Облекчението му бе явно.

— Извинете ме, Върховна. Веднага бих направил пред вас хиляда поклона, за да ви покажа нищожното си смирение, но това ще се стори странно на робинята ви — каза той бързо на смесица от сучоски и мандарински език. — За момент в глупавата ми глава влезе дявол и аз не ви разбрах добре. Разбира се, аз никога не бих сравнявал двата кораба. Никога!

— Да — каза тя, — ако някой би опрял дори едно конопено въже, дори една треска от единия кораб до другия, бих го преследвала до дълбините на ада, задето се е осмелил да оскверни такъв безценен камък. Бих му изтръгнала тестисите и избола очите, за да го нахраня с тях!

Гордън Чен трепна, но продължи спокойно разговора.

— Не се страхувайте, Върховна. Не се страхувайте. Ще направя сто поклона на покаяние, задето не разбрах разликата между скъпоценния камък и дървото. Няма никога да направя намек, никога няма да поискам да помислите, че не съм ви разбрал.

— Добре.

— Извинете ме сега, Върховна, трябва да тръгвам и да върша работата си.

— Работата ви тук не е свършила — отряза го тя. — Доброто поведение изисква да пием още чай. — Тя плесна с ръце към А Сам и поръча нов чай. Когато А Сам се върна, Мей-мей заговори на кантонски. — Чух, че много кораби ще тръгнат скоро за Макао.

Гордън веднага разбра, че Брок трябва да бъде премахнат в Макао, и то незабавно.

Очите на А Сам светнаха:

— И ние ли ще ходим там? О, умирам да видя отново Макао. — Тя се усмихна стеснително на Гордън Чен. — Познавате ли Макао, почтени господине?

— Разбира се — отговори той. Знаеше, че обикновена робиня не би дръзнала да го заговори. Но това беше лична довереница на Мей-мей и нейна частна робиня, което й даваше много привилегии. Също тя беше много красива за обикновено момиче „хокло“. Той погледна отново към Мей-мей. — Жалко, че тази година не мога да отида там. Макар че много от моите приятели непрекъснато кръстосват насам-натам.

Мей-мей поклати глава.

— Чухте ли, че снощи варваринът — син на татко, се сгоди и ще се жени? И представяте ли си за кого? За дъщерята на своя враг! Изумителни хора са тези варвари!

— Да — съгласи се Гордън Чен, изненадан, че Мей-мей счете за нужно да изясни необходимостта да се премахне Брок. Да не би да иска да бъде унищожено цялото семейство? — Невероятно!

— Не че имам нещо против бащата — той е стар и ако боговете са справедливи, ще сложат скоро край на неговия джос. — Мей-мей тръсна глава и украшенията й от нефрит и сребро зазвънтяха. — Що се отнася до момичето, мисля, че ще роди добри синове, макар че какво ли хубаво може да види един мъж в това дебелокрако нещо с гърди като кравешко виме.

— Да — каза с готовност Гордън.

Това означаваше, че Брок няма да бъде убит. Нито дъщерята. Оставаха майката и синът. Малко невероятно да е майката, следователно е синът. Горт! Но защо само той? Защо не бащата и сина? Защото явно и двамата застрашаваха тай-пана. Уважението на Гордън към баща му порасна значително. Колко мъдро от негова страна да направи така, че Мей-мей да изглежда изобретателят на стратегията! Колко хитро да подскаже идеята на Мей-мей, която посещава Джин-куа, който от своя страна има връзка с мен! Колко умно! Разбира се, това означава, че тай-панът знае за тайния канал на Мей-мей. Сигурно нарочно й е дал информацията, за да задължи Джин-куа към нея. Но знае ли той тогава за Триадите? И за мен? Едва ля.

Изведнъж той се почувства уморен след толкова много опасения и вълнения. Освен това непрекъснато се безпокоеше от все по-големия натиск, който мандарините оказваха върху Триадите в Квантунг, както и върху тези в Макао. Дори върху Тай Пинг Шан. Мандарините имаха много агенти сред хората на хълма и макар голяма част от тях да бяха разкрити и четирима — унищожени, безпокоеше се ужасно от тяхното присъствие там. Ако се разчуеше, че той бе начело на Триадата в Хонконг, нямаше да може да се върне вече в Кантон, а животът му тук щеше да е по-лош от този на сампански лодкар.

Как се бе замаяла главата му от чудния парфюм на Мей-мей и от натрапчивата сексапилност на А Сам. „Иска ми се да легна с робинята — помисли си той. — Но това е глупаво и опасно. Освен ако Майка не предложи. По-добре е да се връщам в Тай Пинг Шан в прегръдките на най-хубавата проститутка на хълма. Кълна се в боговете, тя напълно заслужава цената си от хиляда таела. Тази вечер ще се любим десет пъти по десет различни начина. — Той се усмихна на себе си. — Хайде, бъди откровен, Гордън, знаеш, че ще бъде само три пъти. И после още три, ако имаш джос, но колко ще бъде чудесно!“

— Жалко, че няма да мога да отида в Макао — каза той. — Предполагам, че там ще отидат всички роднини от страна на баща й. Особено синът?

— Да — отговори Мей-мей със сладка въздишка, сигурна, че посланието й е вече отгатнато правилно. — Така предполагам.

— Хм! — каза презрително А Сам. — Сигурно всички ще се радват много, когато синът напусне Хонконг.

— Защо? — попита внимателно Мей-мей, застанала внезапно нащрек заедно с Гордън, чиято умора мигновено изчезна.

А Сам пазеше рядката информация за подобен драматичен момент.

— Този син е истински варварски дявол. Той ходи два-три пъти в седмицата в публичния дом на варварите. — Тя спря да говори и наля малко чай.

— Добре, продължавай, А Сам — каза нетърпеливо Мей-мей.

— Той ги бие — отговори важно тя.

— Може би не е бил доволен от тях — каза Мей-мей. — Един добър бой няма да навреди на тези варварски курви.

— Да. Но той ги бие с пръчка и ги измъчва, преди да легне с тях.

— Искаш да кажеш, че прави това всеки път ли? — попита недоверчиво Мей-мей.

— Всеки път — отговори А Сам. — Той си плаща за биенето и после плаща за, ъъ, за манипулацията, ако може така да се каже. Пфу! Веднъж вътре и край — щракна тя пръсти — ей така!

— Ха! Откъде знаеш всичко това, а? — попита Мей-мей. — Мисля, че имаш нужда от хубав бой. Сигурно си измислила всичко това, злоезичница такава!

— Изобщо не съм, Майко. Онази варварка — старата вещица, с невъзможното име ми го разказа. Онази със стъкленото око и с невероятните вадещи се зъби.

— Фордъринджил? — попита Гордън Чен.

— Точно така, уважаеми господине. Същата тази жена има най-голямата къща в Куинс таун. Наскоро купи шест момичета „хокло“ и една кантонка. Едната от…

— Бяха пет момичета „хокло“ — каза Гордън Чен.

— Вие също ли сте в бизнеса? — попита учтиво Мей-мей.

— Да — отговори той. — Напоследък става много изгоден.

— Продължавай, А Сам, скъпа.

— Добре, Майко, както казах, едно от момичетата „хокло“ е роднина на А Тат, която, както знаете, е сродена с майка ми. Това момиче било определено да бъде с него една нощ. Веднъж било достатъчно! — Гласът на А Сам стана съвсем тих. — Той едва не я убил. Бил я по корема и по бедрата, докато се обляла в кръв, а после я заставил да прави разни работи с члена му. След това…

— Какви неща? — попита също така тихо Гордън Чен, като се наведе ниско към нея.

— Да — присъедини се Мей-мей. — Какви неща?

— Не е моя работа да описвам такива странни и извратени действия, но тя трябвало да го обслужи с всички свои части.

— Всички ли?

— Всички, Майко. От ужасния бой, от ухапванията, ритниците и всички други издевателства бедното момиче насмалко не умряло.

— Изумително! — каза Мей-мей и добави остро: — И все пак мисля, че си измислила цялата тази история, А Сам. Не каза ли ти, че това било — и щракна повелително пръсти — пфу или нещо подобно?

— Точно така. Той винаги обвинява момичето ужасно, макар че тя няма никаква вина. Това е най-лошото. Това и другото, че членът му е малък и слаб. — А Сам вдигна ръцете си към небето и започна да вие. — Дано никога да нямам деца, ако лъжа! Да умра набръчкана стара мома, ако лъжа! Червеи да изядат предците ми, ако лъжа! Никога да не почиват в мир! Никога да не се преродя! Дано моите…

— Стига, А Сам — каза й Мей-мей, — вярвам ти.

А Сам продължи нацупено да пийва чая си.