Елена обви плътно ръце около себе си, все едно държеше Стефан, като си представяше топлата му прегръдка. Затвори очи. Дъхът й секна.
— Относно моите способности… да, нека ги обсъдим. Владея телепатия, която мога да упражнявам, ако и другият човек е телепат — каквито са всички вампири, но в различна степен, освен ако не споделят кръв с теб в това време. Имам и крила.
— Наистина — аз имам криле! И крилете имат сили, много сили, направо невероятни. Обаче съществува и един-единствен проблем: нямам никаква, дори най-бегла представа как точно трябва да се използват. Защото има нещо, което понякога долавям, ето като сега например, което се напъва да изскочи от мен, дори се опитва да накара устните ми да го назоват, като се старае да нагласи тялото ми в най-подходяща позиция. Това са Криле на защитата и това ми звучи като нещо, което наистина ще ни е от полза в това наше пътуване. Ала аз, за беда, дори не мога да си припомня как преди накарах крилете да работят — още по-малко мога да разбера как да използвам новите. Повтарям думите като идиот, обаче нищо не се получава.
— И така, аз отново съм човек — като Бони. Ох, Господи, само ако можех в този миг да видя нея и Мередит! Но през цялото време си повтарям, че с всяка минута все повече се приближавам към Стефан. Така е, въпреки заобиколните пътища, които избира Деймън, за да заблуди онези, които се опитват да ни проследят.
— Защо някой ще иска да ни проследява? Ами, виждаш ли, когато се върнах от отвъдното, имаше огромен изблик на Сила и всеки по света, който можеше да я долавя, я усети.
— Как да обясня Силата? Това е нещо, което всеки притежава, но което хората — с изключение на истинските медиуми като Бони — дори не познават. Няма съмнение, че вампирите владеят Силата и я прилагат, за да карат хората да ги харесат или да си въобразяват, че реалността е друга. Както например Стефан успя да внуши на служителите в училищната администрация, че документите му са в ред при „преместването“ му в нашата гимназия „Робърт Е. Лий“. Използват Силата и за да побеждават други вампири, създания на мрака или просто обикновените хора.
Но говорех за изблика на Сила, появила се, когато аз се приземих от небесата. Беше толкова огромна, че привлече вниманието на две ужасни създания от другия край на света. И те решиха да дойдат при нас, за да проверят на място каква е причината за изригването на тази чудодейна сила и дали евентуално не биха могли да извлекат някаква полза от това чудо.
Не се шегувам за тези двамата, като ги описвам като пришълци от другия край на света. Наричат се китсуне или зли духове на японски лисици. Те са нещо като нашите върколаци, обаче хилядократно по-опасни. Толкова мощни, че си служеха с малахи, които всъщност са растения, но приличат по-скоро на насекоми. Те могат да бъдат малки като топлийки или достатъчно големи, за да погълнат ръката ти. Малахът се закрепва към нервите ти и прониква в нервната ти система, а накрая целият те обсебва отвътре и те покорява на волята си.
Сега Елена тръпнеше от ужас. Гласът й съвсем спадна.
— Тъкмо това се случи на Деймън. Едно такова съвсем дребничко същество проникна в него и го завладя отвътре, след което той не беше нищо повече от покорна марионетка на проклетия Шиничи. Забравих да спомена, че имената на двете китсунета са Шиничи и Мисао. Мисао е момичето. И двамата имат черни коси с червени кичури по краищата, но косата на Мисао е по-дълга. Уж били брат и сестра, но определено не се държат като такива.
И щом Деймън се оказа безвъзвратно обсебен и покорен, Шиничи го подтикна… към ужасни постъпки. Подмами го да измъчва първо мен, а после и Мат. И досега, от време на време, Мат го обзема желание да убие Деймън заради тези мъчения. Но ако беше видял това, което аз видях с очите си — цялото онова тънко влажно второ тяло, което трябваше да извлека със собствените си нокти от гръбнака на Деймън, който тогава припадна от болка, то Мат щеше да разбере по-добре. Не мога да обвинявам Деймън за това, което Шиничи го застави да извърши. Не мога. Деймън беше… не можете да си представите колко различен. Беше смазан. Плачеше. Той беше…
Както и да е, не очаквам да го видя такъв отново. Но ако някога си върна силите на Крилете, Шиничи здравата ще го загази.
Виждаш ли, мисля, че това беше най-голямата наша грешка от предишния ни сблъсък с него. Най-накрая имахме възможност да се бием с Шиничи и Мисао, а не ги убихме. Постъпихме прекалено морално, прекалено благородно или така нататък.
Оказа се огромна грешка.
Защото Деймън не беше единственият нападнат от малаха на Шиничи. Пострадаха и няколко момичета, съвсем млади, четиринадесет или петнадесетгодишни, че и още по-малки. Както и няколко момчета. Всички се държаха… като напълно умопобъркани. Нараняваха себе си, членовете на семействата си. Но преди сделката с Шиничи не знаехме колко лошо е положението.
Може би бяхме прекалено неморални, след като сключихме сделка със злото. Но те отвлякоха Стефан, а Деймън, който вече беше завладян от тях, беше станал техен помощник. След като се освободи от малаха, Деймън поиска от Шиничи и Мисао да ни кажат къде е Стефан, а след това завинаги да напуснат Фелс Чърч.
В замяна на това Деймън позволи на Шиничи да проникне в съзнанието му.
Всички вампири са обсебени от Силата, а китсунето — от спомените в нечие съзнание. Шиничи искаше да изтрие спомените на Деймън за последните няколко дни — периода, през който Деймън беше обладан от малаха и ни измъчваше… както и за момента, когато моите криле подтикнаха Деймън да осъзнае какви злини бе сторил. Съмнявам се, че самият Деймън би искал да запази тези спомени — нито за извършеното от него, нито за промяната му, защото накрая щеше да му се наложи да признае сторените от него злодейства. Поради това Деймън позволи на Шиничи да заграби спомените му, а пък Шиничи на свой ред трябваше да му издаде къде е затворен Стефан.
Проблемът бе, че се доверихме на честната дума на Шиничи, че след всичко това завинаги ще ни остави на мира. Тогава още не подозирахме, че Шиничи може така лесно да се отмята от обещанията си.
На всичкото отгоре оттогава Шиничи използва канала за телепатия между своя мозък и мозъка на Деймън, за да обсебва и други негови спомени, без дори самият Деймън да подозира за коварното посегателство на китсунето.
Случи се снощи, когато се натъкнахме на един полицай. Той се усъмни в нас — попита какво търсят трима тийнейджъри в толкова скъпа кола, при това в толкова късен вечерен час. Деймън бе принуден да прибегне до силата на внушението, за да го застави да ни остави на мира. Само че след броени часове Деймън вече въобще не помнеше за срещата с този полицай.
Това изплаши Деймън, макар че не си го призна. А всичко, което плаши Деймън, мен ме плаши до смърт.
Може да попиташ какво правят трима тийнейджъри посред нощ, сред някаква пустош в Юниън Каунти в щата Тенеси, ако можеше да се вярва на последния пътен знак, покрай който минахме. Пътуваме към някаква Порта, водеща към Тъмното измерение… където Шиничи и Мисао са скрили Стефан в затвора, наричан Ши но Ши. Шиничи записа това име в съзнанието на Деймън. Обаче Деймън упорито отказва да ми обясни къде се намира това загадъчно място. Е, най-важното е, че Стефан се намира някъде там, така че все някак си ще стигна до него, дори и да трябва да платя с живота си. Дори и да се наложи да се науча да убивам. Вече съвсем не приличам на някогашното симпатично малолетно създание от Вирджиния.
Елена спря и въздъхна. Продължи чак след като се настани по-удобно на седалката.
— А защо и Мат ни придружава? Заради Каролайн Форбс, моя приятелка още от детската градина. Миналата година… когато Стефан за пръв път се появи във Фелс Чърч, и двете си паднахме по него. Само че Стефан въобще не хареса Каролайн. Не е чудно, че впоследствие тя се превърна в нашия най-зъл враг.
Освен това Каролайн се оказа щастливката при първото посещение на Шиничи сред момичетата от Фелс Чърч. Но най-важното: тя беше гадже на Тайлър Смолуд, преди да се превърне в негова жертва. Чудя се колко дълго са били заедно и къде се спотайва сега Тайлър? Зная само, че Каролайн се залепи за Шиничи, защото се „нуждаела от съпруг“. Поне така заяви тя. Така че според мен — е, по-скоро според предположението на Деймън — тя ще се сдобие с върколачета… Защото баща им, Тайлър, е върколак.
