„… Не знам какво да правя. Не мога да предприема нищо, докато информацията не бъде официално оповестена в Камарата. Не смея да използвам открито тези поверителни сведения. Кънингтън ще иска главата ми и ще се простя с политиката. Дори и това, че ги излагам писмено по този начин, дава на моите врагове — а кой в политиката има малко такива — възможности да ме унищожат и заедно с мен всички онези, които подкрепят свободната търговия и позицията, за която толкова ревностно се борихте през всичките тези години. Моля се на Бога синът ми да ви предаде писмото насаме (между другото, той не знае нищо от тази част от съдържанието на писмото).

Както ви е известно, министърът на външните работи е властен човек, законосъобразен до мозъка на костите, бастион на партията на Вигите. Отношението му, изразено е донесението, е съвършено ясно. Опасявам се, че от Хонконг вече нищо не става. И освен ако правителството не падне и консерваторите на сър Робърт Пийл не дойдат на власт — ще е абсолютно невъзможен. Бих казал, че в обозримото бъдеще Хонконг е вероятно да си остане умряла работа.

Новината за фалита на вашата банка се разпространи из средите на Сити — главно с помощта на вашите съперници, ръководени от младия Морган Брок. «Само между нас» Морган Брок благоразумно е засял семената на недоверието заедно със сведението, че сега Брокови притежават по-голямата част, ако не и всичките ваши ценни книжа и това неизмеримо навреди на вашето влияние тук. Освен това, почти едновременно с «Договора от Чуенпи» на Лонгстаф пристигна писмо от мистър Тайлър Брок и някои други търговци, яростно противопоставящо се на колонизирането на Хонконг и на политиката на враждебност на Лонгстаф. Писмото бе адресирано до министър-председателя, министъра на външните работи и с копия до техните противници, които, както ви е известно, са доста.

Като знам, че е вероятно да сте вложили остатъка от запасите си, ако има такъв, в обичния ви остров, реших да ви пиша, за да ви дам възможност да излезете от затрудненото положение и да спасите нещо от катастрофата. Възможно е да сте постигнали някаква форма на споразумение с Брок — дано да сте го направили, макар че ако трябва да се вярва на арогантния Морган Брок, единственото споразумение, което би ги удовлетворило, е ликвидирането на вашата фирма. Имам основание да вярвам, че Морган Брок и група търговци от континента с определен банков интерес — френски и руски, както още се говори — са организирали внезапния наплив в банката. Континенталната групировка е предложила това, когато по някакъв начин е изтекла информация, че мистър Роб Струан е запланувал международна банкова структура. Те разориха вашата банка в замяна на петдесет процента участие в подобен план, който Морган Брок сега се опитва да реализира.

Съжалявам да науча, че нещата са взели такъв обрат. Оставам с най-добри чувства, като се надявам, че тази информация може да ви бъде полезна по някакъв начин и че ще бъдете е състояние да оцелеете и отново да се включите в борбата. Все още вярвам, че вашият план за Хонконг е правилният. Възнамерявам да продължавам да се опитвам да го осъществя.

Малко ми е известно за сър Клайд Уолън, новия капитан-интендант по търговията. Той се отличи по време на престоя си в Индия и има отлична репутация като войник. Струва ми се, че не е администратор. Разбрах, че утре тръгва за Азия, така че пристигането му е предстоящо.

И накрая: поставям на вашите услуги най-малкия си син. Той е развейпрах, черна овца, непрокопсаник, чиято единствена цел в живота е да играе комар, особено да залага на конни състезания. За него има заповед за задържане от затвора Нюгейт. Казах му, че за последен път бих уредил дълговете му тук, ако той се наеме да извърши това опасно пътешествие. Той се съгласи, като се обзаложи, че ако извърши невъзможния подвиг да пристигне в Хонконг за по-малко от шестдесет и пет дни — половината на обичайния срок, — ще му дам хиляда гвинеи, за да му помогна.

За да осигури възможно най-бърза доставка, обещах пет хиляди гвинеи, ако стигне за по-малко от шестдесет и пет дни, като намалявам с по петстотин гвинеи за всеки ден над уреченото време и всичкото това само в случай, че прекара извън Англия до края на живота ми. Парите трябва да се изплащат по петстотин гвинеи годишно, докато свършат. Прилагам първото изплащане. Моля, уведомете ме с обратна поща за датата на пристигането му.

Ако разполагате с някакъв начин, по който бихте могли да използвате «способностите» му и да го контролирате, ще спечелите вечната признателност на един баща. Аз се опитах. Бог да е на помощ и на мен, и на него, но се провалих. Макар че много го обичам.

Моля, приемете съжалението за нещастията, които ви сполетяха. Поздравете от мен мистър Роб. Завършвам с надеждата, че ще имам удоволствието лично да се срещна с вас при по-благоприятни обстоятелства. Имам честта да бъда, господине, ваш най-покорен слуга.