Елена се втренчи изумено в него. Твърде много страдания й се бяха насъбрали, за да подбира внимателно думите си, бликнали като гейзер от устните й:
— Стефан! О, Стефан! Просто реших да спя с дрехите си, в случай че някой полицай спре до колата, докато съм на задната седалка на ягуара. Същият, който ти ми купи. Но не мислех, че ще ти пука! Дрехите ми са омачкани, защото една платнена торба ми служи за дрешник, а краката ми се изцапаха, когато Деймън — ами, ами — няма значение. Имам си нощница, истинска, но не бях с нея, когато се отделих от тялото си. Предположих, че когато се отделяш от тялото си, пак си същият, както когато си в него…
Вдигна тревожно ръце, когато Стефан се извъртя рязко. Но — о, чудо на чудесата — бузите му бяха поруменели леко. Освен това сега не я гледаше толкова презрително.
Но имаше ужасно мрачен вид, а зелените му очи проблясваха заплашително.
— Изцапала си краката си, когато Деймън е направил какво? — попита я настойчиво, натъртвайки на всяка дума.
— Няма значение…
— Има дяволски важно значение — скастри я Стефан. — Елена? — прошепна, като се вгледа в нея, сякаш едва сега се бе появила пред него.
— Стефан! — Не успя да се сдържи и протегна ръце към него. Вече не можеше да се овладее. — Стефан, не зная как стана, но съм тук. Не съм сън. Не съм призрак. Мислех си за теб, но неусетно съм заспала — и ето ме тук! — Опита се да го докосне с призрачните си ръце. — Вярваш ли ми?
— Вярвам ти… защото и аз си мислех за теб. Някак си… някак си това те е довело тук. Заради любовта. Защото ние се обичаме! — Изговори думите като откровение на светец.
Елена затвори очи. Ако можеше да бъде тук, но в собственото си тяло, щеше да покаже на Стефан колко много го обича. Ала сега бяха принудени да се задоволят само с недодялани думи клишета, които обаче бяха абсолютната истина.
— Винаги, винаги ще те обичам, Елена — продължи да й шепне той. — Но за нищо на света не искам да си с Деймън. Той ще те нарани…
— Нищо не мога да направя… — прекъсна го тя.
— Трябва да можеш!
— … защото той е единствената ми надежда, Стефан! И няма да ми причини зло. Дори вече уби двама, за да ме предпази. О, Боже мой, толкова неща се случиха! Бяхме на път към… — Елена се поколеба дали да продължи. Отклони тревожно поглед.
За миг очите на Стефан се разшириха. Но като заговори, лицето му отново стана безизразно сковано:
— Към някое място, където да си в безопасност.
— Да — потвърди Елена с напълно сериозен тон, осъзнавайки, че издайническите сълзи се стичат по призрачните й страни. — И… о, Стефан, колко много неща не знаеш. Каролайн обвини Мат, че се нахвърлил върху нея, когато били на среща, и затова сега била бременна. Само че детето й не е от Мат!
— Разбира се, че не е! — възмути се Стефан. Искаше му се да добави още нещо, но Елена го изпревари:
— Според мен детето й е от Тайлър Смолуд, защото тя излизаше с него точно когато е забременяла. Освен това Каролайн се промени. Деймън каза, че…
— Ако една майка роди бебе от върколак, не само то ще се окаже върколак, но и самата тя ще се превърне във върколак.
— Да! Но нейната нова същност на върколак ще трябва да се пребори с малаха, който вече се намира в нея. Бони и Мередит ми разказаха такива страхотии за Каролайн — как пълзяла като гущер по пода, — че настръхнах от ужас. Но трябваше да ги оставя да се справят сами с нея, за да мога… за да мога да отида на безопасното място.
— Върколаци и лисици — изрече Стефан замислено и поклати глава. — Разбира се, китсунетата, лисиците, притежават много по-силни магически способности. Върколаците обаче убиват, преди да мислят. — Стовари гневно юмрук върху коляното си. — Така ми се иска да съм там!
Елена бе обзета от отчаяние, примесено с учудване.
— А вместо това аз съм тук, при теб! Никога не съм знаела, че съм способна на това. Но не успях да ти донеса нищо. Дори и самата себе си. Дори и моята кръв. — Безпомощно махна с ръка, но в следващия миг забеляза искра на задоволство в очите на Стефан.
Той все още имаше от виното „Черна магия“, което тя тайно му беше донесла! Знаеше го! Това бе единствената течност, която — когато се налагаше — можеше да поддържа един вампир жив, ако нямаше от кого да се снабдява с кръв.
Това чудодейно вино всъщност беше безалкохолна напитка и никога не е било предназначено за консумиране от хора. С изключение на кръвта, вампирите можеха да изпитват наслада само от него. Деймън бе споделил с Елена, че това вино е с магически свойства, защото се получавало само от специално грозде, отглеждано единствено върху льосова почва в местности, до които някога са достигали планинските ледници. И че това толкова особено вино непременно трябвало да отлежава в изби, тънещи в непрогледен мрак. Именно заради това, според Деймън, виното „Черна магия“ се отличавало с толкова специфичен, кадифеномек и плътен вкус.
— Няма значение — рече Стефан, защото явно се опасяваше, че някой може да ги подслушва. — И как точно се случи? — попита я той. — Това твое извънтелесно преживяване? Защо не се спуснеш тук, за да ми разкажеш по-подробно? — Отново се излегна върху сламеника. В погледа му се долавяше болезнено страдание. — Съжалявам, че няма как да ти предложа по-добро легло. — За миг лицето му помръкна. През цялото време успяваше да скрие от нея срама от това, че тя го видя в толкова окаяно състояние, с парцаливи дрехи в тази мръсна килия, гъмжаща от Бог знае какви паразити. Той — Стефан Салваторе, който някога беше… който някога беше…
Сърцето й се разкъсваше от мъка. Знаеше, че е разбито, защото го усещаше в гърдите си като счупено стъкло и всяка тънка като игла частица от него се врязваше в плътта й. Знаеше, че е разбито, защото се разплака, а големите сълзи от духовното й превъплъщение закапаха като кръв по лицето на Стефан. Ала, докато се отронваха във въздуха, оставаха прозрачни и се превръщаха в тъмночервена кръв, когато докосваха лицето на Стефан.
Кръв? Разбира се, че не беше кръв, каза си тя. Дори и толкова полезната за него кръв не можеше да му даде. Сега наистина се разрида. Раменете й се разтресоха, докато сълзите й продължаваха да се стичат по лицето му. Сега той бе вдигнал едната си ръка, сякаш искаше да улови поне една нейна сълза…
— Елена… — В гласа му се долавяше удивление.
— Ка… какво? — Тя коленичи до него.
— Твоите сълзи. От сълзите ти се чувствам като… — Впери в нея поглед, изпълнен със страхопочитание.
Елена още не можеше да спре да плаче, макар да знаеше, че бе утешила гордото му сърце, а освен това бе постигнала и още нещо.
— Н-не разбирам.
Той улови една от сълзите й. Попи я с устните си. После се вгледа в нея със сияещи очи.
— Трудно е да се говори за това, моя прекрасна малка любима…
Тогава защо са нужни думи? — помисли си девойката, все още ридаеща, но се спусна до него, за да може да шепне точно над главата му.
Просто… защото тук не са особено щедри на освежителни напитки, сподели той. Както и може да се очаква. Ако не ми бе помогнала… вече щях да съм мъртъв. Но те не могат да си обяснят защо още съм жив. Затова те сами ще избягат, преди да стигнат до мен, нали разбираш…
Елена вдигна глава. Сега сълзите й, леещи се върху лицето му, бяха сълзи на яростен гняв. Къде са те? Ще ги убия. И не ми казвай, че не мога, защото ще измисля как да го направя. Ще намеря начин да ги изтребя дори и докато съм в това състояние…
Той поклати глава. Ангел мой, нима не разбираш? Не е нужно да ги избиваш. Защото сълзите ти, призрачните сълзи на една непорочна девица…
Тя поклати глава. Стефан, ако някой е наясно, че не съм непорочна девица, това си именно ти…
… на една непорочна девица, продължи Стефан, без да се смути от опита й да го прекъсне, може да лекува всякакви болести. До тази вечер аз бях болен. Но сега съм изцерен! Като нов! Те никога няма да проумеят как е станало.
