И макар че Кълъм не приемаше твърде сериозно суеверията, с които го обсипваше Горт, болките, които понасяше денем и нощем, пресякоха волята му да се съпротивлява. Имаше нужда от облекчение. Но и така да е, закле се той, ако Брок се съгласи да направи сватбата другия месец, няма да отида в бардака! Няма!

По залез Кълъм и Струан се качиха на „Уайт уич“. Брок ги чакаше на квартердека заедно с Горт. Вечерта бе хладна и приятна.

— Вече съм решил за твоята женитба, Кълъм — каза Брок. — Следващия месец няма да стане. По-добре ще е догодина. Но след три месеца от днес е седемнайсетият рожден ден на Тес и тогава можете да се ожените — на същия ден, на десети.

— Благодаря ви, мистър Брок — отвърна Кълъм. — Благодаря ви.

Брок се ухили на Струан.

— Това устройва ли те, Дърк?

— Това е твое решение, Тайлър, не мое. Но мисля, че два или три месеца не е много по-различно от един. Все още настоявам за следващия месец.

— Септември устройва ли те, Кълъм? Както казах? Бъди честен, момко.

— Да. Разбира се. Аз се надявах, но… е, добре, мистър Брок. — Кълъм се закле, че ще изчака трите месеца. Но дълбоко в себе си знаеше, че няма да може.

— Значи е уредено.

— Аха — откликна Струан. — Тогава след три месеца.

Да, каза си той, три месеца. Току-що си подписа смъртната присъда, Тайлър. Може би две.

— И, Дърк, ще ми отделиш ли малко време утре? Да определим зестрата и някои други работи.

— По обяд?

— Става. По обяд. А сега викам да слезем долу при дамите. Ще останеш ли за вечеря, Дърк?

— Благодаря, но имам да свърша някои работи.

— Като конните състезания, а? Трябва ли да ти го призная? Много умно да извикаш тоя момък Блоър от родината. Подходящ млад франт. Последната гара от всяко състезание ще бъде залога на Брок. Ще определим награден фонд.

— Да. И аз така чух. Добре ще е да имаме най-добрия хиподрум в Азия.

Блоър бе направил съобщението на търга за земя. Лонгстаф бе приел да стане първия президент на Жокейклуба. Вноската за годишно членство бе определена на двадесет гвинеи и всеки европеец на острова незабавно се бе присъединил. Блоър бе обкръжен от доброволци да яздят кавалерийските коне, които генералът се бе съгласил да предостави.

— Ти можеш ли да яздиш, Дърк?

— Аха. Но никога не съм се състезавал.

— Аз също. Но може би трябва да опитаме, а? Ти яздиш ли, Кълъм?

— О, да. Но не съм много добър.

Горт го потупа по гърба.

— Можем да наемем коне на Макао, Кълъм, да се поупражним. Може да вземем и бащите си с нас, а?

Кълъм неловко се усмихна.

— Да, бихме могли да опитаме, Горт — каза Струан. — Е, лека нощ. Ще се видим утре на обяд, Тайлър.

— Тъй. Лека нощ, Дърк.

Струан си тръгна.

По време на вечерята Кълъм се опитваше да заличи антагонизма, който съществуваше между Горт и Брок. Стори му се странно, че харесва и двамата, че можеше да ги прозре — можеше да разбере защо Горт искаше да бъде тай-пан и защо Брок няма да отстъпи управлението, поне още за известно време. Странно защо се чувстваше по-мъдър от Горт в това отношение. Всъщност не е толкова странно, помисли си той. Горт не е бивал внезапно оставян сам за седем дълги дни с цялата отговорност. В деня, когато се оженя за Тес, ще изхвърля двадесетте суверена на Брок. Няма да е редно да ги пазя повече. Каквото и да стане, започваме наново. Само след три месеца. О, Господи, благодаря ти.

След вечеря Кълъм и Тес излязоха на палубата сами. И двамата стояха бездиханни под звездите, като се държаха за ръце и изгаряха. Кълъм докосна устните й в първата колеблива целувка и Тес си припомни грубата целувка на Нагрек и огъня, който ръцете му бяха разпалили, и болката, която беше й причинил — всъщност не болка, а агония от удоволствие, което винаги я караше да пламва в спомените си. Радваше се, че скоро ще може да угаси огъня, който вътрешно я изгаряше. Още само три месеца и — успокоение.

Върнаха се във вонящата каюта долу и след като Кълъм си тръгна, тя легна на леглото си. Копнежът й я измъчваше и тя заплака. Защото разбираше, че Нагрек я бе докоснал по начин, по който само Кълъм щеше да има право да я докосва. Знаеше, че това трябва да остане тайна за него и завинаги. Но как? О, моя любов, моя любов.

— Казвам ти, татко, че това е грешка — говореше Горт в голямата каюта, като бе понижил глас. — Ужасна грешка!

Брок стовари халбата си на масата и бирата плисна върху нея и на пода.

— Това е моето решение, Горт, и стига за това. Те ще се оженят през септември.

— Освен това беше грешка, че не наддавахме за хълма. Тоя дявол още веднъж се оказа по-добър от нас, пусто да остане.

— Размърдай си мозъка, Горт! — изсъска Брок. — Ако бяхме направили това, младият Кълъм щеше да се увери, че Тес невинно споделя с мен каквото трябва и каквото не трябва. Хълмчето не е важно. Може да дойде време, когато ще каже нещо за Дърк, което ще го съсипе, и това е, което искам да знам, нищо повече. — Брок се презираше за това, че слушаше Тес и я използваше, без тя да знае, да шпионира Кълъм и като оръдие срещу Дърк Струан. Но още повече ненавиждаше Горт и повече от всякога не му вярваше. Защото разбираше, че Горт е прав. Но той искаше щастието на Тес повече от всичко и това разбиране го правеше опасен. Сега плодът на проклетото лоно на Струан щеше да се съедини с обожаемата Тес.

— Заклевам се в Бога, че ще убия Кълъм, ако само косъм падне от главата й — каза той със страшен глас.

— Тогава защо разреши на Кълъм да се ожени за нея толкова бързо, пусто да остане? Разбира се, че ще й причини болка и ще я използва срещу нас.

— И какво те накара да си промениш мнението, а? — присмя се Брок. — Ти беше съгласен — даже ентусиазирано — с това.

— Все още съм, но след три месеца, за бога. Това ще провали всичко.

— Защо?

— Разбира се, че ще провали всичко — отвърна той. — Когато се бях съгласил, Роб беше още жив, нали? Тогава тай-панът щеше да се оттегли това лято и да предаде ръководството на Роб, а после, след година — на Кълъм. Така щеше да стане. Да се оженят догодина щеше да е най-добре. Но сега тай-панът остава. И сега, като се съгласи сватбата да стане след три месеца, тай-панът ще ти я отнеме, ще насъска Кълъм против нас. Сега си мисля, че той никога няма да се оттегли. Определено никога, докато ти си тай-пан на „Брок и синове“.

— Той никога няма да напусне Азия, каквото и да казва на Кълъм. Или на Роб. Познавам Дърк.

— А аз познавам теб!

— Когато той се оттегли — или умре, — тогава и аз ще се оттегля.

— Тогава по-добре той да умре веднага.

— По-добре се запаси с търпение.

— Аз съм търпелив, тате. — На върха на езика на Горт бе да каже на Брок за отмъщението, което бе запланувал за Струан — чрез Кълъм на Макао. Но не го направи. Баща му се интересуваше повече от щастието на Тес, отколкото да стане тай-пан на „Ноубъл хаус“. Баща му бе загубил тъй необходимата разяждаща безскрупулност, която Струан притежаваше в степен, правеща възможно той да бъде тай-панът.

— Запомни, тате — той те измами със среброто, с компанията си, с женитбата. Тес е твоята слабост — избухна Горт. — Той го знае и ти беше измамен с нея като корабокрушенски фар, който те води към катастрофа.

— Не, не. Знам какво правя — отвърна Брок, като се мъчеше да не повишава тон, но вените на слепоочията му се бяха издули като възлите на камшик. — И съм те предупредил. Не се занимавай сам с тоя дявол. Ще ти откъсне топките и ще ти ги натика в гърлото. Добре го познавам!

— Да, наистина, татко! — Горт можеше да подуши старостта на баща си и за първи път наистина разбра, че ще може да го победи, ако се изправят като мъж срещу мъж. — Така че се махни от пътя ми и остави мъжете да гледат мъжката работа, да му се не види!

Брок скочи на крака и събори стола. Горт беше се изправил и чакаше баща му да посегне към ножа, като знаеше, че отсега нататък завинаги може да си позволи да чака, защото му бе разбрал мярката.