Отпусна глава на масата и изохка през зъби. Остана дълго така. Когато отново вдигна глава, Делла Торе го наблюдаваше с възбуден поглед, а Джеси странно плачеше. Мари беше призрачно бяла.

Погледна прикованите си ръце. Имаше изненадващо малко кръв, но въпреки това коремът му конвулсивно се надигна. Пое дълбоко въздух и се наведе към Делла Торе:

— Побъркан нещастник… Какво ти има?

— Налагаше се да импровизираме.

Грималди чу думата и се захили. Коремът му направи нов опит да се обърне, при което Ласитър изстина. Изпадам в шок,разбра той и си заповяда: Недей!

— Ти не разбираш какъв е залогът — обади се духовникът.

— Знам прекрасно какъв е — възрази Ласитър.

— Съмнявам се — отговори Делла Торе и в същия момент навън проблесна светкавица. Последвалата гръмотевица изтрещя като граната и по прозорците зачатка дъжд. Делла Торе обезпокоено се огледа: — При този дъжд… — прошепна той. Но Ласитър не го слушаше, а гледаше ръцете си и се питаше дали ще събере куража да надигне масата. Ако го направеше, гравитацията щеше да изтръгне ножовете от дланите му. — Не внимаваш — укори го Делла Торе.

— Малко съм разсеян — погледна го Ласитър.

Духовникът кимна:

— Не трябваше да питам теб — каза той и се обърна към Грималди. Нареди му нещо на италиански, убиецът кимна, вдигна ципа на якето си и излезе навън в дъжда. Делла Торе отново се обърна към Ласитър: — Мислиш си, че знаеш какъв е залогът, но не знаеш нищо, Джо. Защото е невъзможно да знаеш, ако не вярваш в Бог толкова силно, колкото вярваш и в науката, а за да разбереш, трябва да вярваш и в двете!

— Знам кой си мислиш, че е той — каза Ласитър.

Духовникът наклони любопитно глава:

— Така ли? И кой е според теб?

— Мислиш си, че е Исус Христос.

Делла Торе сви критично устни и след малко поклати отрицателно глава:

— Не-е… Не мисля така, защото, ако го мислех, щях да съм на колене пред него. Естествено.Само че той не е. Не може да бъде!

— Сигурен ли си в това?

Делла Торе направи неопределен жест.

— Сигурен съм, че Бог е създал човек по Свой образ и подобие, а не обратно. Това дете е изчадие. А изчадието има име.

— Името му — обади се Мари — е Джеси.

— Името му е Антихрист! — яростно я погледна духовникът, но гневът му бързо стихна. — Знаете ли — замислено каза той, — постижението на Барези наистина е значително. За няколко години този човек постигна онова, което всички магьосници не успяха да направят за векове.

— И какво е то? — попита Ласитър, мислейки: „Трябва само да се хвърля напред. Ще отнеме секунда… Масата ще падне и… Не… не мога… няма начин.“

Делла Торе го гледаше така, сякаш се досещаше какво планира. След кратка пауза отговори на въпроса му:

— Той създаде демони от кръвта.

Вратата се отвори и следван от студения порив на вятъра, на прага се показа Грималди с туба бензин. Влезе, попита нещо Делла Торе и духовникът кимна.

Изведнъж Делла Торе се развълнува, дишането му се учести, на челото му изби пот.

— Малко съм неспокоен — призна той, забелязвайки погледа на Ласитър. — Досега не съм правил нищо подобно.

— Хайде… хайде… хайде… — зашепна си Ласитър, призовавайки онази сила на волята, която му бе нужна, за да обърне масата. Мозъкът му крещеше команди на краката да се изправят, но ръцете не им позволяваха.

— За тях нямаме избор — каза Делла Торе и кимна към Мари и Джеси, — но при теб бихме могли да го направим по бързия начин.

Ласитър сви пръсти около остриетата и ги отпусна. Грималди вече развинтваше капачката на тубата.

— Благодаря, не искам — измърмори Ласитър.

— Е — каза Делла Торе и стана. — Време е. — Наведе се и топна пръст в кръвта, протекла от дясната ръка на Ласитър. Обърна се към Мари и изписа цифрата „6“ на челото й, после сграбчи Джеси за ръчичката, изви я и направи същото с него. Третата шестица написа на челото на Ласитър и се изправи, за да се възхити на произведението си.

В първия момент Ласитър не разбра, после схвана замисъла. Той, Мари и Джеси:

Дяволът.

Делла Торе бръкна в расото си и извади оттам бутилчица светена вода, която Ласитър веднага позна. Свали капачката и заръси из стаята, без да спира да мърмори нещо на латински.

Грималди застана зад Мари и Джеси, вдигна тубата и започна да излива бензин върху главите им. В стаята замириса на експлозив. Ласитър се опита да се надигне на крака, осъзнал, че това е единствената възможност. В същия миг Мари взе решението вместо него. Тя се облегна назад, вдигна крака, опря ги в ръба на масата и я тласна с всичка сила.

Ласитър изкрещя от болка, но ножовете изскочиха от дървото, а газената лампа падна и се разби на пода в краката на Делла Торе, подпалвайки расото му. Объркан, той заудря с ръце през пламъците. Мари изкрещя на Джеси да бяга. Грималди заръмжа. В стаята се замятаха сенки. Единствената светлина идваше от горящия като факла Делла Торе, който изостави опитите да задуши сам пламъците и с ужасен писък се затича през вратата, навън в дъжда.

Грималди направи крачка към него, за да му помогне, но преди да го стигне, Ласитър го нападна изневиделица, хвърли се върху гърба му и запрати тубата към Делла Торе. В бунгалото присветна и по пода пламна мрежа от горящи линии. Използвайки инерцията си, Ласитър заби Грималди в стената с удар, който изкара въздухът от гърдите му. После обърна замаяният италианец към себе си, хвана го за реверите и стовари чело в носа му. Нещо се счупи — със същия звук, с който се чупи пластмасова играчка — и Грималди се отпусна. Без да разсъждава, Ласитър помете краката му и когато тялото му рухна на пода, заби обувката си в гърдите му… И отново… и отново. Потърси главата му, но в този момент италианецът се изправи и стреля.

Три изстрела за една секунда, паническа канонада, пронизала безсмислено тавана, вратата и стената. Ласитър се хвърли инстинктивно към пистолета, блъсна се странично в Грималди и „Берета“-та отхвръкна. Като двама психопати те коленичиха едновременно и затърсиха слепешката сред дима.

Поредната светкавици им показа къде е паднал и те се хвърлиха натам. Ласитър се докопа пръв. Ръката му вече се затваряше около дръжката, когато Грималди го удари с лакът през устата и се метна върху гърба му. В следващата секунда италианецът прехвърли ръка през гърлото му и застиска.

Беше невероятно силен.

Ласитър напразно се бореше и съпротивляваше под тежестта му. Мускулите му отслабваха, пред очите му се въртяха кръгове и той усещаше, че всеки момент животът може да го напусне. Затова изви ръката с пистолета назад и нагоре, без да вижда, усети, че опира в нещо твърдо, и дръпна спусъка.

Грималди изкрещя от болка. Куршумът го бе пронизал през коляното. Ласитър се изтърколи изпод него, изправи се до стената и се опита да поеме въздух. Отново блесна светкавица. Тогава го видя. Седеше на горящия под, обхванал коляно с двете си ръце, и се клатеше напред-назад.

Изкривеното от болка лице и позата му напомниха за Свети Себастиан от известната картина на… как му беше името…

Стреля. Куршумът остави малка дупка над лявото око на Грималди.

Тогава чу гласа на Мари, обърна се и видя, че огънят е само на крачка от стола й. Джеси беше коленичил до нея и се мъчеше да развърже възлите, но пръстчетата му бяха малки и слаби. Ласитър се справи бързо. После ги поведе навън, отбягвайки горящите островчета по пода.

Там, под дъжда, лежеше димяща купчина и потрепваше.

— Джеси… не гледай — каза Мари и го придърпа до себе си.

Ласитър коленичи и с отвращение видя, че лицето на Делла Торе вече е овъглена маса. Косата и клепачите му бяха напълно изгорели, а от орбитите на очите му течеше странна течност. Беше сигурен, че е мъртъв, но той помръдна и дори слабо простена.

— Трябва да го закараме в болница — каза Мари. — Ще използваме тяхната моторница. Хайде…

Ласитър я погледна, сякаш беше откачила.