— Мишке, той няма начин да си помисли, че се престараваш! Единственото, което би могъл да си помисли, е, че си красива!

— Кари — прошепва ми тя като малко дете, което иска да сподели някаква голяма тайна, — мисля, че наистина го харесвам! Много! И че може би той е моят избраник!

— Ама това е фантастично! — прегръщам я щастливо аз. — Ти наистина заслужаваш страхотен човек!

— Ти също, Брадли — отвръща тя и след кратко колебание допълва: — Какво става със Себастиан?

Аз свивам рамене, като се преструвам, че търся нещо в чантата си. Как да й обясня? Луда съм по Себастиан по начин, който е едновременно всепоглъщащ, удивителен и крайно смущаващ. В началото да бъда със Себастиан за мен беше като сбъдната мечта, като хубав сън, но сега основното, което усещам, е тотално изчерпване. В един мис съм щастлива, в следващия — нещастна и непрекъснато се питам какво точно трябва да кажа или да направя. Вече дори започнах да поставям под въпрос здравия си разум.

— Брадли?

— Не знам — отговарям, спомняйки си за пореден път как Себастиан и Лали ми се смееха, че Дона Ладона и двете Джен са ми откраднали дрехите. — Понякога си мисля…

— Какво? — впива очи в мен Мишката.

Поклащам глава. Не мога да го направя. Не мога да кажа на Мишката, че понякога имам чувството, че гаджето ми харесва най-добрата ми приятелка повече от мен. Ще прозвучи прекалено параноично.

Обаче Мишката изведнъж изтърсва:

— Аз пък мисля, че Лали има нужда от гадже. Себастиан няма ли някой приятел, с когото би могъл да я запознае?

Ето го и разрешението на проблема! Ако Лали се сдобие с гадже, ще бъде прекалено заета с него, за да се влачи след мен и Себастиан. Пък и не е като да съм й намеквала, че не желая тя да идва с нас. Сигурно изпитвам известна вина заради това, че аз си имам гадже, а тя — не. И не искам тя да се чувства изоставена. Не искам да съм като онези момичета, които забравят за приятелките си в мига, в който на хоризонта им се появи момче.

— Ще видя какво мога да направя — казвам и усещам, че част от старата ми самоувереност започва да се възвръща.

Но тя автоматично се изпарява още в мига, в който отварям вратата на физкултурния салон. Дискомузиката гърми от високоговорителите, а главата на Себастиан се поклаща и извива в кръга на тълпата, която крещи и го аплодира. Очевидно танцува бутаницата, но с кого? Сърцето ми се стяга. Автоматично решавам, че танцува с Лали, но точно в този момент Лали се появява до мен и ме сграбчва за ръката.

— Мисля, че имаш нужда от питие — казва.

— Имам си — отговарям и й посочвам подсиления с водка пунш.

— Имаш нужда от още едно.

Аз се насочвам напред към тълпата.

— Брадли! Това, което ще видиш, няма да ти хареса! — изкрещява паникьосано Лали, докато аз си проправям път с лакти към центъра на тълпата.

Себастиан танцува с Дона Ладона.

Изведнъж ме обзема желанието да се втурна към него и да плисна чашата си в лицето му. Дори си представям как ръката ми се спуска напред, как обръща лепкавата сладка течност върху бледото му лице, а после шокираното му изражение, следвано от ожесточено триене. Обаче Лали ме спира.

— Не го прави, Брадли! Не им доставяй това удоволствие!

После се обръща рязко и забелязва пред себе си Мишката и Дани. С буреносно изражение Мишката шепти нещо в ухото на Дани, безсъмнено обяснявайки му абсурдността и подлостта на ситуацията.

— Извинявайте — намесва се Лали и се напъхва между тях. — Мишке, имаш ли нещо против да вземем за малко назаем приятеля ти?

И преди горкичкият Дани да успее да протестира, Лали го хваща за ръката и го повежда към дансинга, като по пътя сграбчва и моята ръка. Поставяме Дани между нас и започваме да го въртим както си искаме и въобще, предизвикваме голяма бъркотия, в резултат на която очилата на момчето отлитат от очите му. Горкият Дани! За нещастие, точно сега въобще не мога да се притеснявам за него, защото съм заета да не обръщам внимание на Себастиан и Дона Ладона.

Номерата ни определено привличат вниманието на тълпата и докато двете с Лали се редуваме да прескачаме Дани на пода, Дона Ладона се оттегля в ъгъла, лепнала на лицето си крива усмивка. Внезапно усещам Себастиан зад себе си, обвиващ ръце около кръста ми. Аз се извъртам, приближавам максимално устни към ухото му и просъсквам:

— Майната ти!

— Какво? — поглежда ме шокирано той. Но после се усмихва, очевидно решавайки, че не говоря сериозно.

— Напълно сериозна съм! — провиквам се аз. — Майната ти!

Не мога да повярвам, че аз изрекох това. При това ей така, без да се замислям.

За момент адреналинът ми скача толкова високо, че жуженето в главата ми удавя всички други звуци. А после постепенно осъзнавам онова, което казах, и се изпълвам с неистов ужас и срам. Не си спомням да съм казвала „майната ти“ на никого, с изключение един-два пъти, при това мимоходом, промърморено под нос. Но никога лице в лице, при пряка конфронтация. И сега тези две думи, гигантски и много грозни, се настаняват между нас като огромни камъни и вече не виждам начин как да ги заобиколя.

Вече е твърде късно да се извинявам. А и всъщност не искам да се извинявам, защото не изпитвам никаква вина. Той беше човекът, който танцуваше с Дона Ладона. При това пред очите на всички от випуска.

Това е непростимо, нали?

Лицето му се смръзва, очите му се превръщат в тесни цепки и той има вида на дете, което е изловено да върши голяма пакост, но чийто инстинкт го кара да отрича и да прехвърля цялата вина върху своя обвинител.

— Как можа да го направиш? — провиквам се аз, макар доста по-пискливо, отколкото възнамерявах. Но и достатъчно високо, за да могат всички около нас да ни чуят.

— Ти си луда — казва той и отстъпва назад.

Изведнъж осъзнавам, че тълпата се раздвижва като огромно море — побутвания и кимания, лица, които се изкривяват в озадачени усмивки. Застивам нерешително на мястото си. Ако направя крачка към него, той може и да ме отблъсне. Ако му обърна гръб, това може би ще бъде краят на връзката ни.

— Себастиан…

— Какво? — подсмихва се подигравателно той.

— Няма значение.

И преди да е успял да каже каквото и да било, аз разбутвам тълпата и се изнасям от дансинга.

И автоматично съм обкръжена от моите приятели.

— Какво стана?

— Какво каза той?

— Защо танцуваше с Дона Ладона?

— Ще го питам аз какви ги върши! — Това е Лали.

— Не, не влошавай нещата още повече.

— Сега ще скъсаш ли с него? — пита Маги.

— Че има ли друг избор? — казва Лали.

Аз съм напълно онемяла от случилото се. Накрая се обръщам към Мишката и питам:

— Сбърках ли?

— Нищо подобно! Той се държи като пълен кретен!

— И сега какво да правя?

— Просто, каквото и да става, не го търси — обажда се внезапно Дани, решил да се намеси. — Игнорирай го. Накарай го той да те потърси! Иначе ще изглеждаш като отчаяна.

Този Дани наистина е много умен. Но въпреки това аз не успявам да се сдържа и да не огледам салона в търсене на Себастиан.

От него няма ни следа.

Сърцето ми се свива.

— Може би трябва да е прибера у дома — прошепвам, изпълнена с неувереност.

Мишката и Дани се споглеждат, а после тя отсича:

— Ние ще те заведем!

— Лали? — обръщам се към приятелката си аз.

— Може би наистина няма да е зле да се прибереш, Брадли — съгласява се тя. — Денят ти наистина беше скапан.

Благодаря, че ми напомни.

— Ако Себастиан…

— Не се тревожи! Аз ще се погрижа за него! — И свива ръката си в юмрук.

Оставям се в ръцете на Мишката и Дани, за да ме закарат у дома.

Колата на Себастиан си стои все така на паркинга, на абсолютно същото място, където я оставихме само преди час, когато все още уж бяхме щастливо влюбени.

Как е възможно това? Как може една тримесечна връзка да завърши за по-малко от петнайсет минути? Но да, светът наистина е в състояние да се промени за броени секунди. Вземете примерно катастрофите по пътищата. Или внезапната смърт. Казват, че човек има голям късмет, когато знае, че някой умира, защото така може да си вземе довиждане с него.