Вместо нея го изрече Бони, с много тих глас:

— Елена, аз не бях добре. Започна се, ами, започнах да изпадам в истерия, да чувам и да виждам неща, които ги нямаше — или поне си ги въобразявам или дори ги карам да се сбъдват. Започнах да се плаша от себе си, от това, което обсебваше мислите ми. Боях се, че излагам хората на опасност. Докато Мат е твърде здравомислещ, за да стори подобни неща. — Бони потърка очите си. — Зная, че Тъмното измерение е нещо много лошо, но там поне няма да излагам на опасност домове, пълни с невинни хора.

— Всичко това… всичките тези лоши неща наистина сполетяха Бони — кимна Мередит. — Дори и да не искахме да дойдем с теб, трябваше да я отведа от Фелс Чърч. Не искам да прозвуча твърде драматично, но вярвам, че демоните бяха по следите й. И откакто Стефан изчезна, Деймън може да се окаже единственият, способен да ни пази от тях. Или може би ти, Елена, ще й помогнеш?

Мередит… да драматизира? Елена обаче наистина видя настръхналата кожа на Мередит. Както и блестящите капки пот по челото на Бони. Дори къдриците й бяха навлажнени.

— Не може да се каже, че сме напуснали поста си — продължи Мередит, като докосна Елена по китката. — Сега Фелс Чърч прилича на военна зона. Вярно е, че го напуснахме, но не сме оставили Мат да се справя сам. Той разполага със съюзници, като доктор Алпърт например. Тя е най-добрата лекарка в цялата околност и може дори да убеди хората в съществуването на Шиничи и малаха. А освен това родителите се захванаха да оправят цялата бъркотия. Както и психиатрите, журналистите. Само че в резултат на това е почти невъзможно да действаш, без да привличаш всеобщото внимание. Мат въобще не е застрашен.

— Но… но нали само преди седмица…

— По-добре погледни вестника от неделя.

Елена пое от Мередит неделния брой на „Риджмънт Таймс“, най-четения в областта около Фелс Чърч. Вниманието й тутакси бе привлечено от заглавието набрано с огромни букви:

Под заглавието следваха доста редове, но това, което грабваше погледа, беше фотография на три боричкащи се момичета в невъзможни за човешкото тяло пози, с невъобразимо огънати крайници. По лицата на две от тях личаха болка и ужас, но кръвта на Елена изстина при вида на третото. Тялото й бе така извито, че лицето й се бе озовало най-отдолу, като гледаше в обектива с устни, оголили зъбите й. Очите й бяха демонични — нямаше как другояче да бъдат описани. Не че бяха завъртени, за да остане само бялата роговица, нито деформирани или нещо подобно. Нито блестяха със зловещо червено. Не, всичко бе в изражението им. Елена никога досега не бе виждала такъв поглед. Призля й.

— Случвало ли ти се е да си кажеш: „Хей, това тук е цяла вселена“? — попита я Бони тихо.

— Непрекъснато ми се случва, откакто се запознах със Стефан — обади се Мередит. — Не се засягай, Елена. Най-важното е, че всичко това стана само за два дни; от мига, когато възрастните разбраха, че наистина става нещо особено.

Мередит въздъхна. Преди да продължи, прокара през косата си пръстите си с безупречно поддържан маникюр.

— Тези момичета станаха жертва на това, което Бони нарича обсебване в съвременния смисъл на думата. Или пък са обсебени от Мисао — женското китсуне, която вероятно е виновна за всичко това. Но ако успеем да открием така наречените звездни сфери, или поне една от тях, ще ги заставим да оправят цялата бъркотия, която създадоха.

Елена остави вестника настрани, за да не гледа повече тези обърнати надолу очи, сякаш вторачени в нейните.

— С какво се занимава твоят приятел, докато в града ни бушува такава криза?

За пръв път Мередит изглеждаше действително облекчена.

— Възможно е да пътува насам, точно сега, докато говорим за него. Писах му за всичко, случващо се тук. Всъщност той ме посъветва да изведа Бони от града. — Погледна извинително Бони, която само вдигна ръце и погледна към небето. — Писа ми още, че ще се върне във Фелс Чърч веднага щом довърши работата си по някакъв проект, свързан с остров Шинмей но Ума. Тези странни събития са точно по специалността на Аларик. Той не се плаши лесно, така че дори да отсъстваме за няколко седмици от града, Мат ще може да разчита на Аларик.

Елена вдигна ръце, също като Бони.

— Има само едно нещо, което е по-добре да знаете, преди да потеглим. Аз не мога да помогна на Бони. Ако разчитате на мен да направя нещата, които сторих при последното ни сражение с Шиничи и Мисао… е, не мога. Опитвах се няколко пъти, с всички сили, да повторя действията си с крилете, но нищо не постигнах.

Мередит бавно изрече:

— Тогава може би Деймън може да ни посъветва…

— Може би, но, Мередит, точно сега не е разумно да го притискаш. Или поне не веднага. Деймън е сигурен, че Шиничи има достъп до спомените му и може да го лиши от тях. А и не се знае дали няма отново да го обсеби…

— Онова лъжливо китсуне! — извика Бони гневно сякаш нейните спомени бяха отнети. Реагира така, все едно че Деймън й е гадже, помисли си Елена. — Шиничи се закле, че няма да…

— Закле се също и че ще си тръгне от Фелс Чърч. Единствената причина да повярвам на сведенията на Мисао за ключа за килията на Стефан е това, че тя ми се присмиваше. Изобщо не допускаше, че можем да сключим сделка, и затова не се опита да ме излъже или да се прави на много умна. Или поне така предполагам.

— Заради това сега сме тук, при теб. За да спасим Стефан — припомни й Бони. — Ако имаме късмет, ще открием звездните сфери, чрез които ще можем да контролираме Шиничи. Нали така?

— Точно така! — потвърди Елена пламенно.

— Точно така — заяви Мередит с типичния си сериозен тон.

— Да пребъде сестринството на динозаврите велосираптор!

Трите приятелки притиснаха ръцете си една върху друга като трилъчник. Това напомни на Елена за дните, когато ръцете бяха четири.

— А какво става с Каролайн? — поинтересува се тя.

Бони и Мередит се спогледаха, преди Мередит да поклати огорчено глава.

— По-добре да не знаеш. Наистина.

— Ще го понеса. Наистина — увери я Елена шепнешком. — Забрави ли, Мередит, че вече бях мъртва. При това два пъти.

Но приятелката й отново поклати глава.

— Ако не можеш да гледаш онази снимка, не бива да слушаш какво става с Каролайн. Два пъти я посетихме…

— Ти я посети два пъти — прекъсна я Бони. — Втория път аз припаднах, а ти ме остави пред вратата.

— И тогава осъзнах, че можех да те изгубя завинаги, и ти се извиних… — Мередит млъкна, а Бони я стисна за рамото.

— Е, не може да се каже, че беше обикновена визита — продължи Мередит. — Изпреварих майката на Каролайн и изтичах до стаята й. Заварих я в бърлогата й — нямаш представа как изглеждаше — да яде нещо. Като ме видя, тя се закиска и продължи да яде.

— И? — подкани я Елена, когато напрежението стана непоносимо за нея. — Какво ядеше?

— Предполагам — рече Мередит мрачно, — че бяха червеи и голи охлюви. Разтягаше ги и те се гърчеха, преди да ги захапе. Но това не беше най-гадното. Виж, трябва да си била там, за да го разбереш. Тя само ми се хилеше противно и самодоволно, после заговори със странен, плътен глас: „Искаш ли да хапнеш и ти?“ И внезапно устата ми се напълни с тази гадост — започна да пълзи към гърлото ми. Така ми прилоша, че повърнах направо там, върху килима. А Каролайн само се разсмя. Хукнах към долния етаж, грабнах Бони за ръката и двете побягнахме. Никога повече не се върнахме там. Но… насред алеята пред къщата разбрах, че Бони се задушава. Устата и носът й бяха пълни с червеите и другите гадости. Обучавана съм да оказвам първа помощ. Успях да отстраня повечето от тях, преди Бони да се задави от повръщане. Но…

— Беше кошмар, какъвто никога не искам отново да преживея. — Лицето на Бони говореше много по-красноречиво от всякакви думи.

— Чух, че родителите на Каролайн са се махнали от тази къща. Не мога да ги обвинявам. Каролайн навърши осемнадесет. Мога само да добавя, че ни остава само да се молим кръвта на върколака да надделее в нея, защото това поне ще изглежда по-малко ужасяващо от малаха. Но ако не стане така…