеше и му напомняше, че бе изпил остатъка от приспивателното на Хоуг и че трябва да помоли А Ток да поднови сместа — само за ден-два. — И аз се радвам да те видя.

— Аз също. Харесваш ли новата ми рокля?

— Чудесна е — като теб — рече той.

— Мисля да вървя, тай-пан — намеси се Макфей, видя как грейна Струан, зарадва му се, макар все още да се потеше от притеснение. — Представителите на Чошу са долу — да продължа с тях, нали?

— Както решихме. Добре, още веднъж ти благодаря, Джейми. Съобщи ми как вървят преговорите.

— Малкълм — избърза Анжелик, — докато Джейми е тук… спомняш ли си, помоли ме да те подсетя, когато се съберем тримата, за моята… за малка издръжка.

— О, да, разбира се, Джейми — каза той сърдечно, когато тя взе ръката му; видимото й удоволствие хвърли изтеклата нощ в забвение. „Завинаги — помисли си той щастливо. — Тази нощ въобще не се е случвала!“ Впиши разходите на моята годеница в сметката ми — нареди той на Макфей, думата „годеница“ предизвика у него прилив на щастие. — Анжел, само подписвай сметките, каквото и да искаш; Джейми ще се погрижи за тях.

— Благодаря ти, cheri, това е чудесно, но, моля те, мога ли да получа малко пари?

Струан се засмя и Джейми също се усмихна.

— Не се нуждаеш от пари тук, няма нужда от пари в брой — никой от нас не носи.

— Но, Малкълм, аз ис…

— Анжелик — прекъсна я той по-твърдо. — По сметка се разплащаме за всичко, в клуба и във всички магазини в Колонията, всички правят така, дори в Хонконг, не си ли спомняш. Така търговците не могат да те мамят, а ти имаш постоянен опис.

— Но аз винаги съм носила пари, cheri, свои пари, за да плащам собствените си сметки — заяви Анжелик с показна честност, — а тъй като баща ми има… ами, ти разбираш.

— Да плащаш собствените си сметки? Ама че ужасна мисъл! Това е нещо нечувано в доброто общество. Сега не се безпокой — усмихна й се той, — това е мъжка работа. Разплащането по сметка е най-доброто решение.

— Може би французите са различни, но винаги имаме дребни и…