— Един мъж може да прави секс с жена и пак да си е гей — настоява Лали. — Спомняш ли си госпожица Крътчинс?

— О, да! Горката госпожица Крътчинс! — въздъхвам, съгласявайки се с приятелката си. Госпожицата ни беше учителка по английски миналата година и все още не беше омъжена и точно тогава се запозна с „един прекрасен мъж“, и не можеше да престане да говори за него, и след три месеца те се ожениха. Обаче после, само един месец по-късно, тя обясни пред класа, че е анулирала брака си. Клюките гласяха, че съпругът й се оказал хомосексуалист. Госпожица Крътчинс така и не събра сили да го признае, но пък ни даваше полезни насоки с разни уж случайно подхвърлени фрази от рода на: „Има някои неща, с които една жена не може да се примири“ и други подобни. А след това госпожица Крътчинс, която до този момент бе изключително жизнерадостна и пълна с възторг за английската литература, като че ли постепенно се сви в себе си като пукнат балон.

Мишката спира до нас своя зелен гремлин, а след нея идва и кадилакът. Знам, че мъжете не са никак справедливи, когато плюят по жените шофьори, обаче Маги наистина е кошмарен шофьор. Докато се опитва да паркира колата, предните гуми обират бордюра. Тя излиза, поглежда към гумите и свива безразлично рамене.

А после всички полагаме задружни усилия да се правим на напълно невинни душици, потеглили към бар „Смарагда“, който изобщо не е чак толкова долнопробно място, както си мислят някои. Има си канапенца, тапицирани в червена кожа, малък дансинг с дисколампа отгоре и управителка с изрусена коса, обилно изпълваща работната си риза.

— Маса за шестима? — пита тя, като че ли сме достатъчно пораснали, за да пием.

Нанизваме се един след друг в едно сепаре. Когато сервитьорката идва при нас, аз си поръчвам „Сингапурски грог“. Винаги, когато съм на бар, се старая да си поръчвам най-екзотично звучащото заглавие в менюто. В този „Сингапурски грог“ има няколко вида алкохол, в това число и нещо, наречено „Галиано“, и си върви с вишничка и чадърче. А после Питър, който си е поръчал класическо уиски с лед, поглежда към коктейла ми и се ухилва:

— Не се забелязва особено, а?

— Какво искаш да кажеш? — питам невинно, докато смуча коктейла през сламката.

— Че не си пълнолетна. Само непълнолетен може да си поръча питие с чадърче и плодче. Че и сламка на всичко отгоре! — допълва.

— Може, обаче после си отнасям чадърчето у дома, за спомен. А ти какво си отнасяш вкъщи за спомен, освен махмурлука, разбира се?

Мишката и Уолт решават, че идеята ми е много забавна, поради което се наговарят до края на вечерта да си поръчват само питиета с чадърчета.

Маги, която обикновено пие само руска водка, този път си поръчва уиски с лед. За мен това е потвърждение, че между нея и Питър става нещо. Защото знам, че когато Маги харесва някого, прави същото като него. Пие същото питие, носи същите дрехи, внезапно започва да се интересува от същите спортове, които той харесва, дори и да са напълно смахнати, като например рафтинг в бързеи. През цялата ни втора година в гимназията, преди да започне да излиза с Уолт, Маги харесваше един доста чудат тип, който ходеше всеки уикенд на водопада, за да тренира рафтинг в бързеи. Не мога да ви кажа колко часа съм стояла и мръзнала по скалите в очакване той да мине покрай нас с кануто си! Добре де, знам, че не е точно кану — каяк беше, но продължавах да го наричам кану само за да вбеся Маги, задето ме караше да студувам покрай реките.

А после вратата на „Смарагда“ отново се отваря и всички забравят кой какво пие и защо.

До управителката застават Дона Ладона и Себастиан Кид. Дона е метнала ръка през врата му, а след като той вдига два пръста, за да покаже колко души са, тя поставя другата си ръка на лицето му, обръща го към себе си и започва да го целува.

След десетина секунди показност в този стил Маги не издържа и просъсква:

— Същинска отврат! Дона е абсолютна мръсница! Не мога да повярвам на очите си!

— Е, не е чак толкова лоша — контрира я Питър.

— Ти откъде знаеш? — пита Маги.

— Преди две години ме бяха прикрепили към нея, за да й помагам в уроците. Оказа се доста забавна. И умна, между другото.

— Това обаче не й дава право да се държи като мръсница по баровете!

— Така, като гледам, той не се дърпа особено — промърморвам, като разбърквам коктейла си.

— Кой е този? — пита Лали.

— Себастиан Кид — обажда се Мишката.

— Да, знам как се казва! — махва с ръка Лали. — Но кой е всъщност? Какво прави? Що за характер е?

— Никой не знае — отговарям. — Но е ходил в частно училище.

Лали не може да свали очи от него. В интерес на истината никой от присъстващите в бара като че ли не може да откъсне очи от сцената, която се разиграва на входа. На мен обаче внезапно ми писва от този Себастиан Кид и номерата му за привличане на общественото внимание.

Щраквам пръсти пред очите на Лали, за да я върна на земята, и се провиквам:

— Хайде на дансинга!

Двете отиваме до джубокса и избираме няколко песни. Ние не пием редовно, така че след няколко глътки вече започваме да усещаме леко замайване и всичко изведнъж ни става смешно. Избирам любимата си песен „Ние сме семейство“ на „Систър Следж“, а Лали избира „Крака“ на „Зи Зи Топ“. Занасяме се на дансинга. Демонстрирам последователно няколко танца — понито, електрическата пързалка, препънката и бутаницата, както и няколко допълнителни стъпки, лично мое изобретение. Музиката се променя и двете с Лали започваме да откачаме с онзи луд танц, който измислихме преди няколко години по време на плуване, където размахваш ръце във въздуха, после приклякваш и разтърсваш задника си. Когато се изправяме, установяваме, че Себастиан Кид също е на дансинга.

Танцува доста добре, което според мен изобщо не е изненадващо. Танцува известно време с Лали, след което се обръща към мен и започва с бутаницата. Това е танц, в който съм много добра, и на един етап един от краката му трябва да е между моите, а аз да го притискам — полагам максимални усилия да се представя достойно, защото, в крайна сметка, това е законна част от танца.

Той пита:

— Не те ли познавам отнякъде?

А аз:

— Всъщност — да.

И тогава той казва:

— Точно така! Майките ни са приятелки!

— Бяха приятелки — подчертавам. — Учили са заедно в „Смит“.

А после музиката завършва и всеки се връща на своята маса.

— Изключително възхитително! — кима одобрително Мишката. — Трябваше да видиш изражението на Дона Ладона, когато той танцуваше с теб!

— Той танцуваше и с двете ни! — поправя я Лали.

— Все тая!

— Именно! — слагам точка на спора и се оттеглям в тоалетната.

Тя се намира в края на тесния коридор в другия край на бара.

Когато излизам, заварвам Себастиан Кид на прага, като че ли си чака реда да влезе.

— Здравей! — изрича той с провлачен свалячески глас като онези актьори по старите филми, обаче е толкова сладък, че просто не мога да му се разсърдя.

— Здрасти! — отвръщам предпазливо.

Усмихва се. А после изрича най-абсурдното нещо, което някога бях чувала:

— Къде си била през целия ми живот!

Аз едва не се разсмивам, обаче той изглежда напълно сериозен. През главата ми преминават няколко варианта за отговор и накрая се спирам на следния:

— Извинявай, но ти не си ли на среща с друга?

— Кой казва, че е среща? Тя просто е момиче, с което се запознах на купона!

— На мен си ми прилича на среща.

— Просто се забавляваме — казва той. — За тази вечер. Ти на същото място ли си живееш?

— Очевидно…

— Хубаво. Някой ден ще мина да те видя.

И се отдалечава.

Това е едно от най-странните и най-вълнуващи неща, които са ми се случвали някога. И въпреки абсурдната мелодраматичност на сцената се улавям, че се надявам да е бил напълно сериозен в онова, което каза.

Връщам се развълнувано на масата, но усещам, че атмосферата вече е различна. Мишката като че ли е започнала да се отегчава от разговора си с Лали, Уолт седи и се цупи, а Питър нетърпеливо разклаща кубчетата лед в чашата си. Маги пък внезапно решава, че иска да си тръгва.