— Къде остави децата?

— При по-голямата сестра, разбира се — отвърна тя. По-голямата сестра беше името, с което Мей-мей наричаше бившата любовница на Струан Кай-сунг, както бе обичаят, макар да не бяха роднини. А сега Кай-сунг бе третата жена на компрадора на Струан. И въпреки всичко между Мей-мей и Кай-сунг съществуваше дълбока привързаност и Струан знаеше, че децата му ще бъдат в безопасност и глезени като нейни собствени.

— Добре — каза той. — Как са те?

— Окото на Дънкан е насинено. Падна, така че трябваше да наложа с камшика скапаната му бавачка, докато ми отмалее ръката. Дънкан има лош нрав поради варварската си кръв.

— От теб — не от мен. А Кейт?

— Никне й второто зъбче. Туй много добре. Преди втори рожден ден — за миг тя се намести в ръцете му. — После четох вестник. Тоя Скинър. Още лош джос, айейа? Таз купчина кучешка мърша Брок те съсипва с много пари, дето ги дължи. Вярно ли?

— Отчасти е вярно. Да, ако джос не се промени, ние сме свършени. Край на коприната и парфюмите, и нефрита, и къщите — подразни я той.

— Айейа-ай! — каза тя, като отметна глава. — Ти не си единственият мъж в Китай.

Той я плесна по задника, тя замахна към него с дългите си нокти, но той ловко я хвана за китката.

— Никога не казвай пак това — каза той и я целуна страстно.

— В името на кръвта Христова — каза тя, като се опитваше да успокои дишането си. — Виж сега какво направил на косата ми. Таз мързелива мърла А Гип цял час я прави.

Знаеше, че той много я харесва, и беше горда, че сега, когато е на двадесет, може да чете и пише на английски и китайски и да говори английски и кантонски диалект така добре, както родния си диалект на Сучоу, а освен това владееше и мандарин — езика на Пекин и на императорския двор. Знаеше голяма част от онова, което Гордън Чен учеше в училище, защото той я занимаваше добре и между тях се бе създала силна привързаност. Мей-мей знаеше, че е единствена в цял Китай.

На вратата дискретно се почука.

— Европеец? — прошепна тя.

— Не, мила. Само слугата. Имат заповед да предупреждават за всичко. Да?

Прислужникът бе следван от още двама и всичките те се мъчеха да отклоняват поглед от Струан и девойката. Но любопитството им бе явно и те се мотаеха, докато нареждаха по масата китайски блюда и пръчици за ядене.

Мей-мей се нахвърли върху тях с излияние на кантонски и те се поклониха нервно и се изнизаха.

— Какво им каза? — попита Струан.

— Само ги предупредих, пусто да остане, че ако споменат на някой, че съм тук, лично аз ще им отрежа езиците и ще им избода очите, а после ще те накарам да ги приковеш към някой твой кораби да ги потопиш в океана заедно с проклетите им жени, деца и родители, но преди това ще насочиш Лошо око към проклетите им изчадия и родовете им ще изчезнат навеки.

— Престани да кълнеш, кръвожадно малко дяволче! И престани да се шегуваш с Лошото око.

— Това не е шега. Ти наистина го имаш, зли варварино. За всички но не и за мен. Аз знам как да се оправям с теб.

— Върви по дяволите, Мей-мей. — Той отмести ръцете й и прекъсна нежните милувки. — Яж, докато храната е топла. После ще се разправям с теб. — Той я вдигна и я отнесе до масата.

Тя му поднесе пържени скариди, крехко свинско и гъби, пикантно задушени в сол, индийско орехче, горчица и мед, после сипа и на себе си.

— Да му се не види, колко съм гладна! — каза тя.

— Няма ли да спреш да ругаеш?

— Забрави да добавиш „пусто да остане“, тай-пан! — Тя широко се усмихна и започна да се храни с голямо удоволствие.

Той взе пръчиците за хранене и ловко започна да си служи с тях. Храната бе превъзходна. Трябваше да изминат месеци, докато възприеме вкуса. Никой от европейците не ядеше китайска храна. Струан също преди предпочиташе обилната тежка храна на стара Англия, но Мей-мей го беше научила, че е по-здравословно да яде като китайците.

— Как стигна дотук? — попита Струан.

Мей-мей избра една от големите скариди, които първо бяха изпържени, а после задушени в ароматизиран със соя сос и подправки, изискано й откъсна главата и започна да я бели.

— Пътувах на гемия. Купих фантастично евтин билет четвърта класа и се омазах със сажди за безопасност. Дължиш ми петдесет в брой.

— Плати ги от издръжката си. Не съм те викал тук.

— Туй кау чило много лесно намери пара.

— Престани и се дръж прилично.

Тя се засмя и му предложи скаридата. Започна да бели друга.

— Благодаря, но не искам повече.

— Яж ги. Полезни са за теб. Много пъти казала, те правят мъжете здрави и потентни.

— Престани, мила.

— Наистина — каза тя съвсем сериозно. — Скаридите са много полезни за твоята сила. Много е важно да бъдеш много силен! Една жена трябва да се грижи за мъжа си. — Тя почисти пръстите си с бродирана салфетка, после с пръчиците вдигна една глава на скарида.

— По дяволите, Мей-мей, трябва ли да ядеш и главите?

— Аха, пусто да остане, не знаеш ли, че те са най-вкусната част? — каза тя, като го имитираше и се смя толкова много, че се задави — Той я потупа по гърба, но съвсем леко, после тя пийна малко чай.

— Това да ти е за урок — каза той.

— Но главите си остават най-вкусната част. — Известно време тя се храни мълчаливо. — Толкова ли е зле с Брок?

— Зле е.

— Но това е много лесно да се уреди. Убий Брок. Сега е моментът.

— Това е един от начините.

— Един начин, друг начин, винаги се намира начин.

— Какво те прави толкова сигурна?

— Не би искал да ме загубиш.

— Защо трябва да те загубя?

— На мен също не ми харесва да бъда на второ място. Аз принадлежа на тай-пана. Не съм някаква си Хака, лодкарка или кантонска курва. Чай?

— Аха.

— Пиенето на чай с храната е полезно за теб. Няма да станеш дебел — тя наля чая и грациозно му подаде чашката. — Харесваш ми, когато си ядосан, тай-пан. Но не ме е страх от теб. Знам, че твърде много ти харесвам, както и ти много ми харесваш. Когато бъда на второ място, някоя друга ще ме смени. Това е джос. За мен. Но също и за теб.

— Може би вече си на второ място, Мей-мей.

— Не, тай-пан, не още. По-късно може би, но не сега. — Тя се наведе, целуна го и се изплъзна, когато той се опита да я задържи.

— Айейа, не трябва да ти давам толкова много скариди! — Тя избяга от него, като се смееше, но той я хвана. Тя обви врата му с ръце и го целуна. — Дължиш ми петдесет в брой!

— Дяволите да те вземат! — Той я целуна, като я желаеше тъй силно, както и тя него.

— Много си вкусен. Но първо играем трик-трак.

— Не.

— Първо играем трик-трак, после се любим. Имаме много време. Ще остана при теб. Ще играем по един долар точката.

— Не.

— Един долар за точка. Може да ме заболи глава, толкова съм уморена.

— Може и да не ти дам новогодишния подарък, както мислех.

— Какъв подарък?

— Няма значение.

— Моля те, тай-пан, няма да те измъчвам повече. Какъв подарък?

— Няма значение.

— Моля те, кажи ми. Моля те. Да не е нефритова игла? Или златна гривна? Или коприна?

— Как е главоболието ти?

Тя сърдито го плесна, после засили прегръдката си около врата му.

— Ти си толкова лош към мен, а аз съм толкова добра към теб. И хайде да се любим.

— Ще изиграем четири игри. По хиляда долара за точка.

— Но това е голям риск! — Тя видя насмешливото предизвикателство, изписано на лицето му, и очите й пламнаха. — Четири игри. Ще те бия, пусто да остане.

— Не, няма, пусто да остане!

Те изиграха четири игри. Тя ругаеше, възклицаваше, хленчеше, смееше се и се задъхваше, обхваната от вълнение, когато играта се обръщаше. Загуби осемнадесет хиляди долара.

— По дяволите, аз съм разорена, тай-пан. Разорена. О, горко ми, горко ми, горко ми. Всичките ми спестявания, че и повече. Моята къща… Още една игра — помоли тя. — Трябва да ми позволиш да опитам да си възвърна парите.

— Утре. Същия залог.

— Никога вече няма да играя при такъв залог. Никога, никога, никога, никога. Освен още една игра утре.