Като свърши, погледна Деймън, но неочаквано я обзе желание час по-скоро да стигне до Стефан.

— Вече почти стигнахме — припомни му тя. — Да побързаме.

Щатът Аризона се оказа горещ и пуст, точно както Елена си го представяше. Двамата с Деймън се насочиха право към курорта Джунипър Ризърт. Елена се изненада и разтревожи, когато узна, че Мат не се е регистрирал.

— Не вярвам да му е било необходимо повече време от нас, за да стигне дотук — промърмори, преди да влязат в стаите си. — Освен ако… О, Боже мой, Деймън! Освен ако Шиничи не го е заловил.

Деймън седна на леглото и изгледа мрачно Елена.

— Надявах се, че няма да ми се наложи аз да ти го съобщя и че този глупав кретен ще има доблестта да го признае пред теб. След като се разделихме с него, аз продължих да следя аурата му. Постоянно се отдалечаваше — в посока Фелс Чърч.

Понякога лошите новини изискват малко време, за да бъдат възприети.

— Искаш да кажеш, че Мат въобще няма да дойде — възкликна Елена.

— Искам да ти кажа, че след като взехме колите, гарванът проследи неговата и той определено се движеше към Фелс Чърч. Без да променя посоката.

— Но защо? — настоя Елена, търсейки някакво логично обяснение. — Защо е решил да се върне, да ме изостави? И защо ще отива във Фелс Чърч, където го издирват?

— Относно причината той да си тръгне: мисля, че е останал с погрешно впечатление за теб и мен — или може би по-правилно е да се каже, че изпреварва събитията? — Деймън вдигна иронично вежди и Елена запрати една възглавница върху него. — И си е казал, че трябва да се погрижи за нашето уединение. А колкото до това, защо е избрал да се върне във Фелс Чърч… — Деймън сви рамене. — Виж какво, познаваш това момче и по-добре от мен. Но дори и аз мога да кажа, че е parfait gentile5 рицар, sans peur et sans reproche6. Предполагам, че смята да посрещне смело обвиненията на Каролайн и да защити невинността си.

— О, не — простена Елена, но в следващия миг се втурна към вратата, защото някой почука отвън. — Толкова му повтарях да не…

— О, да — възрази й Деймън с лек, ироничен поклон. — Дори и след като е изслушал мъдрите ти съвети…

Вратата се отвори. Беше Бони. Бони с дребната си фигура, с къдравата си коса с цвят на свежи ягоди, с големите си изразителни кафяви очи. Елена не повярва на своите, но побърза да затвори вратата след нея, защото още не бе свършила с Деймън.

— Ще линчуват Мат! — почти изкрещя Елена. Подразни се, като чу отнякъде още едно почукване.

Деймън се изправи, заобиколи Елена и тръгна към вратата с думите:

— Мисля, че е по-добре да седнеш.

Отвори вратата едва след като я настани на един стол и отпусна ръка върху рамото й, за да й попречи да стане.

Оказа се, че този път на вратата бе почукала Мередит. Високата и стройна Мередит, чиято коса се стелеше на черни вълни по раменете й, явно бе решила да тропа на вратата, докато не й отворят. Нещо се раздвижи в ума на Елена и тя най-сетне осъзна случващото се.

Мередит. И Бони. В Седона, Аризона!

Елена скочи от стола, където Деймън насила я бе настанил, и буйно прегърна Мередит, докато несвързано повтаряше:

— Вие дойдохте! Вие дойдохте! Разбрали сте, че не мога да ви се обадя, и дойдохте!

Бони заобиколи прегърнатите си приятелки и полугласно подшушна на Деймън:

— Пак ли е започнала да целува всеки, който й се изпречи пред очите?

— Не, за съжаление. Но се пригответе да ви прегръща до задушаване.

Елена се извърна към него:

— Чух те! О, Бони! Направо не мога да повярвам, че не сънувам! Че и двете сте тук! Така ми се искаше да си поговоря с вас!

Докато тя прегръщаше Бони, а Бони прегръщаше нея, Мередит прегърна и двете. Трите членки на „братство на динозаврите велосираптор“ трескаво си предаваха неуловими сигнали една на друга — веднъж с леко повдигане на веждите, друг път с леко кимване, смръщване на чело или присвиване на рамене, последвано от отронване на примирена въздишка. Деймън не подозираше, че току-що бе обвинен, после проверен, след това оправдан и накрая възстановен на почетната си длъжност, ала със заключението, че занапред ще се налага допълнително наблюдение върху действията му.

Елена първа се отскубна, за да заговори:

— Сигурно сте се срещнали с Мат. Той трябва да ви е насочил към това място.

— Да, разказа ни всичко, после продаде приуса, събрахме си набързо багажа, купихме си самолетни билети дотук и те чакаме, не искахме да те изпуснем — изговори Бони на един дъх.

— Предполагам, че сте си купили билетите дотук преди два дни — промърмори Деймън и вдигна уморено поглед към тавана, докато се подпираше с лакът на стола на Елена.

— Чакай да пресметна… — започна Бони, но Мередит я прекъсна с решителен тон:

— Да, така беше. Какво? Да не би през това време да ви се е случило нещо?

— Опитахме се да заблудим врага — обясни й Деймън. — Но както се оказа, вероятно не е имало значение.

Не, помисли си Елена, защото Шиничи може да проникне в мозъка ти, когато си пожелае и да те лиши от спомените ти, докато ти напразно се опитваш да се съпротивляваш.

— Обаче двамата с Елена трябва веднага да потеглим на път — довърши Деймън. — Само че преди това аз трябва да свърша нещо. А Елена ще опакова багажа. Вземете колкото е възможно по-малко багаж, само най-необходимото — обезателно включете храна за два или три дни.

— Искаш да кажеш, че тръгваме веднага? — попита Бони задъхано, като рязко се отпусна на пода.

— Така ще е по-разумно, след като вече не можем да ги изненадаме — отговори й Деймън.

— Направо не мога да повярвам, че вие двете дойдохте да се сбогувате с мен, докато Мат надзирава града — сподели Елена. — Толкова е сладко! — Усмихна им се сияйно, но мислено добави: „И толкова е глупаво!“

— Ами…

— Ами, мен все още ме чака онази задача — прекъсна ги Деймън и махна с ръка, без да се обърне назад. — Предлагам да тръгнем след половин час.

— Ама че е скъперник — оплака се Бони, щом вратата се затвори плътно зад него. — Значи ни остават само няколко минути за разговор, преди да потеглим.

— Мога да опаковам всичко за по-малко от пет минути — изрече Елена тъжно, но в следващия миг осъзна последните думи на Бони. — Преди да потеглим?

— Не мога да взема само най-необходимото — промърмори Мередит раздразнено. — Не успях да запиша най-необходимото в паметта на мобилния си телефон. И сега нямам представа кога ще успея да презаредя батерията му. Освен това имам цял куфар, пълен с документация!

Елена премести нервно поглед от едната към другата си приятелка.

— Хм, няма съмнение, че аз съм тази, която трябва да си опакова багажа. Защото аз съм единствената, която тръгва на път… нали така? — Отново ги изгледа изпитателно.

— Да бе, сякаш ще те оставим да потеглиш без нас към някоя друга вселена! — възкликна Бони. — Та ти не можеш без нас!

— Не е към друга вселена, а към друго измерение — поправи я Мередит. — Но са валидни същите принципи.

— Но не мога да ви позволя да дойдете с мен!

— Разбира се, че можеш. Аз съм по-голяма от теб — припомни й Мередит. — И нищо не можеш да ми забраниш. Истината е, че ние имаме мисия. Решили сме да открием звездната сфера на Шиничи или Мисао. Ако успеем, може би ще можем веднага да преустановим това, което сега се случва във Фелс Чърч.

— Звездна сфера? — учуди се Елена, но не продължи, защото в дълбините на съзнанието й изплува един смущаващ образ.

— По-късно ще ти обясня.

Елена поклати глава.

— Но вие двете сте оставили Мат да се справя сам с разни свръхестествени явления, така ли? И то когато се крие от полицията?

— Елена, сега дори и полицията във Фелс Чърч се страхува. И честно казано, ако го вкарат в килията към следственото в Риджмънт, това за него може да се окаже най-безопасното място. Само че няма да успеят, защото действа заедно с госпожа Флауърс и двамата са много солиден екип. — Мередит млъкна, колкото да си поеме дъх, но сякаш се замисли дали да каже още нещо.