— И ако съществуват? — Йоши си спомни за Мисамото.

— Предложи им безопасен достъп и половината от златото, което открият за една година. Чух, че имало много американци и авантюристи в Колонията.

— Съгласна ли си гай-джин да бродят из нашите земи и да ни шпионират? — запита я вяло.

Хосаки поклати глава, после се наклони напред, бе привлякла цялото му внимание.

— Пак ти стигна до решение, Йоши-чан. Да речем, че тайно се обърнеш към най-важния търговец; в Йокохама, същия, за когото ми каза, че ще снабди Чошу с пушки — съгласна съм, трябва да получим пушки и модерни оръдия на всяка цена и да попречим на враговете ни да ги придобият. Да речем, че му предложиш своята златна концесия с ограничен достъп. В замяна той ще уреди всичко по издирването и разработването на жилите. Ще допуснеш само един-двама невъоръжени златотърсачи, и то само под най-строго наблюдение. В замяна незабавно те снабдяват със също толкова оръдия и пушки в аванс, колкото е половината от твоето намерено злато, а търговецът се съгласява да продава оръжие и оръдия само на теб. Никога на Чошу, Тоса или Сацума. Ти се усмихваш, господарю?

— И нашият посредник ще е Мисамото?

— Ако не беше твоето умение да го откриеш и обучиш, това нямаше да е възможно. — Изрече го с подчертано уважение и отново изправи гръб, тайно удовлетворена, слушаше забележките му и своите отговори и разбираше, че той бързо ще се заеме с плана й, че някак си ще се сдобият с пушки и никога, никога, никога няма да разменят тайния запас от ориз. Не след дълго вече можеше да се престори на уморена и да помоли за разрешението му да си отдъхне: — … и ти си почини. Господарю, след такова великолепно, макар и изнурително упражнение…

„Разбира се, че такъв изтънчен мъж като него трябва да си почине“ — помисли си Хосаки. И го отрупа с многобройни благоразумни комплименти, помоли за разрешение да масажира уморените мускули на рамото му, все по-предпазливо стана по-интимна, въздишка-две, и все по-близо и по-близо до него, толкова близо, колкото тя желаеше. Толкова близо до него, колкото Койко.

Малко по-рано Койко учтиво бе помолила за разрешение да я посети, бе й се поклонила, благодарила и рекла, че се надява услугите й да са доставили удоволствие на Великия господар, че е чест за нея, дето са я допуснали в дома му дори за кратко. Бяха побъбрили малко и после Койко си бе отишла.

„Такава красавица — помисли Хосаки без ревност и без завист. — Йоши има право на флирт от време на време колкото и да е скъпо. Тяхната красота е толкова крехка, толкова преходна, животът им е толкова тъжен, същински черешови цветове от Дървото на живота. Мъжкият свят е толкова по-вълнуващ физически от нашия. Ийе, да можеш да прелиташ от цвят на цвят без болка и грижа.

Ако наказанието и за най-малкия флирт от наша страна не беше толкова незабавно и жестоко, жените щяха да размислят над това много по-често. Щяхме ли го правим? Защо не? Стига да е безопасно.

Понякога, когато Йоши отсъства, мисълта за такава огромна опасност и незабавна смърт става почти непреодолимо еротична. Глупаво е за такова мимолетно удоволствие. Нали?“

Тя зачака, наблюдавайки го, топлина я сгря отвътре, обожаваше играта на живота, докато в неговото съзнание се тълпяха варианти на плана и как да използва своето творение, Мисамото.

„Ще започна веднага — мислеше той. — Хосаки е разумна и добре ми изяснява собствените ми мисли. Но, ийе, да формулира истината за момчето беше бака в най-висша степен колкото и да е правилно от държавническа гледна точка. На жените им липсва изисканост.“

На другата сутрин в Колонията точно преди зазоряване Джейми Макфей целуна за последно Неми и заедно тръгнаха по коридора към покоите на Малкълм Струан. Той почука леко. Вратата веднага се отвори и младото момиче, Шизука, излезе, затвори, усмихна се особено и зашепна на Неми, която взе Макфей под ръка и бързо го отведе на площадката.

— Какво? Лоши новини, хей? — нервно запита Макфей. Преди тя да затвори, бе зърнал дълбоко заспалия Струан на голямото легло с балдахин и всичко изглеждаше наред. Неми не му обърна внимание и продължи да разпитва момичето.

Разгневен, Макфей попита:

— Неми, какво? Нещо лошо?

Тя се поколеба, после с един начален поток от напевен, извиняващ се японски се окопити и засия:

— Не лошо, Джами-сан, ти, ъ, дойде Йошивара утре, да, не? — Сложи си наметалото и тръгна надолу по стълбите, но той я спря.

— Какво лошо има, Неми? — попита Макфей подозрително.

Тя го изгледа за миг, после пак го заля с японски и пиджин, които нямаха смисъл. Накрая вдигна рамене.

— Тъйнъ, уакаримасу ка?

— Тъйнъ? Аййе, за Бога. Какво е тъйн, хей?

— Тайна, Джами-сан, хай?

— А, тайна, за Бога! Уакаримасу? Каква тайна?

Тя въздъхна с облекчение и засия:

— Тайна, добра! Тайна, Джами-сан, Шизука, Неми. Хай? Хай?

— Хай. Ние пази тайна. Сега какво?

Още непонятен японски и още пиджин, докато си обличаха връхните роби, и после, разстроена, че не може да му обясни точно или че въобще трябва да се обяснява, Неми пародира много от движенията и прошепна:

— Шизука добре, работи добре цял нощ.

— Тай-панът добре ли е?

Неми завъртя очи.

— Хай. Джами-сан, Шизука добре!

Всичките му въпроси предизвикваха само още поклони и усмивки от двете, така че той благодари на Шизука; възнаграждението й вече бе уредено: „Тай-пан плати много-много хубав“ — бе му казала мама-сан. За последен път Неми го закле да пази тайна. Чакащият прислужник ги поведе към Йошивара.

Обезпокоен, без да знае защо, обаче сигурен, че не му казаха цялата истина, Макфей се промъкна на пръсти и застана над леглото, но Струан спеше дълбоко, дишаше спокойно, така че Джейми излезе, отиде в кабинета си и се хвана за работа.

Докъм десет и нещо.

— Здравей, докторе, влез, добре, че идваш, какво ново?

Лицето на Хоуг бе мрачно.

— А Ток изпрати да ме повикат и аз току-що прегледах Малкълм. Това е новото. Ще ми се, за Бога, първо да ме бе попитал, преди ти — о, Боже мой, Джейми — добави бързо тантурестият добряк, като го видя да се изчервява. — Зная, той те е помолил да го уредиш, но ми се ще да се бе сетил първо да ме попиташ — щях да обмисля, очевидно е дяволски опасно и дяволски комично да пробва толкова скоро, след като половината му вътрешности са закърпени и на път да се пръснат… — Той млъкна и седна. — Извини ме, но трябваше да се изприказвам.

— Няма нищо… Зле ли е?

— Не зная, малко кръв в урината и силни болки в слабините. Изглежда, е била много енергична, той се бил увлякъл и когато достигнал кулминацията, стомахът му се свил от възбудата й се сгърчил, така каза. Горкичкият момък, макар че много го боли, твърди, че тя си струвала парите.

— Така ли твърди?

— Да, с някои подробности — не споменавай, че съм ти казал, а? Дадох му болкоуспокоително, така че ще поспи час-два. Ще се отбия по-късно. — Хоуг въздъхна и се изправи с мрачна усмивка. — Получих ново писъмце от госпожа Струан, а ти?

— Да, горе-долу пак същото. Ще му наредиш ли вече да се върне в Хонконг?

— Не мога да му наредя каквото и да било. Той ще си иде, когато поиска, това е сезонът на бурите, за Бога. Разумно е да остане — освен ако няма нещо належащо в Хонконг.

— Има десетки причини — там е седалището на компанията, тук наистина няма какво да прави.

Хоуг сви рамене.

— Съгласен съм, че в Хонконг ще бъде по-добре. Имах намерение, да се върна с пощенския кораб, но след снощи ще изчакам още няколко дни.

— Вземи го със себе си, моля те, на пощенския кораб.

— Вече му предложих и ми отговори с доста неучтиво „не“. Остави, Джейми, добре му е тук, а и едно отвратително пътуване по море ще му се отрази изключително зле, може да го убие. Между другото чувам, че пак ще има бал следващия вторник с Анжел Хубавелката като почетна гостенка.