— Какво ще правим? — попита Мари.

— Не съм сигурен — поклати глава Ласитър.

Минутите бавно се точеха. Вятърът свистеше и под напора му гредите под покрива стенеха. Нямаше да бъде лесно да ги намерят в такава нощ, прецени Ласитър. Времето поне беше на тяхна страна. Ако Делла Торе е умен човек, щеше да се върне на сушата и да дойде пак утре. Това е единствената разумна алтернатива. После въздъхна. Може и да беше разумна, но на него самия му беше трудно да повярва в нея.

Надяваме се противно на всяка логика, помисли си той. Усещаше го, а в следващата секунда чу и гласове. Тогава разбра, че е бил прав. Първо не долови думите, а после не можа да разбере какво си казват:

—  Franco? Dove sta?

Чакаше с пушката в ръка. Мари тихо седеше отсреща, притиснала Джеси.

— Не се безпокойте — прошепна Ласитър.

По покрива трополеше дъжд, а вятърът свиреше в гредите.

Мъжете вече обикаляха стоянката. Сърцето на Ласитър биеше до пръсване.

Изведнъж тъмнината бе прорязана от лъч на фенерче, който се плъзна по стените наляво и надясно, хвърляйки огромни сенки. Идваше през прозореца над главата на Ласитър. Като подплашени сърни Мари и Джеси стояха вцепенени в примката на лъча.

—  Ecco!

Вратата с трясък изхвръкна от пантите си и на прага се изпречи грамадна фигура, която разчисти с небрежно замахване висящите останки. После направи крачка напред. Ласитър прошепна:

— Ей… голямо момче!

Италианецът се извърна с изръмжаване и в същия миг се чу изстрел. Куршумът се заби в лицето, удари в скулата, стрелна се хаотично през мозъка и излетя през темето. Мари неволно извика. Матрака рухна на пода и раздруса постройката.

Ласитър пусна пушката и пролази на четири крака до трупа на италианеца. Докато търсеше из джобовете му пистолета, който просто трябваше да бъде някъде там, той хвърли поглед върху лицето на мъртвеца. Там бе застинало изражение на безкрайна изненада. И точно в този момент беше ред на Ласитър да бъде изненадан.

—  Ciao!

Гласът като че ли нямаше тембър. Идваше отгоре и отляво. Без да го е видял, знаеше кой е това, но все пак обърна глава. Пред прага на избитата врата стоеше Грималди и гледаше надолу. В ръката си държеше „Берета“, а на лицето му нямаше и капка състрадание.

Сега е мой ред, мина през ума на Ласитър. На всички ни. Ето така се умирало…

Грималди каза нещо на италиански през рамо и до него изникна Делла Торе с фенерче в ръката.

— Е, Джо — каза той и светна в очите на американеца, — какъв късмет да те намерим тук. — Лъчът бавно изпълзя по пода до тялото на Матрака, плувнало в кръв и парчета мозък. Делла Торе направи кръстен знак, влезе в стоянката и описа бавна дъга с лъча, докато не намери Мари и Джеси. — Знаеш ли кои са те? — попита той и понеже Ласитър не каза нищо, си отговори сам: — Това са хора, с които не би искал да имаш нищо общо, Джо. Добре, всички да станат. Ще се върнем в бунгалото, където поне е топло.

Джеси и Мари тръгнаха напред, съпровождани по целия път от призрачната светлина на фенерчето в ръката на Делла Торе. Следваше ги Ласитър. Накрая бяха Грималди и духовникът. Макар убиецът да беше на метър и половина от него, Ласитър усещаше с цялото си тяло насочената право в гръбнака му „Берета“. Ако се хвърля в гората, мислеше си той, ще ме убие на място. Ако не го направя, ще ме убият по-късно. Така или иначе, Мари и Джеси са мъртви. Няма изход.

Освен ако не допуснеха грешка.

Което, колкото и малко вероятно да бе, беше единствената им надежда, така че той реши да заложи на нея и продължи да върви напред.

Когато стигнаха при бунгалото, вече бяха вир вода. Грималди ги смушка към масата и им направи знак с пистолета да седнат, а Делла Торе запали газената лампа и стъкми огъня в печката. След малко и той дойде при масата, за да седне на стола от другата страна на Джеси и Мари.

— Е — леко плесна с ръце, — ето ни най-сетне заедно! — Обърна се към Грималди, каза му нещо на италиански и кимна към стената, където на кука висеше навито въже. После погледна Мари, която продължаваше да стиска Джеси, право в очите и проговори: — Кажи ми нещо, Джо… Знаеш ли коя е била Лилит?

— Не — поклати глава Ласитър, — никога не съм чувал за нея.

Грималди донесе въжето и даде „Берета“-та на Делла Торе, който насочи оръжието срещу Ласитър. После Грималди се обърна към Мари, омота няколко пъти въжето около кръста й и започна да я завързва за стола. Тя инстинктивно понечи да стане, но Грималди я хвана за китката и с леко извиване я принуди да седне отново. Прошепна й нещо на италиански, което нямаше нужда от превод.

Когато приключи със завързването, Джеси отново се изкатери в скута на майка си.

— Всичко е наред, мамо — прошепна момченцето, — всичко е наред.

Делла Торе прочисти гърло.

— Лилит е била жената на Адам… преди Ева.

— Вижте — обади се неочаквано Мари, — ако пуснете Джеси, готова съм да направя, каквото пожелаете.

Делла Торе се обърна към нея:

— Защо не ме изслушаш — каза той, — това пряко те засяга. — После пак насочи вниманието си към Ласитър: — Когато Лилит напуснала Адам — това сигурно ще те развесели, Джо, защото те не могли да се споразумеят кой да командва, — ангелите започнали да я уговарят да се върне.

Ласитър си мислеше, че газената лампа…

— И тя съгласила ли се е? — попита той.

Делла Торе поклати глава със съжаление:

— Не. Не го е направила. Толкова била нещастна от живота си с Адам и толкова била недоволна от Бог, че отишла да живее при Сатаната. И след време, естествено, му родила деца. — Духовникът се пресегна и усмихнато разроши косата на Джеси. — Демони, разбира се.

Ласитър кимна:

— В наше време това става често. Според мен виновна е MTV.

Делла Торе цъкна няколко пъти неодобрително с език, наведе се напред и каза:

— „А десетте рога на Звяра ще намразят блудницата, ще я превърнат в гола пустош, плътта й ще изядат, а самата нея на огън ще изгорят“ — той се облегна на стола си и поясни: — Откровение на Свети Йоан.

После се обърна към Грималди и заговори с него на италиански. Грималди разпери ръце и сви рамене.

— Не им стига въжето — преведе Мари.

Делла Торе се изненада:

— Говориш италиански?

—  Chi lasci andare, Padre.

Делла Торе се престори, че обмисля идеята.

— Не мога да направя това — каза след малко той и направи знак на Грималди. После му зашепна нещо в ухото. Грималди кимна и отиде в кухнята. Разрови из чекмеджетата и намери два кухненски ножа. Върна се при масата и ги даде на духовника, който му върна пистолета.

Мари трепна и Джеси се притисна още по-силно в нея.

Делла Торе се обърна към Ласитър:

— Подай ми ръката си — заповяда той и взе първия нож с петнайсетсантиметрово острие.

Ласитър го погледна, неспособен да повярва на очите си. След безкрайна тишина каза:

— Ъ-ъ… няма да стане.

Делла Торе кимна на Грималди, който пристъпи зад Ласитър.

Очакваше да го удари, но вместо това усети възможно най-лекото докосване с длан върху тила си, малко вдясно от центъра. След това чу щракване и веднага се досети защо Грималди държи ръката си там — човекът просто искаше да се запази да не бъде изпръскан с кръв, когато стреля.

Ласитър въздъхна дълбоко, изруга шепнешком и подаде ръката си на Делла Торе. Духовникът я взе в своята и я обърна с дланта към себе си. После я сложи внимателно на масата, взе кухненския нож и постави върха му в центъра й.

— Гледали ли са ти някога на ръка, Джо?

Ласитър разтърси глава и с дрезгав глас отговори:

— Не, никога. — Опитваше се да контролира дишането си, но нищо не се получаваше.

— Виждаш ли тази линия? — попита риторично Делла Торе. — Ето тази, късата? Това е линията на живота ти! — С тези думи духовникът вдигна ножа и го заби с всичка сила в дланта.

Болката беше толкова внезапна и пронизваща, че главата на Ласитър се отметна назад, а от устата му се изтръгна стон. Чу Мари някъде в далечината да изпищява, но нямаше време да се замисли над това, защото в същия миг Грималди сложи със сила и другата му ръка върху масата. Някой изправи пръстите му и в следващата секунда отново беше пронизан. Този път не издържа и изкрещя нещо, което прозвуча като низ от гласни и завърши със стон.