— А сега вие двамата ще изядете по един сандвич с шунка. И докато се храните, картофената салата ще е готова. Зная, че младите мъже — госпожа Флауърс винаги говореше за мъжете, сякаш бяха някакви много специални цветя — имате нужда от хубава, питателна храна, преди да се впуснете в битка, но няма нужда от официалности. Залавяйте се здраво и изяжте всичко.

Те с радост се подчиниха. Докато се подготвяха за предстоящата битка, имаха чувството, че могат да се изправят срещу тигри, особено след като госпожа Флауърс им поднесе за десерт пай с орехи, поделен поравно между двете момчета, заедно с огромни чаши кафе, които прочистваха мозъка като пясъкоструен апарат.

Тайрон и Мат потеглиха с таратайката на Мат към гробището, следвани от госпожа Флауърс в нейния „Форд“ модел Т. Мат от опит знаеше какво могат да причинят дърветата на автомобилите и нямаше намерение да им позволи да повредят съвсем чистата „Тойота Кемри“ на бащата на Тайрон. Спуснаха се надолу по хълма, до укритието на сержант Мосбърг и Мат. Момчетата подкрепяха крехката госпожа Флауърс по трудно проходимия терен. Веднъж тя се спъна и щеше да падне, но Тайрон заби петите на маратонките си в земята и се изправи като скала, когато тя политна към него.

— О, Боже — благодаря ти, Тайрон, скъпи — промърмори старата дама. Мат бе сигурен, че обръщението „Тайрон, скъпи“ допадна на Тайрон.

Когато стигнаха до прикритието, небето беше тъмно, с изключение на една пурпурна ивица. Заради ръкавиците, които носеше, госпожа Флауърс извади малко непохватно значката на шерифа. Първо я вдигна до челото си, след това бавно я отмести, като продължаваше да я държи на нивото на очите си.

— Той е стоял на това място, а след това се е навел и е клекнал точно тук — рече тя, докато слизаше по това, което беше истинската страна на скривалището. Мат кимна, без да разбира какво става, а госпожа Флауърс отвори очи и продължи: — Няма следи от автомобил, скъпи Мат. Той е чул някого зад гърба си, извъртял се с рязко и е извадил оръжието си. Но е бил само Мат и двамата за кратко си поговорили шепнешком.

— И тогава той внезапно се изправил. — Госпожа Флауърс също се изправи внезапно и Мат чу обезпокоителното изпукване на костите на слабото й старо тяло. — Продължил е да върви, да крачи надолу в този гъсталак. Този дяволски гъсталак.

Тя тръгна към гъсталака също както шериф Рич Мосбърг бе направил, докато Мат го бе наблюдавал. Мат и Тайрон забързаха след нея, готови да й попречат да навлезе в останките от Олд Уд.

Вместо това старата госпожа заобиколи гъсталака, като продължаваше да държи значката на нивото на очите си. Тайрон и Мат си кимнаха и без да кажат нищо, я хванаха за ръцете. Така тримата заобиколиха храсталака, като Мат вървеше пръв, следван от госпожа Флауърс, а Тайрон най-отзад. По някое време Мат забеляза, че сбръчканите страни на госпожа Флауърс са мокри от стичащи се сълзи.

Най-сетне крехката старица спря, извади дантелена кърпичка — след един-два опита — и с въздишка попи сълзите си.

— Открихте ли го? — попита Мат, неспособен повече да сдържи любопитството си.

— Ами… ще видим. Изглежда китсунето е много, много добър в илюзиите. Но — въздъхна старицата тежко — един от нас ще трябва да влезе в Олд Уд.

Мат преглътна.

— Това ще бъда аз…

— Хей, няма да стане, човече — прекъсна го Тайрон. — Познаваш ги, каквото и да представляват те. Ти трябва да измъкнеш госпожа Флауърс от този…

— Не, не мога да рискувам да дойдеш тук и да пострадаш…

— Е, тогава аз защо съм тук? — попита Тайрон сърдито.

— Почакайте, скъпи момчета — намеси се госпожа Флауърс с треперлив глас, сякаш всеки миг щеше да заплаче. Момчетата тутакси млъкнаха, а Мат се засрами.

— Зная как можете да ми помогнете, но начинът е много опасен. Опасен и за двама ви. Но ако го направим само веднъж, ще намалим риска и ще увеличим шанса си да открием нещо.

— Какъв е той? — попитаха едновременно Тайрон и Мат.

Няколко минути по-късно вече бяха готови. Лежаха един до друг, с лице към стената, оформена от високите дървета и преплетените храсти в гъсталака. Не само бяха вързани заедно, но и бяха наслагали от самозалепващите се листчета на госпожа Сайтоу по целите си ръце.

— Сега, когато кажа „три“, искам и двамата да протегнете ръце и да опипате с пръсти земята. Ако усетите нещо, хванете го и мигновено издърпайте ръката си. Ако не усетите нищо, опипайте наоколо, но съвсем за малко, с едната си ръка, а след това я издърпайте обратно колкото се може по-бързо. И между другото — добави тя спокойно, — ако някой от вас усети нещо, което се опитва да го дръпне навътре или да му стисне ръката, нека се разкрещи, да се бори, да рита, да вика, а ние ще му помогнем да се измъкне.

Последва дълга, дълга минута мълчание.

— Значи смятате, че в земята под този гъсталак има някакви неща, които можем да уловим, обаче само като се протегнем на сляпо? — попита я Мат.

— Да — кимна госпожа Флауърс.

— Добре — рече Тайрон и Мат отново го погледна одобрително. Той дори не бе попитал: Какви са тези неща, които могат да ни издърпат в Олд Уд?

Двамата заеха позиции, а госпожа Флауърс започна да брои: „Едно, две, три“. Мат протегна дясната си ръка колкото можа по-надалеч и зашари с пръсти.

Чу вик до себе си: „Улових го!“, последван тутакси от: „Нещо ме тегли вътре!“

Мат издърпа ръката си от гъсталака, за да помогне На Тайрон. Нещо падна върху нея, но се удари в самозалепващо листче. Мат имаше чувството, че го перна парче стиропор.

Тайрон се мяташе диво и вече бе издърпан до раменете в гъсталака. Мат го сграбчи през кръста и впрегна цялата си сила, за да го изтегли обратно. След миг на съпротива Тайрон внезапно изхвръкна като тапа от шампанско. По лицето и врата му имаше драскотини, но там, където тялото му бе закрито от палтото и листчетата, нямаше белези.

Мат едва се сдържа да не извика „Благодаря“, но двете жени, които му бяха направили амулетите, бяха далеч. Все пак беше глупаво да го каже само на палтото на Тайрон. А и без това госпожа Флауърс се суетеше и сипеше благодарности и за тримата.

— О, Боже, Мат, когато онзи голям клон падна, си помислих, че най-малко ще счупи ръката ти. Слава на Бога и на двете жени Сайтоу, които направиха такива прекрасни амулети. Тайрон, скъпи, моля те, пийни от тази манерка…

— Ами, аз всъщност не пия много…

— Това е само гореща лимонада, по моя рецепта, скъпи. Ако не бяхте вие, момчета, нямаше да успеем. Тайрон, ти намери нещо, нали? А след това беше уловен и нямаше да можеш да се освободиш, ако Мат не те бе спасил.

— О, сигурен съм, че щеше да се измъкне — побърза да заяви Мат, защото един Тайминатор щеше да умре от срам, ако трябваше да признае, че има нужда от помощ.

Но Тайрон само промълви сериозно:

— Зная. Благодаря ти, Мат.

Мат усети, че се изчервява.

— Но в крайна сметка нищо не извадих — рече Тайрон огорчено. — Това, което докопах, приличаше на парче стара тръба или нещо…

— Е, нека погледнем — подкани ги госпожа Флауърс със сериозен тон.

Насочи лъча на фенерчето към предмета, заради който Тайрон бе рискувал толкова много, за да го извади от гъсталака.

В първия миг Мат си помисли, че е кост от много едър булдог. Но след това прекалено познатата форма го накара да се вгледа по-внимателно.

Беше бедрена кост, човешка бедрена кост. Най-едрата кост в тялото. И все още беше бяла. Прясна.

— Не ми прилича на пластмасова — проговори госпожа Флауърс с глас, прозвучал сякаш много отдалеч.

Не беше пластмасова. Мат различаваше съвсем ясно къде се бяха отронили малки парченца от повърхността. Не беше кост на булдог. Беше… беше истинска, човешка бедрена кост.

Но това не беше най-ужасяващото. Не заради това припадна Мат.

Костта беше съвсем оглозгана и по нея се виждаха белези от десетки малки зъби.

Елена сияеше от щастие. Заспа щастлива, само за да се събуди пак така щастлива, уверена, че скоро — много скоро, ще се срещне със Стефан, след което — сигурно много скоро — ще успее да го измъкне от затвора.