— Интересно — измърмори Ласитър, колкото да поддържа разговора.

— О, наистина е така. Нещата опират до бялата магия, а някои биха казали, че и до причастието.

— Не разбрах връзката — призна Ласитър.

Ацети сви рамене:

— Ядем и пием плътта и кръвта Христова. За вярващите това е свещенодействие. За другите… сигурно е нещо по-различно. Магия например.

— Долавям противоречие — неуверено коментира Ласитър.

Свещеникът се усмихна:

— Има такова. Но това не правеше впечатление на Барези. Неговата репутация беше кристално чиста. А и Ватикана гледаше благосклонно на него.

— Така ли?

— Абсолютно. Ватикана го използваше през цялото време.

— В какъв смисъл?

— За анализ на мощи. Винаги, когато имаше съмнение в автентичността на даден артефакт, викаха на помощ Барези. Повечето пъти ставаше дума за прости неща: треската от Светия кръст се оказваше тиково дърво, късчето от скалпа на Свети Франциск имаше ДНК-структурата на вол. Чували сте за Торинската плащеница, предполагам? — попита свещеникът, говорейки за ленената тъкан, за която се смяташе, че е била използвана за саван на Христос.

— Да — потвърди Ласитър, — кой не е.

— Ето ви един пример за популярността на Барези. Той е един от учените, на които бе възложено да я изследват.

— Прочетох някъде, че се оказала фалшификат.

Ацети се намръщи:

— Имаше такова нещо. „Ленена покривка от тринайсети век“. Изработена уж от самия Леонардо. Според други първата фотография.

— А какво беше мнението на Барези?

— Мислеше, че е мистификация, но с тъмно минало.

— Тоест?

— Както казва в своята книга, историята на мощите понякога е зловеща… и плащеницата вероятно е част от тази традиция. Някога мощите са били толкова важни, че когато някой светец се разболеел, хората се събирали пред дома му, чакайки го да умре. А когато това станело, те нахлували най-безцеремонно и излизали с… пръсти, зъби, очи — кой до каквото успеел да се докопа. После разпродавали тялото му на парче. — Ласитър недоверчиво го погледна. — О, да, така е било! Говори се например, че преди да са минали два дни от смъртта на Свети Тома Аквински, той вече е бил сварен до окапване на месото, само и само да се доберат до костите му. — Ацети се засмя. — Отвратително, нали? А понякога на нещастните светци им помагали и с отрова.

— Но плащеницата… това все пак си е само тъкан, независимо дали е истинска, или не?

— Да, но била пропита с телесни течности и… билирубин.

— Това пък какво е?

— Страничен кръвен продукт, който нормално не се екскретира. Но понякога, например при титанично усилие… или изтезания… хората го изхвърлят с потта си.

— И е намерен в плащеницата?

— Барези е открил следи. Така че, макар да смяташе, че тя е само мистификация, се страхуваше, че зад нея наистина стои мъчителна смърт, с цената на която е направена.

— Мили Боже — промълви Ласитър.

Ацети кимна:

— През тринайсети век популярността на мощите е била голяма. Църква с чудотворни мощи е привличала много поклонници, а многото поклонници автоматично означавали и много пари. Накрая дошло времето на Реформацията, когато голяма част от мощите били изгорени.

— Изгорени — повтори Ласитър. Думата му напомни защо е тук. Отпи глътка вино. — Това, което не мога да разбера, е как е преминал от светите мощи към медицината?

— О… предполагам, почувствал е призвание. Той, струва ми се, беше на почти петдесет години, когато се залови да следва медицина. В Болоня. Акушерство и гинекология. — Ацети се намръщи. — Мисля, че по време на лекарската си практика е развил интерес към проблемите на безплодието. След това направи и клиниката. Което беше много изненадващо.

— Защо?

— Има известен емоционален момент, нали разбирате. А Барези беше непохватен. Беше му неудобно в компанията на много хора. А ето на, налагаше му се да кара жените да се събличат! Пък беше и католик. При това по убеждение — изключително набожен. Така че имаше неприятности.

— Защо?

Отец Ацети извъртя очи.

— Кардинал Ратцингер изрази позицията на Църквата. А именно: Църквата се противопоставя на всякакви опити да се манипулира естественото зачатие.

— Контрола над раждаемостта?

— Не! Църквата беше както срещу клиниките за аборт, така и срещу тези за лечение на безплодие.

— Интересно…

— О, да! Казаха го направо и го обясниха подробно. Децата трябва да бъдат зачевани чрез полово сношение, по нормалния начин. Точно както контрацептивите са намеса във волята Божия, такава е и репродуктивната — как й казват? — технология. Практически всичко, което става в клиниките за лечение на безплодие, е специално забранено.

— Наистина интересно. Но това не е попречило на Барези, доколкото разбирам?

Свещеникът отмести поглед.

— Той смяташе, че има право на изключение. — Въздъхна. — Иначе не би игнорирал Ватикана по такива въпроси. Вярно, контролът върху раждаемостта е забранен, но в Италия — почти изцяло католическа страна — хората имат малки семейства и населението е стабилно. А аз мога да ви уверя, че… въздържанието не е национална черта. — Ацети сви рамене и доля чашата си. — Така-а… Какво ще предприемете сега за вашата съпруга? Имате ли нужда от консултация? — Ласитър го изгледа неразбиращо. — Тя в пансиона ли е? Удивлявам се, че сте дошли чак тук, без да опитате да се свържете предварително. Сега сигурно ще е много разочарована. Искате ли да поговоря с нея…

— Не, отче…

— Аз съм добър слушател — напомни му Ацети.

— Мисля, че има недоразумение.

— О?

— Аз не съм женен.

Свещеникът се обърка.

— Тогава…? — Обърна длани нагоре, за да покаже безпомощността си.

— Тук съм, защото сестра ми е идвала в клиниката. Преди няколко години.

— А! Добре! Сестра ви! Успешно ли се оказа?

— Да, роди й се прекрасно момченце.

Ацети се усмихна на новината и кимна доволно. После усмивката му премина в смръщване.

— Не разбирам — каза той. — Защо тогава сте тук?

— Тя почина през ноември.

Свещеникът примижа от болка.

— Страшно съжалявам. А момчето? Предполагам, сега за него се грижи баща му… и вие?

Ласитър поклати глава:

— Няма баща. Сестра ми живееше сама. А освен това и детето е мъртво. Всъщност… и двамата бяха убити.

Ацети отмести поглед. След малко попита:

— И как се случи всичко това?

— Някой ги е убил, докато са спели, след това домът им е бил подпален.

Ацети дълго не проговори. Отряза ново парче хляб и го топна във виното. Накрая го погледна:

— Това ли ви води тук?

Ласитър кимна.

— Убиецът е италианец. Не мисля, че двамата със сестра ми са се познавали. После научих…

Свещеникът стана от масата, изправи се и закрачи неспокойно. Нещо го бе развълнувало, някаква тревожна мисъл. Изведнъж попита:

— Момче ли казахте? — Ласитър потвърди с кимване, без да изпуска свещеника от очи. — Чудя се… — започна Ацети.

— Какво, отче?

— Питам се дали знаете… Може и да не ви е известно, разбира се, но все пак… дали не знаете по кой метод е била обработена сестра ви. Защото има няколко…

— Знам, че е имало донор на яйцеклетка. Мисля, че го наричат…

— Донорство на ооцита. — Свещеникът произнесе фразата, сякаш ставаше дума за фатална болест. Продължи да крачи все така неспокойно, после се почеса по главата, спря и погледна Ласитър: — Но, разбира се, такива неща се случват. Има толкова много насилие и жестокост. Особено в Щатите. Сестра ви в град ли живее? В тези трудни времена…

Ласитър кимна:

— Прав сте. Наистина има много насилие. Но сестра ми и племенникът ми не са единствените.

— Какво искате да кажете?

— Друго момче е било убито в Прага. Горе-долу по същото време. И в Лондон. В Канада… Рио… Един Бог знае къде още. Това е причината, поради която съм тук: те всички са били заченати в клиниката.

Свещеникът рухна на стола си, отметна назад глава и затвори очи. После сложи лакти на масата и прекара пръсти през косата си. Дълго време не каза нищо. В настъпилата тишина Ласитър чу, че навън вали.