— Много бум — бум кораби, айейа? — каза най-после Джин-куа.

— Много повече има Лонгстаф, не се безпокойте. Много лошо, кога мандарин ядоса.

— Айейа — каза Джин-куа. — Мандарин Чинг-со много гневен. Император казва също нещо Тай-сен — той прокара пръст по гърлото си. — Ф-фт! Кога Л’нст’ф не замине, има война — няма търговия.

— Има война — отнеме търговията. Лонгстаф много ядосан сега.

— Колко таел помогне много ядосан, айейа? — Джин-куа пъхна ръце в ръкавите на зеленото си копринено палто, облегна се назад и зачака търпеливо.

— Не знам. Може би сто лак.

Джин-куа знаеше, че сумата от сто можеше приятелски да бъде намалена на петдесет. А петдесет лака за Кантон не беше неразумна цена, като се знаеше, че е в безпомощно състояние. Тогава обаче чу Струан да казва:

— Прибавете сто лака. Данък.

— Сто какво? — попита той наистина ужасен.

— Данък мой! — каза Струан безцеремонно. — Заради мой роб кау чило и мои малки чило. Мандарин Чинг-со твърде много лош.

— Награда за кау чило? Айейа! Много, твърде лош скапан мандарин, много! — каза Джин-куа с престорено учудване. Благославяше своя джос, че бе научил за наградата, своевременно и бързо бе уредил нещата, а също бе успял да уведоми чрез свой пратеник онази английска развратница — и следователно Струан. В случай че някой се опита да получи наградата за Мей-мей и децата, преди те да бъдат отведени в безопасност. — Джин-куа уреди всичко! Не безпокойте, айейа? Джин-куа оправи неща за приятел в малко дни. Много скапан мандарин Чинг-со. Лош, лош, лош!

— Много лош — съгласи се Струан. — Трудно може би уреди неща, струва много лак. Значи не сто лак. Прибавете още сто. Прибавете двеста!

— Джин-куа оправи за приятел — каза миролюбиво Джин-куа. — Не прибавим сто, прибавим двеста! Уредим много бързо-бързо. — Той се усмихна при мисълта за идеалното решение, което сам бе подсказал. — Много лесно. Слагаме други имена на списък Чинг-со. Едноок маса кау чило и две малки кау чило.

— Какво? — избухна Струан.

— Какво лошо, айейа?

„Какво толкова се беше случило?“ — почуди се Джин-куа. Беше уредил една проста замяна — една нищо и никаква варварка и две ненужни момичета, принадлежащи на човека, готов да унищожи Струан, срещу безопасността на собственото му семейство. Какво лошо има в това? Как да разбере мисленето на варварите?

„За бога, как да разбера мисленето на тези дявол — езичници?“

— Не хубаво списък — каза Струан. — Нито мой чило, нито Едноок дявол чило, нито някакъв друг чило! Много лошо, скапано!

„Похищението на хора е наистина много, много ужасно“ — съгласи се Джин-куа, защото сам той изпитваше непрекъснато страх, че Ще отвлекат за откуп било него, било децата му или децата на неговите деца. Но някои имена трябва да попаднат в списъка, за да се осъществи размяната. Чии?

— Джин-куа не сложи кау чило в списък, няма значение. Аз уредя. Не безпокойте, айейа?

Струан отговори:

— Прибавете двеста. Данък мой, няма значение.

Джин-куа отпи от чая.

— Утре кохонг говори Л’нгст’ф, може?

— Чинг-со може.

— Чинг-со плюс кохонг, айейа?

— Утре Чинг-со може. Друг ден кохонг може. Говорим колко таел. Докато говорим, купуваме, продаваме чай като преди.

— Свърши разговор, може търгува.

— Търговия както преди.

Джин-куа започна да спори, да се моли, да скубе брадата си и най-накрая се съгласи. Вече беше получил съгласието на Чинг-со да започне незабавно търговия и беше платил половината сума, за която се бяха споразумели — другата половина щеше да прати след шест месеца. Беше предложил на Чинг-со инструмента за бръснене, с който същият щеше да се защити от гнева на императора за това, че не е изпълнил заповедите му: да отложи преговорите до момента, когато последният кораб бъде напълнен с чай и последният таел сребро — платен; в същото време да нападне, плячкоса и изгори Селцето и да изпрати огнени кораби срещу варварските търговски съдове, с което да ги изгони от река Пърл. Търговията щеше да заблуди търговците и да създаде невярна представа за сигурност, да даде възможност на очевидно необходимите военни китайски подкрепления да пристигнат. По този начин варварите щяха да се окажат безпомощни и Чинг-со щеше да спечели голяма победа.

Джин-куа беше възхитен от великолепния план. Защото знаеше, че варварите нямаше да бъдат безпомощни. Опустошаването и изгарянето на Селцето само щеше да ги разгневи. Щяха незабавно да отплуват на север от Кантон и отново да ударят по Пекин откъм портата Пей Хо. Още щом флотилията се появи при Пей Хо, императорът щеше отново да моли за мир и договорът щеше пак да влезе в сила. Съвършеният договор. Това щеше да стане така, защото тай-панът искаше съвършен договор, а „Височайшия пенис“ бе само негово куче.

„По този начин аз няма да искам откуп за нашия любим Кантон и няма да платя останалата половина от цената, защото положително Чинг-со и семейството му ще бъдат надхитрени и изпратени в ковчези под земята, където им е мястото. Дано този противен фукиенски използвач да остане импотентен до последните дни, които му остават да живее на земята!“ „Подкупът“, който трябва да се намери за омиротворяване първо на императора, а после на варварите, ще дойде от печалбата на тазгодишния чай, коприна и опиум. При това по-голямата част от печалбата ще остане. Колко е славен и вълнуващ животът!

— Не безпокой чило, айейа? Джин-куа уреди!

Струан стана.

— Прибавете двеста, данък мой. — И добави мило: — Джин-куа каже Чинг-со: „Докоснеш един косъм кау чило, тай-пан докара огнедишащ морски дракон. Изяде Кантон!“

Джин-куа се усмихна, но вътрешно потрепера от заплахата. Руга целия път до дома си. „Сега трябва да наема повече шпиони и пазачи и да платя още пари, за да охранявам децата на Струан не само срещу явни детеразвратни похитители, но и срещу всяка криминална мърша, която е достатъчно глупава, за да вярва, че може лесно да спечели долари. Горко ми, горко ми!“

А щом се прибра благополучно в дома си, той изрита любимата си държанка, заклещи пръстите на две робини и се почувства много по-добре. По-късно се измъкна навън и отиде на тайно събрание, където облече алените церемониални одежди на своя сан. Той беше Тай Шан Чу — Върховен предводител на Хунг Мун Тонга в Южен Китай. Заедно с по-низши тонгови предводители той изслуша първия доклад на ново сформиралата се Хонконгска масонска ложа и утвърди Гордън Чен за неин водач.

За върховно удоволствие и облекчение на китайските търговци и продавачи, търговията започна. Всички войници, с изключение на едно символично подразделение от петдесет човека, бяха изпратени обратно в Хонконг. Но „Немезис“ продължаваше да циркулира по реката, да наблюдава подстъпите към Кантон и да разчертава нови водни пътища.

Сега Селцето и водните пътища край Уампоа се оживиха от денонощна конкуренция. Търговските кораби трябваше да бъдат подготвени за фините китайски чайове: трюмовете да се ремонтират, дъната да се почистят и обеззаразят. Да се намерят запаси от храна за обратния път. Да се определи точното място на стоката.

Търговците, които нямаха кораби — а имаше такива много, — обсадиха собствениците и захванаха да спорят за най-доброто място за стоката на най-добрите кораби. Превозът на стоките се таксуваше прекомерно високо, но таксите се плащаха с готовност.

„Ноубъл хаус“ и „Брок и синове“ винаги купуваха чай и коприна за своя сметка. Но тъй като бяха хитри, Струанови и Брокови превозваха също товари и на други търговци и действаха не само като корабни компании, но и като брокери, банкери и комисионери, както по отношение на вноса в Англия, така и на износа. Изнасяха на други търговци — главно памучни изделия, памучна прежда и алкохол, но и всяко друго нещо, което произвеждаше индустриалната мисъл на Англия и също всичко, което един търговец бе сигурен, че ще се продаде. Понякога им поверяваха кораби на други английски компании с отговорността да продадат в Азия товара, какъвто и да е той, срещу комисиона и да върнат друг отново срещу комисионна. Струанови и Брокови купуваха за износ само опиум, топове, оръжеен барут и гюллета.